По-добре църква на действието, отколкото на мълчанието

По-добре църква на действието, отколкото на мълчанието

Българската православна църква дълго време беше наричана „църква на мълчанието“. И напълно основателно! На висшия клир му бяха необходими почти три десетилетия, за да достигне до „откровението“, че никой не му пречи да води народа към духовното, да възпитава в християнски дух, да развива катехизаторска и милосърдна дейност, да става инициатор на добри каузи и да насърчава действието.

Не бе отдавна времето, когато на енергичната проява на благотворителност от страна на някой енорийски свещеник се гледаше като на самодеец. Като на човек, едва ли не изпаднал в ерес, защото разбирате ли, мисионерството и социалната дейност са „католически“ работи. За незапознатите в църковната ни действителност подобни уличавания звучат нереално, но те доскоро бяха факт. Впрочем, все още се намира някой и друг ретрограден поп, който споделя този възглед, излизайки с аргумента, че православието било религия на молитвеността и вглъбяването, католичеството – на външната изява.

Радостно е, че Българската православна църква започна да развива и катехизаторска дейност сред деца и възрастни, и социална работа, а на места и медико-адаптационна, например прицърковният център за възстановяване и подкрепа на интоксикирани наркозависими във Варна, основан от отец Георги Фотакиев. Тази структура не само оцелява, но и дава добри резултати вече 16-та година. Близо 20 години храмът „Св. Георги“ в столичния квартал „Дървеница“ подпомага с топъл обяд три пъти седмично между 250 и 300 човека. Това са само два от примерите на добра и устойчива практика. Към момента в страната няма енорийски храм, в който се служи постоянно, без неделно училище за деца и катехизаторски курсове за възрастни.

Църквата ни вече печели доверие и се радва на спонсори, владиците се научиха да печелят европейски проекти и да мениджират изпълнението им. От миналата година свещенослужителите вече получават заплатите и осигуровките си от държавния бюджет, което освобождава допълнително средства на митрополиите да работят за благото на вярващите и най-вече на тези, които още не познават пълнотата на вярата, тънат в мизерия и оцеляват повече благодарение на инстинктите си, отколкото на разума, труда и уменията. Държавата даде пълна свобода на Синода и митрополитите да развиват дейност. Няма друга църква в Европа, още повече в Европейския съюз, в която държавната хазна да осигурява месечните възнаграждения на служителите на култа. Към момента единствено в Гърция има такава практика, но от преди две години бяха въведени рестрикции за ограничаване на разходите за Църквата. Например назначаването на нов духовник там става само след като някой почине или се пенсионира.

Като се имат предвид всички тези преимущества, архиереите следва да насърчават свещениците да развиват дейност. И никой да не се оплаква, че държавата това, държавата онова. Църквата ни има всички условия за работа. Ние, вярващите, се надяваме тя да оправдае нашето доверие и като миряни, и като данъкоплатци, от които се формират заплатите на държавните служители, какъвто статус вече има православното духовенство.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.