Планираме завършване на 50% от транзитната жп мрежа до 2030 г.

Планираме завършване на 50% от транзитната жп мрежа до 2030 г.

След 10 години трябва да е обновена и линията София-Гюешево

България смята да ускори железопътното строителство и към 2030 г. да е завършила малко над половината от конвенционалната TEN-T жп мрежа в страната, колкото е средното и ниво на завършеност в Европейския съюз (ЕС). Това се посочва в проекта на приоритета „транспортна свързаност“ от Националната програма за развитие на България до 2030 г. Документът е изготвен от министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации strategy.bg, съобщава Investor.bg.

До 2030 г. се планира да се доизгради жп коридорът от българо-сръбската граница до Бургас/Свиленград (турска граница), както и направленията Карнобат - Синдел и София-Гюешево на граница със Северна Македония. Ще продължи и внедряването на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS)

Властта си поставя за цел още делът на превозените пътници с жп транспорт да се увеличи от 4,5% през 2019 г. до 6,5%, а на товарите – от 15% на 22%, както и да бъдат изградени/рехабилитирани 20 жп гари до 2030 г. Делът на възобновяемата енергия в потреблението на горива в транспорта се предвижда да нарасне от 8,1% към 2018 г. до 14,2% към 2030 г., вижда се още от документа.

Предстои сключване на многогодишен договор за развитие на железопътната инфраструктура и договор за извършване на обществени пътнически железопътни услуги, както и ще продължи обновяването на подвижния състав на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД.

По отношение на автомобилния транспорт ще се цели


достигане на средното качество в ЕС на пътищата,

а делът на автомагистралите от общата пътна мрежа се планира да се увеличи от 4% към 2019 г. до 7% към 2030 г.

Ще продължи работата по изграждането на Трансевропейската транспортна инфраструктура, с фокус върху доизграждането на автомагистралните връзки в Северна България - направлението София – Варна, и в посока север – юг по направленията Дунав мост 1 – Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Южна България и Дунав мост 2 – Видин – София – Южна България.

Ще се развиват първокласните и второкласни пътища, тъй като са важни за икономическото развитие на прилежащите им региони и за осигуряването на свързаност с основната мрежа и нейните транспортни възли. Ще се търси и възможност за изграждането на трети мост над р. Дунав, посочва се в проекта.

Предвижда се още


внедряване на съвременни системи за управление на трафика,


покритие с wi-fi свързаност, мрежа за алтернативни горива. В голяма степен интелигентни транспортни системи ще бъдат внедрени за обслужване на трафика по основните транзитни пътни направления. Ще се работи активно и за въвеждането на електронна комуникация при превоза на товари, т.нар. електронна товарителница. Усилия ще бъдат насочени и към изграждане на интелигентни транспортни системи и по участъци от републиканските пътища, които са извън Трансевропейската пътна мрежа с цел повишаване на безопасността на движение и навременното сигнализиране на водачите на МПС за пътните условия, посочва се още в документа.

От публикуваните данни и цели се вижда, че България е близо до достигане на качеството на пристанищната инфраструктура и ефективността на услугите във въздушния транспорт.

Предвижда се


развитие на пристанищната инфраструктура чрез публично-частно партньорство.


Ще се изграждат пристанищни съоръжения (кейови стени, кейови съоръжения, съоръжения против заливане, вълноломи, ледобрани). Ще се изпълняват и мерки за намаляване на вредното въздействие върху околната среда от пристанищните дейности и корабите.


За решаването на проблемите в свободно течащият участък на р. Дунав се планира изпълнението на инженерни решения в рамките на общия (с Румъния) участък на реката. За текуща поддръжка на водния път ще бъде доставено оборудване за извършване на драгажни дейности.

Ще бъде завършен процесът на концесиониране на гражданските летища за обществено ползване.

Предвижда се и да продължи развитието на внедрените Речна информационна система (RIS) и Система за управление на корабния трафик (VTMIS), които понастоящем се надграждат. Ще бъдат внедрени система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища (Port Community System – PCS) и аналогична система за речните пристанища.

Акцент в стратегията е и


изграждането на удобни връзки между различните видове транспорт

(железница - метро, железница - летища, железница - пристанища), както и възлагане на концесии на интермодални терминали.

Планира се и въвеждане и насърчаване употребата на горива и енергия от алтернативни и възобновяеми енергийни източници, развитие и увеличаване на дела на екологосъобразните видове транспорт, както и постигане на оптимален баланс в използването потенциала на различните видове транспорт, чрез прехвърляне на превози към по-екологичните видове (железопътен, воден).

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.