Показват Пазарджишката възрожденска интелигенция в изложба в музея

Показват Пазарджишката възрожденска интелигенция в изложба в музея

Изложба „Пазарджишката възрожденска интелигенция“ е експонирана в Регионалния исторически музей в града.  

Възрожденският интелигент е фигурата, която доминира в националната култура и обществения живот на българите през ХVIII–XIX век.

Неговият исторически портрет се очертава от професионалната и социалната реализация на близо 10 000 образовани българи, регистрирани в историческата документация като: свещеници, монаси, висши духовници, просветители, учители, зографи, художници, занаятчии, лечители, лекари, книжовници, писатели, вестникари, книжари, търговци, ханджии, предприемачи, строители, читалищни дейци, водачи на национално-културните и политическите формации.

През втората половина на XIX век Пазарджик е значим търговски и занаятчийски център в балканските земи на Османската империя – в него се практикуват повече от 40 занаята, градът е домакин на седмични пазари и два панаира, които привличат многобройни търговци от близки и далечни страни. Сдруженията на занаятчиите (еснафите) укрепват икономически и съсредоточават усилията си в изграждането на най-важните за българското възрожденско общество институции – черквите и училищата. Завидното икономическо положение на града благоприятства издигането му и в културно отношение – трайно се оформя обществената прослойка на пазарджишката интелигенция, в която учителите и духовенството съставляват 90 %. Повечето от тях са възпитаници на местните взаимни и класни училища и едва през 70-те години на века се появяват пазарджишки младежи, получили висше образование в чуждестранни университети и академии.

Експонираната изложба предлага на посетителя исторически аргументиран и научно обоснован разказ за решаващите позиции на пазарджишката възрожденска интелигенция в църковната община, училищните и църковните настоятелства, еснафските организации и обществените сдружения. В 25 цветни информационни табла са разработени темите, които формулират и заглавията на таблата: Първи просветители, Владиковото школо, Благодетелите, Главното класно училище, Хаджи Найден Йованович, Учителите – европейски възпитаници, Кварталните училища, Женско дружество „Просвета“, Учителските събори, Стефан Захариев, Пазарджишката църковна община, Духовни водачи, Зографи, художници, строители, Занаятчийските сдружения, Търговци, ханджии, предприемачи, Съзаклятниците, Опълчението, Читалище „Виделина“ – съзидателите, Иван Войводов – щедър дарител, Празникът на светите братя Кирил и Методий“.

Реализирана с оригинални експонати, съхранявани във фондовете на музея, изложбата е изградена от ценни образци на българската възрожденска книжнина и култура. Акцентите в изложбата, които документират трите посоки на българското национално Възраждане – борбата за просвещение, независима църква и политическо освобождение, са представени с интересни експонати: ръкописна книга (дамаскин) от 1790 г.; първо печатно издание на „История славянобългарска“ от 1844 г.; буквар на Георги Бусилин от 1844 г.; първо издание на книгата „Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“, личен екземпляр на Стефан Захариев, с      авторовите поправки от 1870 г.; лекарственик, съставен от учителя Кесарий Попвасилев през 1841 г.; документи на църковното и училищното настоятелства от 1864–1867 г. за финансова помощ от еснафите при закупуването на книги за бедни ученици; фотографии и ръкописи на Константин Величков; оригинални фотографии, документи, предмети на учители, свещеници, занаятчии, революционни дейци, опълченци, читалищни деятели; майсторски свидетелства на занаятчии; помирителна чаша на абаджийския еснаф от 1800 г.; касичка за милостиня на бакалския еснаф от 1821 г.; печати на кафтанджийското и сарашкото съсловия; ритуални чаши на занаятчийските съсловия от ХІХ век; отличия на опълченеца Иван Соколов, ръкописи на Иван Войводов – един от основателите на музея; фотографии и документи на читалищни дейци.

Изложбата документира и честването на 11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий. Празничният ритуал „водосвет“ е представен от експонатите: Свещено евангелие от 1841 г., християнски кръст, ритуални съдове.

Изложбата ще остане експонирана до 31 декември 2021 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.