Пластмасовият „Дон Кихот“ на Маргарита Младенова и Иван Бърнев
4

Пластмасовият „Дон Кихот“ на Маргарита Младенова и Иван Бърнев

Актьорът с поредна висока роля във висока драматургия в спектакъла на Пазарджишкия театър, чиято софийска премиера бе в началото на седмицата

Дим се издига над абстрактния декор, който може би само далечно напомня покривите на изгубено в пустошта испанско село. Изведнъж облакът сякаш „изплюва“ от небитието телата на героите и ги търкулва по наклонената плоскост на декора и реалността, вероятно след поредния мариз. Така започва спектакълът „Дон Кихот“ на режисьора проф. Маргарита Младенова и Пазарджишкия театър „Константин Величков“, който в понеделник вечер имаше своята столична премиера в театър „София“.

След това ударно начало започват познатите подвизи на дуото прочути персонажи – странстващия рицар Дон Кихот и неговия оръженосец Санчо Панса от романа на Мигел де Сервантес, ненапразно наричан от мнозина една от най-великите книги на човечеството. В ролите са гост-звездата Иван Бърнев и младият Александър Тонев. Драматизацията на творбата също е на проф. Младенова.

Зареждат се боят с вятърните мелници, срещата с трупата пътуващи артисти, приключенията в крайпътния хан... – все емблематични, христоматийни истории, леко загатнати със светлинни ефекти или по-подробно разгърнати, с множество участници, които произнасят не само репликите на своя „човек“, но и, понякога като античен хор, част от авторовите описания. Шлемът на Мамбрино, с който Дон Кихот толкова се гордее, тук обаче е пластмасов бидон от минерална вода, а костюмите на селянките и хотелските проститутки са

окичени с найлонови пликове

от „Била“ и други търговски вериги. Осъвременяване? Едва ли. Тази история би могла да се случи във всяко време и място, тя е повече от универсална. Полиетиленът на сцената сякаш символизира света на бита, на подмяната на духовното с материалното, на заместителите и опростяването на поведенческите и мисловни модели – този свят, който обитаваме и ние. И в който рицарите са малцина и винаги се оказват наритани от здраво стъпили на земята „бизнесмени“ и „мутри“. Жената на Санчо – олицетворение на грубата практичност е с най-много торбички и е...мъж (актьорът Гроздан Даскалов), понесъл целулоидни деца-кукли.

Този Дон Кихот на Бърнев съвсем не е луд, той е наясно със света и с факта, че този свят не е неговият, а неговият – този с възлюбената Дулсинея, с прекрасните дами, които се нуждаят от защита и с честните двубои с други рицари, е само в главата му. Но той не се отказва да води своите битки и да предава мъдростта си на верния Санчо, който, както забелязва, от общуването с него става все по-умен. Последните подбрани в спектакъла случки са сред по-малко известните от книгата: как Дон Кихот успява

да осуети сватбата на най-красивата девойка

със селския богаташ и да я ожени за бедния й годеник. И появата на магически кон, който издига героите над познатия нам свят. Откъдето овцете се виждат червени, сини, зелени. Та какъв полет би било това, ако овцете изглеждаха като земните?!...Постепенно шарените найлони изчезват от сцената, костюмите на персонажите стават ангелски бели, а разсъжденията им все по-духовни...

Ще се повторя, припомняйки как учителят на нисичкия Бърнев Стефан Данаилов го е карал да играе етюди, като си представя, че е висок. И тук актьорът е висок, и то много. И различен. С достойнство, без излишен патос той дава плът на човека на духа, на Доброто, противостоящо на Злото. Не е клише и Санчо Панса на Тонев – не трътлест и противно прагматичен, а просто гласът на рациото, но понякога и той влиза във "филма" на своя господар. Двамата са чудесен тандем, на ниво им партнират и останалите 8 артисти от пазарджишката трупа: Гроздан Даскалов, Георги Керменски, Иля Пепеланов, Михаил Рядков, Елена Дечева, Мартина Пенева, Елена Замяркова, Нели Сиракова. Сценографията и костюмите са на Ивайло Николов, музиката - на Христо Намлиев.

Спектакълът „Дон Кихот“ на Маргарита Младенова е пример за режисьорски театър от висока проба – визуално изящен, но не претенциозен; излъчващ универсални послания с прицел в днешния ден, но без дидактика. На пръв поглед малко равен в началото, но без агресия лека-полека омагьосващ зрителя до самия финал.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.