Шефът ти реже заплата? Вижте дали е законно (ТЕМАТА)

По закон: Няма право да глобява работниците

Шефът ти реже заплата? Вижте дали е законно (ТЕМАТА)

  • Десетки жалби за финансови санкции заливат синдикатите

  • Експертите алармират: Внимавайте за фирми фантоми, ако започвате работа онлайн

  • 18 000 се жалват от орязани пари пред ГИТ за година

 

Работодателите нямат никакво право да правят каквито и да е удръжки под формата на глоби и санкции. Въпреки това десетки се жалват, че заплатите им са орязани заради едно и друго нарушение на работа. Това показа проверка на „Монитор“ след сигнали на читатели. Оказва се, че въпреки че законът изрично забранява финансовите санкции, масово шефовете режат заплатите на служителите си като наказание. В законодателството обаче подобна санкция не е разписана - точно обратното, там е уредено само и единствено наказания под формата на забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.

„Това означава, че не могат да се удържат никакви пари от работната заплата на служителя, нито пък да се измислят глоби от по 20, 50 или 100 лв.“, заяви за „Монитор“ експертът по трудово право на КНСБ Тодор Капитанов. Ако се е случило подобно нещо да се глобяват хора за неносене на маски, за закъснения за работа в някоя фирма, е било под инициатива на работодателя, което е грубо нарушение на правата на работниците. В случай, че има работници, на които все пак шефът им е удържал пари за някакво нарушение, е важно да потърсят правата си, обясни още синдикалистът.

„Съветвам работещите, ако бъдат глобени финансово,


да поискат документ за това, че са удържани тези пари


защото ако няма легитимен документ, това реално е рекет. Нека хората да сигнализират синдикалните си ръководства, които да информират органите и ще се извърши проверка“, обяснява още синдикалистът.

Според данните на Главната инспекция по труда установените нарушения, свързани със заплащането на труда през миналата година, са над 18 000, като и според инспекцията този вид нарушения са преобладаващи. Това може да се обясни с факта, че работещите най-често подават сигнали за този вид нарушение, тъй като липсата на средства не им позволява да задоволят жизненоважни потребности. През последните шест години се наблюдава тенденция за намаляване броя на извършени от ГИТ проверки. Съотношението между направени проверки и констатирани нарушения обаче се запазва през годините. Тенденцията е 1 към 4, тоест средно при реализиране на една проверка се констатират четири броя нарушения.

От Главната инспекция по труда съобщиха за „Монитор“, че през миналата 2020 г. са установени 2641 нарушения на хора, работещи без трудови договори, което означава, че средно на ден


инспекторите са хващали по 7 души без договори на работното място


1572 сигнала, свързани с нарушаване на трудови права, са подадени през 2020 година в КНСБ. 25% от тях са за неизплатени възнаграждения, следвани от сигналите за нарушения, свързани с работното време, почивките и отпуските - 24,7%, което означава, че близо 50%, или всеки втори сигнал, през миналата година е бил за неизплатени пари или проблеми с отпуските на служителите. 19,3% от сигналите пък са за неспазване на осигурителни права. Това показват данните, разгледани и анализирани в шестия годишен доклад за нарушения на трудовото законодателство, изготвен от синдиката.

В няколко от водещите сайтове за набиране на работна ръка пък вече има отделни секции за изцяло онлайн набиране на персонал, провеждане на онлайн интервю, онлайн назначение и работа на служителя в хоум офис. Желаещите да работят изцяло от дома си обаче трябва да внимават и


да проверяват фирмите, предлагащи изцяло дистанционна работа


Според експерта от КНСБ Тодор Капитанов има реална опасност някои хора да станат жертва на измама. Документите могат да се изпратят с куриер и да се подпишат, но това, за което трябва да внимават служителите, е, за легитимността на фирмата. В световен мащаб и у нас има фирми, които злоупотребяват с информацията на кандидатите за работа, това са фирми фантоми. Възможно е тези фирми фантоми да злоупотребят с банкова сметка, посочена от работещия, с лични данни и друга информация, обясни експертът по трудово право. Друга опасност, която крие този нов вид трудова дейност, е претоварването на служителите, водещо до бърнаут. В Кодекса на труда най-спешната промяна, която трябва да се въведе, е да се осигури правото на изключване на работника или служителя след края на работното време. Това е направено във Франция, Германия и много други страни. След края на работното време човекът трябва да има право да не отговаря на обаждания и мейли от работодателя си и това трябва да бъде законово уредено, каза още Капитанов.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.