Бившият директор на Историческия музей проф. Божидар Димитров е починал.

72-годишният историк, общественик и бивш министър, беше дългогодишен директор на НИМ, автор на десетки книги, посветени на българската история. Той е починал пред блока си на столичната улица "Елемаг". В Спешна помощ постъпил сигнал за човек, на когото му прилошало, но когато линейката пристигнала, проф. Димитров вече се бил споминал.

Съболезнования към семейството му изрази премиерът Бойко Борисов в пост във „Фейсбук”. "Почивай в мир, приятелю! Поклон", написа той. 

"Загубихме един голям българин. Сърдечни съболезнования на семейството и близките на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю!", написа в социалната мрежа и зам.-шефът на ГЕРБ и председател на ПГ на партията Цветан Цветанов.

Съболезнования към семейството и близките на Божидар Димитров изказа и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. "Напусна ни един забележителен българин, човек със силна харизма, с ярко и неподражаемо присъствие в обществения, научния и политическия живот на страната ни", отбелязва председателят на парламента в съболезнователния адрес.  

„Загубихме един голям учен, който посвети живота си на каузата на България, загубихме великолепен човек с голямо сърце и широка душа! Поклон пред паметта му!“, се казва в съболезнованието на председателя на Комисията по културата и медиите Вежди Рашидов.

Божидар Димитров е роден е на 3 декември 1945 г. в Созопол. Той е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник II степен от декември 1985 г., почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Работата му в Националния исторически музей започва през 1994 г., когато е назначен за негов директор. Четири години по-късно договорът му е прекратен от тогавашния министър на културата Емма Москова заради връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“. През 2001 г. Димитров се връща като директор на НИМ след конкурс. През септември миналата година обяви, че се пенсионира.

Преди изборите през 2009 г. Божидар Димитров напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. Избран е за народен представител, а в първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

През март т. г. учреди движение "Кубрат", но по-късно получи отказ да бъде регистрирано. 

Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.

В последните години той бе и водещ на две телевизионни предавания, посветени на българската история.

На Божидар Димитров е именуван залив на Антарктида. Залив Димитров е широк 6,8 km и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа. Според участници в Българската антарктическа експедиция, името е избрано заради приноса на Димитров към Българската антарктическа програма.

От юни 2011 г. Божидар Димитров е почетен гражданин на община Бургас. 

Eкипът на вестник и агенция "Монитор" изразява своите искрени съболезнования към близките на проф. Димитров.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Облачно и дъждовно

Днес ще остане предимно облачно и с валежи от дъжд, главно в южната половина от страната, съобщават от НИМХ за „Фокус“. След обяд облачността над северните райони от страната ще се разкъса. Ще духа умерен до силен вятър от изток-североизток. Максималните температури в Южна България ще бъдат между 8° и 12°, а в Северна между 14° и 16°, в София 9°-10°.

Хоумофисът - моята нова работна крепост

Да хванем лаптопа и да отмятаме служебни задачи у дома - тази практика е сравнително широкоразпространена у нас. Ако традиционно ни се налага обаче да разпратим едва няколко мейла или да напишем текст от вкъщи, то извънредното положение измести целия ни работен процес в тази наша крепост, която наричаме дом.