По една културна ценност на всеки българин

По една културна ценност на всеки българин

Едва 200 артефакта в Регистъра на националното богатство

От 7 милиона движими културни ценности, съхранявани в над 190 държавни музея, в един частен и в редица лични колекции в страната, едва 200 артефакта фигурират в Регистъра на движимите културни ценности. Така излиза, че на всеки българин се пада по един артикул от националното богатство.

Министерството на културата започва да води регистъра от приемането на Закона за културното наследство през април 2009 г. В него намират място само движими културни ценности, придобили статут на „национално богатство”, и той не е публичен, тъй като голям брой от тези експонати са частна собственост, обясниха за „Монитор“ от пресцентъра на ведомството. Но дори и онези, които са държавни, са обвити в мистерия.

Като културна ценност с изключително значение за науката и културата, чието разрушаване, повреждане или погиване би било непоправима загуба за обществото, например е регистрирана картина на Иван Мърквичка, леко повдигнаха завесата от МК. Вписано в регистъра е и монетното съкровище с доказана автентичност, висока художествена стойност и рядък пример за човешка дейност и творчество в Тракия за периода II-I в. пр. Хр.

Защо обаче, след като дори за лаиците е ясно, че в колекцията и фонда на всеки музей има десетки и стотици реликви, които биха могли да претендират за статут „национално богатство“, в регистъра са залегнали едва 200? Няма

точно обяснение за този факт. Може би е въпрос на (не)информираност, просто сред управите на музеите този регистър все още не е достатъчно популяризиран или пък ги спира бюрократичната процедура, през която трябва да се мине.

В музеите се създават и се водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности.

Право да извършват идентификация

имат именно националните и регионалните музеи, които могат да предложат свои „кандидатури“ за получаване на най-високия статут, даващ зелена улица за регистъра. Статут на национално богатство се предоставя от министъра на културата въз основа на експертно заключение, изготвено от специализиран експертен съвет. Този съвет разглежда и се произнася по предложението за предоставяне на статут „национално богатство“ в тримесечен срок.

Цялата процедура е безплатна, но пък получаването на статут „национално богатство“ не дава никакви бонуси за съхранението и опазването на съответния експонат. У някои регионални музейни специалисти съществуват и опасения, че той може да бъде изтеглен на „по-високо място“ в столицата, затова и не се натискат.

По-активното кандидатстване за статут на национално богатство вероятно е въпрос на близко бъдеще, което скоро ще последва, смята директорът на Регионален исторически музей – Пазарджик, Борис Хаджийски, който е и председател на сдружение „Български музеи“. Например от неговия подопечен музей нито един експонат не е в регистъра. „В момента в музейната сфера тече изготвяне на пълни научни паспорти на артефактите. Някои от тях са

описани още през 40-те и 50-те години на ХХ век

и данните трябва да се актуализират. Извършва се и усилена дигитализация, която да направи виртуално достъпни не само постоянната музейна експозиция, която обхваща едва 3-5% от фонда на музея, но и самите фондове. Това са бавни и тежки процеси“, посочва Хаджийски. Според него, паспортизацията и дигитализацията по някакъв начин играят и ролята на регистър, който представя културно-историческото богатство на нацията.

„Музеите трябва да се активизират, за да направят артефактите си и по-защитими, и по-лесни за търсене от интересуващите се“, е експертното мнение на доц. Людмил Вагалински, археолог и доскоро дългогодишен директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Той апелира от музеите да се правят повече предложения за придобиване на статут „национално богатство“ и отдавна предлага артефактите от този списък (регистъра) по дефиниция

да не могат да напускат музейните си сгради

„Всички големи музеи имат такъв списък. При изложби навън пътува не оригиналът, а копието. Ние сме едни от малкото, които си го позволяват, а не трябва. Ако тези безценни артефакти се повредят – край“, коментира той. И припомни как преди няколко години е „извил ръцете“ на Лувъра срещу оригинала на бронзовата глава на Севт Трети, показана в Париж, на нас да гостува нещо равностойно от тяхната постоянна експозиция. Идва съкровището от Боскореале.

Доц. Вагалински е загрижен дали изобщо има държавен музей у нас, който да е застраховал постоянната си експозиция. Сега законът го изисква, само когато експонатите напускат съответната сграда. Ако артефактите са официално застраховани, това също би играло ролята на регистър. Но кой ще даде толкова пари накуп?!

За влизане в елитния клуб

По Закона за културното наследство според научната и културната си стойност дадена движима културна ценност може да получи статут на национално богатство, ако отговаря на поне един от следните критерии:

* да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;

* да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;

* да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.

Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни институти и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата. За резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В него се посочва дали вещта съответства на изискванията за културна ценност, или не.

Когато за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство, директорът на съответния музей прави предложение до министъра на културата за предоставяне на такъв статут.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.