Ф ранко Дзефирели ще бъде погребан във вторник в гробището на великите флорентинци „Светите врати“.
Франко Дзефирели ще бъде погребан във вторник в гробището на великите флорентинци „Светите врати“.
Преди това жителите на града на Ренесанса ще преклонят глава пред тленните останки на техния именит земляк в местната катедрала. Очаква се последно „Сбогом!“ пак там да му кажат и куп светила на киното, операта и театъра от всички краища на планетата.
В некролозите си от по 4 – 5 страници днешните италиански вестници подчертават дружно, че починалия завчера на 96 г. известен режисьор и сценограф е напуснал този свят ядосан. Защото независимо от успехите му на филми като „Ромео и Жулиета“ и „Укротяването на Опърничавата“, приживе той винаги се смятал за недостатъчно уважаван и ценен. Както от публиката, така и от критиката, особено в Италия, където според собствените му признания понякога дори чувствал враждебно отношение към личността и творчеството му. Като основна причина за това Дзефирели винаги е смятал неговата ненавист към комунизма, а пак според неговите собствени думи - през втората половина на миналия век изкуството и културата в Западна Европа били направо подвластни на левите сили. За редица изледователи на творчеството на именития режисьор това становище е твърде субективно, но ако все пак той не се е радвал на особена популярност и респект, според критиците му причината за това била съвсем друга – неговият твърде ранен „out coming”. Тоест признанието му че е с хомосексуална ориентация /един от първите му любовници е бил учителят му по режисура и ас на киното Лукино Висконти – бел. кор./ във времена, когато в католическа и пуританска Италия изцепки от този род не са били на мода като днес.
От вчера медиите на Апенините твърдят също така, че освен с хитовите си ленти и незабравими постановки на оперни спектакли, Франко Дзефирели ще бъде запомнен и със своята благотворителност. Оказва се, че от доста време той е подпомагал финансова детска болница в родната Флоренция, както и няколко сиропиталище. Може би и защото роден през 1923 г. от извънбрачна връзка на майка си, той остава на 6 г. сирак и е отгледан и възпитан от негова леля. До последно пък за него са се грижили двете осиновени от него момчета – сираци, които сега са възрастни мъже със семейства – Пипо и Лучано.
Иначе ако се вярва на в. „Кориере дела сера“, Франко Дзефирели ще бъде последният погребан в гробището за велики флорентинци „Светите врати“, след което то би трябвало да бъде затворено веднъж завинаги.
Монитор
