По храната ще ни познаете

По храната ще ни познаете

Вероятно малко са чужденците, посетили България, които да не остават очаровани от българската кухня. След близо 15 години от влизането ни в Европейския съюз обаче кулинарното ни богатство остава почти неизвестно в Европа. Едва осем български храни са вписани в регистъра на географските означения на Общността. При вината и ракиите положението е сякаш по-добро.

Писателят от шотландски произход Алън Милн пише, че има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед, и това са две гърненца с мед. Ако пък сладкото изкушение е странджански манов мед, няма да откажем дори и три от тях. В момента именно той е единственият ни хранителен български продукт най-висока степен Защитено наименование за произход (ЗНП). В европейската класация влиза и българското розово масло, което е със защитено географско указание. Неговите свойства се предават от уста на уста още от „време оно”, като дори Алековият герой Бай Ганьо го рекламира из Европата - „гюл е това - не е шега, миризма силна”. Останалите допълнения към осемте чудеса на българската кулинария от категорията на колбасите, макар че за колбасарски нации се смятат тези от средното течение на Дунав нагоре.

Колкото и да броим обаче и мезетата, и пиячката ни в еврорегистрите, все още сме назад с материала. След като в началото на т. нар. преход у нас разделихме земеделието „в реални граници“, селското ни стопанство на бърза ръка се превърна в нещо нематериално. Започнахме да внасяме храни като за световно и станахме шампиони по консумация на сирене и какво ли не тъпкано с палма. Кравите и другите млекодайни животни по родните поля намаляха драстично и вече сутрин варим на закуска прясно мляко, докарано от центъра на Европа. Колбасите също си ги правим от вносно месо. По селата с животновъдство се занимават само пенсионери, а младите пастири се броят на пръсти. Всеки гледа да държи смартфона и да се перчи с него. Никой не иска да рине мръсотията в обора, да се грижи за хайванчетата и да се чуди как да не фалира при нивото на субсидиите. Затова и бакалиите са пълни с чуждоземски сирена и колбаси.

Близо десетилетие и половина след влизането в ЕС чак сега успяхме да съберем документи за уникалността на българското кисело мляко, бялото ни саламурено сирене и кашкавалите ни. В най-скоро време най-после България официално ще подаде документи за регистрацията на първите 2 продукта. С кашкавалите нещо работата пак се замота, но уверенията на бранша са, че нещата били на финалната права.

Все пак е вярно, че по храната ще ни познаете. Самун хляб, парче сирене, розов домат, мед - сякаш замириса на България. Неотдавна експерт в туризма загатна, че кухнята на страната ни е далеч по-богата от самия справочник на „Балкантурист“. Остава ни да се научим непрекъснато да доказваме това твърдение, а не само по веднъж на десетилетие. 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