Почетоха паметта на български дипломат, завещал 5 млн. лева

Почетоха паметта на български дипломат, завещал 5 млн. лева

Цветя в знак на почит са били поднесени от българския посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев пред паметника на първия български пълномощен министър в САЩ Стефан Панаретов /1853-1931/, съобщиха от мисията.

Гробът на дипломата бе открит преди 11 години след акция на тогавашния областен управител в Сливен Марин Кавръков и със съдействието на МВнР. Тогава е установено точното място в гробището Рок Крийк, където са тленните останки на родения в семейството на сливенски свещеник благодател, дарил малко преди кончината си 5 млн. лева за стипендии на бедни ученици и студенти и за обогатяване книжовния фонд на Народната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“. От 2010 г. се спазва традицията през октомври да бъдат поднесени цветя на гроба на Стефан Панаретов, от името на българското посолство и областната администрация в Сливен.

Панаретов е възпитаник на цариградския Роберт колеж, където след завършването му остава като преподавател по български език.

След потушаването на Априлското въстание е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.

На 10 декември 1914 г. е назначен за първи български пълномощен министър в САЩ (1914 – 1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.

През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.[6][7]

Включен е бил в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор, а през 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет.  Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

Заради големите му заслуги към родината през 1934 година с Указ на Министерството на вътрешните работи тогавашното село Кърсанлий е преименувано на Панаретовци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.