Половината ни полярници пребориха коронавируса

Лекарят на българските антарктици д-р Атанас Пелтеков:

Половината ни полярници пребориха коронавируса

Тази година хора над 60 години няма да ходят на Антарктида

- Доктор Пелтеков, колко пъти сте били на Антарктида? С какво ще бъде различна тази експедиция на Ледения континент?

- За трети пореден път се отправям към Антарктида. За мен като лекар дали ще са пет човека или петдесет голяма разлика няма. Причината е, че чисто медицински ние трябва да бъдем подготвени за всичко и да очакваме всичко. Затова експедицията поддържа определено ниво на медикаменти и апаратура.

- Как се подготвя един лекар за експедиция? Как се реагира на място, където не можеш да извикаш линейка и няма болница?

- Общопрактикуващ лекар съм от 20 години. Имам опит и в спешността. Като личен лекар съм се сблъсквал с различни случаи, от най-различно естество - травматология, кардиология, ендокринология, гинекология дори. Имам поглед върху голяма гама проблеми. И не само поглед, но и практика. Това се оказа, че помага доста на престоя ми в Антарктида. Аз съм най-обикновен лекар, който имал безумния късмет и щастие да се допре до бялата любовница Антарктида. Когато отивах за пръв път, подготовката беше твърде хаотична за мен, защото не знаех какво да очаквам и какво може да се случи. Стигайки там, нещата се поуталожиха – трябваше да заредят лекарства, да се изхвърлят старите. Реагира се според това какво е отсреща и според възможностите, които предполага мястото. Нещата са овладими или неовладими в такава обстановка, като отварям скоба, че ние разчитаме и на колегите от испанската база. Така че с тях си оказваме помощ по чисто медицински въпроси. И ако има нужда от транспорт на пациента, това се организира по специален начин. Най-често линейката е под формата на кораб, който се отзовава на сигнал за бедствие. Пострадалият се транспортира по най-бързия начин и до най-близкия остров Кинг Джордж.

- Случвало ли ви се е да реагирате при по-екстремна медицинска ситуация?

- Ами по-екстремно... не, не ми се е случвало. Един счупен пръст, малко настинки, малко проблеми с ритъм на сърце, депресии, защото това там се случва. Имах няколко случая с напрежение в очите вследствие на това, че снегът и слънцето правят термични изгаряния. Всъщност цялата подготовка преди тръгване е насочена към това хората да знаят какви проблеми ги очакват, за да могат да спазват протоколите за поведение с цел минимизиране на рисковете. За щастие чисто екстремно преживяване не съм имал.

- Има ли ограничение, с които българската експедиция трябва да се съобрази заради коронавируса?

- Протоколът от тази година не допуска хора над 60 години и с хронични заболявания да ходят до Антарктида заради пандемията.  Надявам се това да е само за тази година, защото хората,които отиват там, не са само под 60 години. Това не им пречи да са дори по-стойностни от младите си колеги заради натрупания опит. Така че тази година е така, но надявам се следващата година с напредването на ваксинацията да се промени тази практика. За себе си бях разделил на три групи основните медицински предизвикателства.

- Кои са те?

- Първата е свързана с точно такъв тип пациенти с хронични заболявания, които там, на тези условия, могат да се влошат. Знаейки хора с какви заболявания отиват и какви лекарства пият, това ни позволява да се подготвим предварително за такива случаи. Втората група са инцидентите, които се случват по време на работа. През целия престой на Антарктика има всекидневно използване на машини, пренасят се материали и т.н. За да се осъществят някои от проектите, е необходимо да се ходи по ледник, полярниците да се катерят нависоко и т.н. Всичко това създава условия за травматизъм. Третата голяма група всъщност са хората, които са прекарали в изолация месец и повече и срещайки се с пристигащи нови групи, твърде често лепват нещо, което носят те,  независимо дали е хранително разстройство, или прост вирус с хрема, поради факта, че живеем в затворен кръг от хора. Разпространяват се светкавично върху останалите, но, общо взето, това са дребни неща.

- Колко души заминавате към Ледения континент?

- Тази група е от шест човека. Мога да кажа, че и шестимата вече сме ходили на Антарктида по един или два пъти, някои и повече. Наясно сме с протоколите, изискванията, имаме дисциплината да вършим нещата последователно, за да не застрашаваме здравето и престоя си и да сме си полезни във всяка една друга дейност. Аз като лекар мога да си стоя цял ден в кабинета, да си бъркам в носа и да чакам нещо да се случи. Две ръце обаче са от помощ навсякъде и винаги. Дали ще има нужда да се изкопае някакъв сняг, или да се монтират някакви неща, или да се премахнат боклуци, две ръце са в помощ. Всеки лекар, ходещ там, не се занимава само с медицина. Имаме задачки, които са доста. Понеже логистиката там е твърде трудна, дано да успеем да изпълним всичко, което ни е предварително планирано, защото трябва да чакаме работни материали, пристигащи от Южна Америка. Нека отсега не казвам какво ще направим, защото не се знае какво ще успеем да свършим. Имаме да съберем проби от проектите на учените, да направим една инсталация, наречена мареограф, което измерва нивото на океана в съответното място.

- Ще ви се наложи да бъдете под карантина в Чили. Разкажете ни за пътя до Антарктида.

- Да, цялото разписание на Чилийския институт, който се занимава с въпросите на Антарктида в телеграфен стил, включва карантиниране по възможност преди тръгването и PCR тест до 72 часа от пристигането в Чили. След това има транспортен коридор до Пунта Аренас, където в лицензирани от местните здравни власти хотели ще бъдем изолирани за 14 дни самостоятелно всеки един от нас. Ще ни бъдат направени отново PCR тестове, след което при отрицателни резултати ще пътуваме с испански кораб, който трябва директно да ни откара до българската база. Така че рисковете от заразяване с коронавирус са минимизирани. Още повече че половината от полярниците ни вече са го изкарали. От шестима души трима са го изкарали. Аз не съм.

- Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?

- Има пауза от 21 дни между двете дози на ваксината. Няма начин да съхраня ваксината, за да си я поставя някъде в движение или да поставя на момчетата, които искат. Така че за мое съжаление не мога да си направя ваксина преди тръгването, въпреки че, честно казано, бих искал.

- Какво бихте казали на хората, които не желаят да се ваксинират?

- Аз мога да кажа единствено моето лично мнение, не мога да ги съветвам да правят или да не правят. Първо, за мен производството на този нов тип ваксина е нещо като разликата между телефоните с шайби и мобилния телефон. Това е потенциален скок в науката за производството и одобрение на такъв вид препарати, което със сигурност ще бъде използвано бъдеще, убеден съм. Ваксинацията е спасила милиони човешки животи и ще продължи да го прави. По отношение на страничните ефекти моля някой да отвори на характеристиката на всяко едно хапче или ампула и да ми каже – ето това няма нито един страничен ефект. Ние, лекарите, правим оценка полза-риск и съответно даваме препоръки да се пие дадено хапче или да се направи инжекция. Като лекар с удоволствие ще си направя ваксинацията, независимо че може да имам реакции от убождането, болка на мястото и зачервяване, че дори и алергични реакции. Това са възможни неща и никой не знае дали дреме потенциално някаква реакция към каквото й да е било. Така че за мен си струва тази ваксина да бъде направена.

Това е той:

Роден е в Благоевград

Общопрактикуващ лекар от 20 години

Лекар на българската експедиция в Антарктида

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.