В безснежието на тази европейска зима има истински спасителен остров за ски маниаците от Стария континент. Става дума за Сестриере – курорта, който се намира в Италианските Алпи, на сто километра западно от Торино. За разлика от много други прочути до неотдавна с бялото си богатство планински местенца, където за съжаление снегът става все повече кът, там продължава да бъде в изобилие

Увериха се в това в края на миналия уикенд хилядите гости за стартовете от Световната купа за жени в Сестриере и проследилите ги по телевизията милиони фенове от цял свят. За разлика от много други прочути курорти в Австрия, България, Германия, Италия, Франция и Швецария, снегът по пистите в Сестриере е много, дебел, як, такъв, какъвто беше навсякъде преди двайсетина години.

В Сестриере поне досега

от глобалното затопляне няма и следа

Как се случва – никой не може да каже, но искаш ли сняг, запрашвай натам, съветват туроператорите на Апенините. Иначе казано, зимите са си такива, каквито хората ги помнят от основаването на малкото курортно селище през 1934 г. Създал го не кой да е, а митичният основател на фабриката за автомобили в Торино ФИАТ Джани Аниели, който бил луд по планината през зимата. Да, за създателя става дума, а не за неговия внук със същото име, който така лустроса бранда през 50-те, та чак до 90-те години на миналия век, че той стана световно прочут. Точно дядото бил много далновиден човек, обичал баладичното безвремие на снежната пустиня, проучил къде около неговия град, тоест около Торино, тя се задържа най-дълго през студените месеци и точно там през 1930 г. купил за нещо като 4 - 5 стотинки на квадратен метър земя за цяло село. За да си го построи сам и там да праща да отмарят и спортуват както неговите деца и внуци, така и тези на работниците във фабриките му. По онова време в Италия обаче вече имало няколко известни зимни курорта – Кортина Д’Ампецо, Мадона ди Кампильо и Курмайор, в Швейцария отдавна били известни пък Сен Мориц и Кранс Монтана, в Австрия – Кицбюел и Санкт Антон, във Франция – Межев и Шамони. Та Джани Анели отначало си мислел само за децата, негови и чужди, но после изведнъж решил да премери ръст и с изредените зимни курорти, след което неговите приятели – видни архитекти и строителни инженери, запретнали ръкави. Така за нула време били вдигнати два съвсем прилични хотела и три въжени линии за транспорта на ски маниаците по пистите, но също така Джани Аниели – дядото, успял да създаде цяло село с кметство и съответния общински съвет, който през 1935 г. даже си одобрил съвсем подходящ герб – бяла и зелена ивица, символизиращи зелените поляни през лятото и белите писти през зимата, плюс чифт ски върху тях!

Според замисъла на създателя

двата хотела отначало приемали децата на най-добрите работници и служители

на ФИАТ, когато пък питомниците им ходели на училище, управителите им започнали да ги пълнят туристи. Междувременно бил построен и трети, направо баровски хотел с име „Принцове на Пиемонт“, който бил изключително луксозен за времето си и станал на бърза ръка мечтана атракция за аристократи както от Италия, така и от Англия и Франция. Направо като магнит пък действало на знатните особи построеното пак по онова време голф игрище с 18 дупки, което все още си остава ненадминат първенец сред себеподобните му по надморското си равнище – намира се на 2035 м над нивото на морето! Да не говорим за първата в страната съвсем съвременна шанца за ски скокове, към която потеглили майсторите на екстремния спорт. Въобще Сестриере, чието име е с римски произход и означава шести пореден крайпътен камък по важно шосе, започнал да гради имидж на международен зимен и летен планински курорт, каквито били изредените по-горе райски местенца в Италия и съседните страни.

Започнала обаче Втората световна война, мераците за удоволствия на имотните жители по Стария континент се скършили изведнъж и Сестриере се превърнал в най-обикновено малко планинско село. Но още щом свършила планетарната патаклама, Джани Аниели продължил да осъществява замисъла си за превръщането на планинското селище в зимна супердестинация и даже през 1948 г. успял да завърти така местната политика, че племенникът му Джовани Нази да стане кмет. Той се оказал много читав администратор и останал на поста чак до 1980 г., тоест повече от тридесет години, през които Сестриере станал прочут курорт поне толкова, колкото били Кортина Д’Ампецо, Сен Мориц, Межев, Кицбюел и т.н.

