Половин България застрашена от засушавания

Половин България застрашена от засушавания

В следващите години ще сме сред най-засегнатите страни в света

Около половината територия на България се очаква да бъде засегната от сериозни засушавания в следващите години. Това се вижда от нов доклад на ООН за сушата, публикуван тази седмица. В документа се посочва, че недостигът на вода и засушаването могат да нанесат щети от мащаба на настоящата пандемия и рисковете се увеличават с повишаването на температурите, съобщава Investor.bg.

Северна България се очаква да е сред най-засегнатите територии от процесите като част от по-широкия дунавски басейн. Значителни части от дунавския басейн са засегнати от суша през последните години - особено през 2003, 2007, 2012, 2015 и 2017 г. Това се отрази на различни икономически сектори, зависими от водата, растителността и водната среда. Очаква се честотата на засушаване да се увеличи и произтичащите от това ниски нива на водата в региона да бъдат по-често срещани, особено през лятото и особено в югоизточните части на


дунавския басейн, където попадат териториите от Северна България.


Честотата на засушаване в периода 2041–2070 г. се очаква да се увеличи с поне едно събитие на десетилетие, особено в долната част на дунавския басейн. Пространственото разпределение на засегнатите от суша райони ще продължи да се простира от югоизток на северозапад, подчертава се в доклада.

Агенцията на ООН, отговорна за ръководството на глобалното управление на риска от бедствия, предупреждава в документа, че сушата засяга повече хора, отколкото която и да е друга бавно настъпваща катастрофа, и ще определи хода на човешкото развитие през следващите години при влошаване на климатичните ситуации.


Сушата ще се превърне в следващата пандемия и няма ваксина,


която да я излекува. До този момент сушата пряко е засегнала 1,5 млрд. души през този век и този брой ще нарасне драстично, освен ако светът не подобри управлението на този риск, разбирането на първопричините му и предприемането на действия за тяхното спиране, коментира Мами Мизутори, специален представител на генералния секретар за намаляване на риска от бедствия.

По-голямата част от света ще живее във воден стрес през следващите години, посочва се в доклада. В определени периоди търсенето на вода ще надвишава предлагането. Сушата се проявява в продължение на месеци, години, понякога десетилетия и резултатите се усещат също толкова дълго. Засушаването показва и изостря социалните и икономическите неравенства, които са дълбоко вкоренени в нашите системи, и най-силно удрят най-уязвимите, пише още в доклада.

Сушите винаги са били част от човешкия живот, но щетите и разходите, произтичащи от тях, са сериозно подценени. Това се дължи на широко разпространените и каскадни въздействия, които често не са изрично приписани на въздействието на сушата.

Оценките на разходите, произтичащи от въздействието на сушата


от 1998 до 2017 г., показват, че сушата е засегнала поне 1,5 млрд. души


и е довела до икономически загуби от поне 124 млрд. щатски долара по целия свят. Оценките на някои от преките разходи включват годишни загуби в САЩ от около 6,4 млрд. долара и около 9 млрд. евро в Европейския съюз (ЕС).

Ефектът от силните суши върху брутния вътрешен продукт на Индия се оценява на 2–5%. В резултат на австралийското засушаване на хилядолетието общият фактор на селскостопанската производителност в Австралия е спаднал с 18% през периода 2002–2010 г., показват още данните.

В доклада се призовава за нов глобален механизъм за подпомагане на страните при справяне с трансграничния характер на риска от суша чрез засилено управление на риска, партньорства и иновации на регионално ниво. Насърчава се и създаването на национални партньорства за устойчивост на суша, които да мобилизират публични, частни и граждански партньори и да работят за осигуряване на безпроблемна връзка между националното и местното ниво.

Има известна увереност, че изменението на климата вече е довело до по-интензивни и по-продължителни метеорологични суши в някои региони на света, особено Южна Европа и Западна Африка. Прогнозите показват по-чести суши и по-тежко (дори по-тежко от най-лошите суши в периода 1981–2010 г.) върху широки части на света, по-специално по-голямата част от Африка, Централна и Южна Америка, Централна Азия, Южна Австралия, Южна Европа, Мексико и САЩ.

Степента и тежестта на тези суши зависи до голяма степен от покачването на температурите. Други региони стават по-влажни, с по-редки, по-малко интензивни или по-кратки метеорологични суши.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.