Художник с десетки изложби у нас и по света е станал звънар в родното си село Гранит, където се е завърнал след 48 години работа в София.

Роденият  на 14 февруари 1951 година Тоньо Цанев  е възпитаник на софийската художествена гимназия и великотърновския университет. 11 години е работил като художник в анимационното кино студио, след което изцяло се отдава на живописта.

Някои изследователи на творчеството му го сравняват с уникалния грузинец Нико Пиросмани, макар той да отрича да е наивист.

Отказва се от столичната бохема и през 2008-а се завръща в селото на родителите, за да превърне родния си дом първоначално в ателие, а през 2018-а и в Музей на мотиката.

Събрал е стотици сечива при разходките си, а по негова идея майсторът Стоян Дармоня от съседния Чирпан изковал мотика, тежаща цели 78 килограма.

Признава, че не е сред най-големите любители на полския труд, шегува се че „няма лоша ракия и хубава мотика“, но пък настоява, че най-добрият лек за всички болести е …работата.

През м.г. когато за пандемията от корона-вируса никой не говорел, получил покана да покаже свои нови работи в известна виенска галерия. Предложила му го австрийка, която преди две години закупила къща в Гранит и там отворила ателие за реставрация на старинни произведения на изкуството. За няколко месеца подготвил 50 работи от дърво и други материали, които обединил под мотото „Идеи за симетрия“. В края на март творбите трябвало да отпътуват за Австрия, откриването било насрочено за 4 май, но тотално променилата се ситуация в света отложили всичко за неопределеното бъдеще. В момента австрийката е под карантина след пътуване до родината си наскоро, Цанев очаква двамата да си поговорят веднага след приключването на изолацията й. „Тя, за разлика от мнозина българи, е много отговорен човек, веднага след като се прибра в Гранит отиде в кметството и съобщи къде е била. Стои под ключ и сигурно работи нещо в ателието си, но отказва да се среща с когото й да е. Има още 4-5 дни, тогава ще се видим…“, коментира художникът, който междувременно е започнал серия от акрилни платна под наслов „Пиячи А4“. Планира да ги покаже през септември в София, но междувременно част от вече готовите трийсетина е сложил на личната си страница в социалната мрежа Фейсбук и дори следи за реакцията на ценителите. В някои от тях е вплел актуалния здравословен символ на вируса COVID-19, но не смята, че той е доминиращ за настроенията.

Докато рисува, изпълнява и задълженията на читалищен председател. Местните го избрали след като отворил вратите на Музея на мотиката. Съгласил се, но с условието че няма да получава заплата, за да има за дейности. Пак тогава започнал да влиза по-често в църквата, научил се да бие камбаната и признава, че звънът й му дава енергия. Ядосва се, че заради карантината се наложило да отложи планираната за 22 март първопролетна изложба „Фотографика“ на Антония Маринова в селската галерия „Гранит“, но не губи чувството си за шега и дори прибавя ново стихче към поредицата си „Чирпанско хайку“, която може би един ден ще напусне виртуалното простраство и ще се превърне в книга.

 

По темата: музей мотика
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сдружение „Център за психологически изследвания“ става представителна организация

Правителството призна Сдружение „Център за психологически изследвания“ за национално представителна организация за срок от четири години. Това съобщиха от Министерски съвет.

МОН раздава 82 000 лв. за тазгодишните носители на награда „Питагор”

МОН раздава 82 000 лв. за тазгодишните носители на награда „Питагор”

МОН раздава 82 000 лв. за тазгодишните носители на награда „Питагор”

82 000 лв. ще бъдат раздадени от образователното министерство на тазгодишните носители на награди „Питагор“ за съществен принос на български учени и научни колективи за развитието на науката в периода 2017-2019 г. Българските учени ще се състезават в 8 категории, като всеки от победителите в тях ще получи грамота, холограма на статуетката „Питагор” и парична сума.