Истински

връх в развитието на курорта

си остава 2006 г., когато Торино беше център на поредната зимна олимпиада и в разположеното в Алпите вече съвсем кокетно градче с хотели, жилищни и обществени сгради, плюс рояк от качествени кръчми, дискотеки, бутици и спа центрове, бяха организирани стартовете по ски алпийски дисциплини. След това като че ли Сестриере позападна, появиха се писания в медиите, че покрай масовостта на спорта курортът бил загубил блясъка си на шикозно местенце за разтуха и здраве, като се бил превърнал в огромна туристическа спалня за скиори със скромни финанси. Междувременно фамилията Аниели, начело с праправнука на създателя Джани – Джон Елкан, се отказа да менажира повече курорта, отстъпи го на държавата. За няколко години той като че ли избледня на картата на европейските зимни дестинации. Но хората от областта Пиемонт, чийто административен център е Торино, са достатъчно предприемчиви, за да не изпуснат подобна златна кокошка, и в Сестриере дойдоха нови управници. Та те за три – четири години върнаха блясъка му, тоест реновирани бяха много от хотелите, криволичещите планински пътища бяха поизправени и надиплени с нов асфалт, появиха се гурме ресторанти и разни други симпатични гъдели. Но най-важното – дооформен беше окончателно „Млечният път“ - най-големият на Стария континент ски комплекс с обща дължина на пистите 400 км, с над 100 съоръжения за извозване на скиорите към планинските исполини наоколо – върховете Фрайтеве (2701 м), Сизес (2658 м), Пунта Роньоза (3280 м) и др., откъдето скиорите и сноубордистите да се спускат стремглаво не само към най-ярката „звезда“ от „снежната галактика“ – Сестриере, но и към заобиколилите го не по-малко искрящи в снега курорти Клавиере, Соз Д’Укс, Чезана, Сан Сикарио, Праджелато, та даже и към френския Монженевр, отвъд намиращата се съвсем наблизо граница. Наистина нещо величаво е „Млечният път“, трудно може да бъде преброден за ден даже от майстор скиор, но за няколко дни работата става, стига белотата и наклонът на пистите, които понякога са доста стръмни, да не те изморяват. А като стана дума за тях, е нужно да се знае нещо важно – 25% от пистите в комплекса са „сини“, тоест те за съвсем нормални скиори без състезателни напъни, 55% са „червени“ – за хора, които обичат скоростта и нямат проблем да се държат здраво на ските, а 20% са „черни“ - или за майстори, така да се каже, за екстремни скиори. Като феновете, независимо от класата на карането и възрастта им, могат да бъдат спокойни – в „Млечният път“ около Сестриере има не само писти за всички, но важното е, че те винаги са покрити със сняг, при това естествен!

Ако пътувате към Сестриере, на превала към курорта има една красива църква, която се казва „Свети Едуард“. И нея я е вдигнал Джани Аниели, но не толкова за да благодари на Господ Бог за всичко, което му е дал, а за успокоение на душата на първородния му син Едуард. Той загива в самолетна катастрофа през 1935 г. и оставя на баща си вдовица със седем невръстни деца на ръце. Дядото поръчва да ги изографисат до едно на стена в църквата, а образът на татко им е изписан от другата страна. Трагедията, разбира се, не го прекършва, силен човек бил и успял не само да направи ФИАТ могъщ автомобилен концерн, да построи Сестриере, но и да отгледа и възпита многото си внуци. Най-големият сред тях, който носеше неговото име - Джани Аниели и е дядо на сегашния президент Джон, поема щафетата. Както вече беше споменато по-горе, благодарение пък на него за има-няма и десетина години италианското автомобилостроене става световен играч. Иначе казват, че многобройните наследници на Аниели и днес обичат да карат ски по пистите там, където навремето се е вихрил и той.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Васко Василев си скрои маска по ноти (ВИДЕО)

Самоизолацията във Валенсия явно действа креативно на виртуозния цигулар Васко Василев, който не спира да повдига духа на почитателите си не само с музикални изпълнения от хола си, но и със забавни клипчета от ежедневието под карантина.

Продуцентът на филма за Петя Дубарова пропя (ВИДЕО)

Нежна, красива, класическа балада. Такава е първата песен „Рисунка“ на чисто новата група Band of Friends, зад която стоят гласовете на продуцента на филма „Петя на моята Петя“ Николай Урумов и певицата Мери Меридинян, а китарата е на Стойчо Стоянов.