По-важното е да няма Раздяла

По-важното е да няма Раздяла

Попитали стар отшелник: „Как не ти омръзва да си сам през цялото време?“, а той казал: „Имам много неща за вършене: трябва да обуча 2 ястреба и 2 орела, да успокоя 2 заека, да дресирам змия, да мотивирам магаре и да укротя лъв.“ „Но ние не виждаме тези животни до теб. Къде са те?“.

Отшелникът отговорил: „Ние носим тези животни в себе си. Двата ястреба се хвърлят по всичко, което виждат - добро и лошо, полезно и вредно. Трябва да ги науча да различават. Това са моите очи. Двата орела с нокти нараняват и унищожават всичко, до което се докоснат. Трябва да ги науча да служат и да помагат, без да нараняват. Това са моите ръце. Зайците винаги скачат напред-назад, страхуват се и се крият. Трябва да ги успокоя и да ги науча как да се справят в трудни ситуации, а не да бягат от проблеми. Това са краката ми.

Най-трудното е да наблюдаваш змията. Въпреки че е сигурно затворена в плътна клетка, тя винаги е готова да нападне, захапе и отрови всеки, който е наблизо. Затова трябва да я следвам и да я дисциплинирам. Това е езикът ми. Магарето, както всички знаят, е много упорито, винаги изморено и не иска да си върши работата. Това е моето тяло.

Накрая, трябва да укротя лъва, който иска да бъде цар и да командва всички. Той е горд, суетен и смята, че целият свят трябва да се върти около него. Това е моето его. Както виждате, имам много работа.“

Замислих се за тази притча преди да коментирам как погребваме покойниците по време на чума. В чували, железни ковчези или на опашка за кремиране. Страшно, смразяващо и зловещо. Непривично, неочаквано и с пронизваща болка. Това, което виждат ястребите - нашите очи, остава запечатано завинаги. Това, с което се сбогуват двата орела – нашите ръце, си отива завинаги. Двата заека – нашите крака, се страхуват и искат да избягат. А змията - нашият език, мълчи, но рано или късно ще изригне и ще нападне. Магарето – нашето тяло, няма сили от ужасната раздяла. Как да ги обучи, успокои, дресира и мотивира, знае само един мъдрец. Обикновеният човек със сигурност не знае.

Затова не мога да кажа дали начинът и изискванията за погребение по време на чума са най-адекватните, дали цените на траурните обреди са отговарящи на ситуацията, дали механизмите, по които всичко това се случва работят или не. Човешкото его – нашият личен цар, няма думата пред Смъртта. Няма думата, когато Тя е надвила Живота. В този момент раздялата трябва да се случи и тя все става по някакъв начин. Проблемите може би са в начина, но по-важното е да няма Раздяла. По-важното е Животът отново да започне да побеждава. Отново да се окаже по-силен от чумата и Смъртта. И както е написал онзи баща на смъртния си одър в две писма, които дал на своя син - едното за лоши времена, а другото за добри, но с еднаквия текст: „И това ще мине“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.