По пешкирите ли ще ги хванем?

По пешкирите ли ще ги хванем?

Нов почин за пълнене на общинската хазна подемат по морето. Кмет се сетил да хваща по-хитрите собственици на квартири през лятото като им брои пешкирите по просторите.


Явно след като снимките от хеликоптери на баровските къщи не напълниха нито държавната хазна, нито касите на общините, е дошъл редът на други нестандартни и не толкова зрелищни методи. Народът би казал, че за да се спаси от безпаричието, бедната община трябва да има кмет жив дявол. Само той, колкото и да е хитър, едва ли обаче ще свърши работа, ако не се променят доста неща, включително и манталитетът ни. За него обаче трябва да минат поне още 50 години, за това броенето на пешкири може да се приеме за спасителна спешна мярка.
Открай време се знае, че българинът се впечатлява, като го глобят или трябва да си плаща редовно данъците. Хазяите на квартири по морето, а и всички, хранещи се от туризма там, работят на принципа „месец година храни”, но както казва народът, прекалената лакомия не носи нищо добро.
Вярно е обаче и друго. Дребните собственици на стаи за наемане по морето трудно могат да се конкурират с големите хотели. В повечето случаи те наистина едва свързват двата края и през лятото се надяват на случайността да намерят наематели, докато по-големите хотели имат договори с туроператори и поне в активния сезон нямат проблеми да си напълнят стаите.
Хубаво е, че кметовете по малките курорти искат да накарат хазяите да си плащат дължимото, но последните са в правото си да искат срещу парите си да получат съответното ниво на обслужване от чиновниците. Същите тези чиновници, които с лека ръка срещу по-дебел плик с финикийски знаци позволиха родното Черноморие да се презастрои.
В годините на прехода малкият бизнес у нас стана изчезващ вид и дребните суми, предвидени по еврофондовете за него, не успяват да го спасят. В туризма, както и в други сектори, след 1990 г. се заложи, първо, на източване на държавните фирми, довело до приватизирането им за жълти стотинки. Всяка мутра, видяла се с пари, си построи голям хотел по морето и за малките къщи за гости не остана място под слънцето.
По стар соцобичай сега обичаме да се перчим и да пишем стратегии за повишаване конкурентността на морските ни курорти. За това обаче е доста късно. Трябваше да се мисли, като се строяха огромни хотели почти върху пясъка. Сега те масово предлагат all Inclusive и така конкурират не само собствениците на квартири, но и удрят по интересите на съдържателите на отделни заведения по морето.
По подобен начин стана работата и с моловете, построени насред градовете, които взеха хляба на дребните квартални магазинчета. В богатите страни, които искаме да стигнем, няма подобно толериране на едрия за сметка на дребния бизнес. Явно и за това там стандартът на живот е много по-различен от нашия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.