Плячката не мирише

Плячката не мирише

20-годишен мъж от Карнобат бил задържан като крадец на кутия, предназначена да събира дарения за лечението на болно 6-годишно дете. В кутията имало събрани към 230 лева милостиня, които крадецът безмилостно си похарчил, за да си купи нов телефон и да плати стари дългове, мернах, че и за хотел му останали.

Подобна ситуация имахме пролетес в Шумен. Един беше помъкнал под окото на охранителна камера триколката на дете инвалид. Върна я посрамено тайно после, но още по-после го заловиха, даже вече е осъден. Краде се още от кутии за лепта в манастири, от дарения за църкви. Това винаги предизвиква широк обществен резонанс, защото българинът, а може и по други земи да е така, по природа си е малко в повече милозлив, когато става въпрос за болни дечица и свети работи. То е и друг въпрос дали е искрено, или от някакво езическо суеверие – сакън, да съпричастваме, че да не ни дойде и на нас на главата. И това го има, де. Лицемерието.

Нямам никаква статистика, на която да се опра в следващите редове по темата за относителния дял на кражбите на дарения за деца спрямо общия пул на присвояванията в частния и обществения сектор у нас. И без таблици от МВР и прокуратурата обаче би могло да се направи обосновано предположение, че тия посегателства са песъчинка в пустинята на престъпленията, визирани в чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс и квалифицираните му варианти в чл. 195 и 196.

По тежест ние тука по вестниците и във фризьорските салони и градинките ги делим престъпленията на леки и тежки малко по-различно, отколкото го прави законодателят. За нас са тежки, ако и да са леки кражбите, ако са срещу слаби – деца и болни, или ако са направени от тежкари – политици, началници, директори, министри. Закона като го отвориш обаче – е ясен никой не наказва повече за кражба от болно дете или за посегателство на активите на дедо Боже. Единственото изключение е, ако кражбата е извършена от гроб на покойник, тогава отива на квалифициран състав.

Разликите между „фризьорското право“ (справедливостта, както я виждат клиентките на фризьорските салони и форумите като „БГ мама“) и писаното право са в нашите глави и зависят от индивидуалната ни толерантност към нарушаването на закона и от избирателното отношение към извършителя. Ще съприАХкаме каква гнида е крадецът от Карнобат, но ще си траем за дядо, когото от енергото са хванали да краде ток с жици, които му е монтирал чичо. Ще викаме, че е богохулство да се посегне на стотинките, дадени в манастира, но няма да имаме угризения да си слагаме джибрите в откраднатия от улицата казан за боклук. И правилно. Плячката не мирише. Миризливо е лицемерното отношение към акта на присвояване в зависимост от това кой, какво и от кого е откраднал. Докато това не се промени за значителната част от обществото, явно е, че за всички не може, ще продължим да ахкаме и ихкаме по случаи като този от началото на коментара. И, за съжаление, ще трябва да събираме за болните деца жълти стотинки в кутии.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.