По линията на справедливостта

По линията на справедливостта

Преди години имах журналистическа задача да разговарям с един нещастен и с един щастлив затворник в Софийския затвор. За нещастен нямах никакво съмнение, че ще бъде намерен, защото всеки обитател на затвор е нещастен, но щастлив се съмнявах, че може да бъде открит. Но, ето че се намери и щастлив осъден в Софийския затвор. Като ми го доведоха, в първия момент помислих, че някой просто е използвал възможността да се поразходи и разговаря с журналист, така за разнообразие в ежедневието.

Но пред мен застана един чужденец, който на много сносен български език ми каза, че той наистина е щастлив в затвора. Не ме остави да се чудя и ахкам, а веднага започна да разказва за себе си. Беше от африканска държава, излежаваше присъда за грабеж. Дошъл в България „по линия” на наркотиците, както каза, но се задържал заради любов с българка. Замесил се и в сутеньорство, и в един момент участвал в грабеж над друг чужд гражданин. Хванали го, осъдили го и попаднал в отряда за чужденци в Софийския затвор.

„Ма тук на мен ми е добре. Какво да ми е, имам си всичко – приятели, спорт. На никого не се сърдя, само на себе си, че допуснах да бъда заловен. Като ме хванаха и осъдиха, сега ще стискам зъби и ще излежа присъдата. Какво толкова?  Даже на съдийката не се сърдя. В ареста беше гадно, но в затвора не е лошо. Аз съм лежал в затвор и в друга страна, ооо, да знаете там колко беше зле- по-богато е оттук, но се вършеха едни неща, дето тук ги няма – слагаха нещо на затворниците да са леко замаяни, особено във вторник, когато идваше служител на прокуратурата за срещи със заключените”, разказа затворникът, усмихвайки се.

Само не му харесваше, че много се готви със свинско у нас, а той е мюсюлманин и често му се налагало да яде вафли, вместо храната в стола.

И като гледам менюто в Софийския затвор, само такава забележка имам. Иначе диетолозите са се постарали да има питателна храна за всички – и за здрави, и за болни от заболявания, изискващи специална диета. И окладът не е зле – 9 лева, в сравнение с държавните болници и ученически столове, където се движи около 3 лева.

Видно, спазваме правата на затворниците и ги храним добре, само мюсюлманите не са много доволни. С евреин не съм говорила дали се предлага кашерна храна, но не знам дали такива има зад решетките.

Всевъзможни организации се грижат за правата на затворниците, а никой не се грижи за правата на болните, които трябва да се хранят за по 3 лева на ден. Който има сили да яде, не е оставен от близките си, както и родителите не оставят децата си само с храната, която се предлага в ученическите столове. Въпросът е, че за едните държавата дава по 9 лв., а за другите – по 3 лв. на ден за храна.

Не е справедливо.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.