Средно по почти 10 бона са дарили фирми и еднолични търговци през миналата година и са декларирали това в данъчните си декларации, като общата сума от бизнеса надвишава 40,3 млн., сочат данни на Националната агенция по приходите (НАП), предоставени на „Монитор“.

Логично най-голям е броят на фирмите и дарените суми по код 01, в който обаче има цели 17 позиции включващи - здравни и лечебни заведения и специализирани социални институции, училища, детски градини, бюджетни предприятия, социално слаби и хора с увреждания, както и кооперации за тях и кооперации за инвалиди и пострадали от бедствия. Във въпросния код са още и БЧК, културни институти, юридическите лица с нестопанска цел, подпомагащи културата, фондът „Енергийна ефективност и възобновяеми източници,, комуните за лечение на наркозависими, УНИЦЕФ. За тези цели 2623 компании са дарили 36,185 млн. лв., а 1427 еднолични търговци - 4,147 млн. лв. Освен това 135 физическите лица са декларирали дарения по този код за почти 381,5 хил. лв.

За миналата година само 85 са даренията за Фонда за лечение на деца и Центъра за асистирана репродукция, като общата сума от физически и юридически лица възлиза на 325 446 лв. Най-много – 21, са предприемачите, дарили общо почти 230 бона. При едноличните търговци бройката на пожертвуванията е 63 на стойност 95 817 лв. От обикновените данъкоплатци само един човек е дарил за целта 100 лв. и е отбелязал това в данъчната си декларация. Не става обаче ясно дали парите са били дадени за лечението на деца или за асистирана репродукция. Общо 550 хил. декларации са подали физическите лица до края на април, но от тях едва 137 са вписали дадените суми за дарения през миналата година.

Подобно е положението и за безвъзмездно предоставените помощи по реда и условията на Закона за меценатството. При физическите лица дарението е само едно за 2000 лв. и най-вероятно е направено по приятелска или роднинска линия. За подобни цели 12 фирми са дарили общо 140 713 лв. Интересното е, че по-големи меценати се оказват едноличните търговци. Според информацията от данъчните декларации за миналата година 52-ма от тях са дарили за целта над 176 хил. лв.

Само 13 фирми са заделили средства по 20-ото перо, отбелязано с код 04 в данъчните декларации относно дарения на компютри и периферни устройства за тях, произведени до една година преди датата на дарението, в полза на български училища, включително висши училища. Общата дарена сума за целта е 64 381 лв., сочи справката, предоставена от НАП. Физически лица и еднолични търговци не са декларирали направени дарения за нови или почти нови компютри и периферия за учебни заведения.

Според юриста и предприемач Борис Кумпиков немалко от фирмите предпочитат да даряват пари за благотворителност, без обаче да вписват това в данъчните си декларации. Причината според него е, че по този начин те си спестяват счетоводни главоболия и необходимостта да попълват множество документи. „Да не забравяме, че у нас корпоративният данък е 10% и е много по-нисък, отколкото в Щатите, където е 36%. За това и там, където са високи и корпоративните данъци има стремеж да се дарява повече. Данъчният фактор не е решаващ, а липсата на пари у бизнеса. Цифрата от около 41 млн. лв. не е голяма, но реално даренията са за 4-5 повече пари. Останалите собственици на фирми не са го декларирали, а плащат от лични средства“, смята той.

Кумпиков твърди, че повечето българските фирми обикновено даряват без много-много да поставят условия. Големите компании с чужди собственици обаче винаги се стремят да спонсорират мероприятия, които ще бъдат отразявани в медиите, най-вече по телевизията, и по този начин ще им се направи безплатна реклама.

Изследване от 2018 г. ни класира на 18-о място сред 30 европейски страни по благоприятна среда за дарителство. България с бал от 3,75 при максимален 5 в Глобалния индекс на средата за дарителство, твърдят от университета в Индиана, САЩ.


Половината българи се включили в благотворителна кауза

През последната година 51% от хората в България са дарили пари за благотворителна кауза, като средната сума на даренията е 100 лв., сочи проучване на една от фондациите в България.

Според данните от него 61% от българите биха дарявали повече, ако знаят къде отиват парите им. Около две трети от хората даряват или са доброволци. DMS кампаниите са на трето място в проучването. Дарителите казват, че го правят, защото вярват, че заедно можем да направим света по-добър. Вече хората оценяват факта, че и малкото дарение е от значение.

44 на сто от дарителите у нас са хора с ниски доходи, които не надвишават 12 хил. лв. на година. Трима от четирима от младите българи на възраст до 24 години се включват в благотворителни каузи.

Отчита се голяма активност при даряването за деца, болни и животни. Има и немалък ръст при даряването за образователни кампании и кръводаряване.

ОТЕЦ ИВАН:

Помощите спряха още през май От началото на годината почти няма дарения. От фирми съвсем спряха. Сигурно нямат пари. Физическите лица даряват по някой лев. Носят и храна, и дрехи. Последното дарение е от 500 лв., но с тези пари не мога да нахраня толкова хора. Причината са слуховете, разпространявани от някои хора срещу мен в социалните мрежи. Не знам вече какво да правя. Обикновено мъртвите месеци за дарения са през лятото и едва като децата тръгнат на училище, започват отново. Тази година обаче още от май спряха.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Митничари откриха недекларирани 62 000 евро в МП Калотина

Митнически служители от Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ откриха недекларирана валута в размер от 62 000 евро, предават от Агенция „Митници“. Откритието става по време на проверка на лек автомобил, пътуващ от Германия за Турция.

Европейската централна банка смъкна лихвата по депозитите

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основния лихвен процент по депозитите, предават световните агенции. Този път намалението е с 10 базисни пункта до -0.5%, което е изцяло в очакванията на участниците на пазара.