"Хоспитализациите в България нарастват с 200 000 човека на година, с което страната ни е на първо място в Европейския съюз. Те са без основателна причина. Ясно е, че се правят, за да се привлекат приходи към лечебните заведения.". Това заяви в интервю за "Монитор" председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов.

Господин Таушанов, прави впечатление, че ежедневно хоспитализациите в България нарастват. На какво се дължи това – нацията ли боледува повсеместно или има друга причина?

Действително, хоспитализациите в България нарастват с 200 000 човека на година, с което страната ни е на първо място в Европейския съюз. Те са без основателна причина. Ясно е, че се правят, за да се привлекат приходи към лечебните заведения. Освен това правят се и поради липсата на доболнична помощ в необходимите параметри, както и на липсата на годишни профилактични прегледи. Факт е, че на тях не се явяват над 50% от пациентите. Много лесно е чрез направление №7 хората да бъдат хоспитализирани въпреки указанията да не се прекалява с настаняването на легло в болниците. Някои болници сами издават въпросното направление, срещу 6-10 лв. на пациента се прави някакъв преглед, следва хоспитализацията. Това се отнася както за малките, общински, така и за големите болници – областни и университетски, дори частни.

Тези многобройни хоспитализации не се ли дължат на факта, че делът на сърдечносъдовите заболявания в България е много по-висок, следван от онкологичните, независимо че причините за смърт са същите като в Европейския съюз?

При нас над 65% са сърдечносъдовите, около 15 на сто са онкологичните, а останалите са други. Има възможност делът на първите да бъде много по-малък, но да се стигне до тук е в резултат на неадекватната терапия. Освен това националният раков регистър почти не работи вече три години. С регистъра, който трябваше да бъде създаден по проекта „Спри и се прегледай!“, също нищо не се случи. Така безотговорно вървят едни проекти и европейски средства, което не влияе благоприятно върху крайния резултат, а именно хващане на онкологичните заболявания в І-ви и ІІ-ви стадий, които са лечими, и стигането им до ІІІ-ти и ІV-ти, където вече терапията е много проблемна. Впрочем, ракът на гърдата, открит в І-ви стадий, е лечим на 100%. Дамите трябва да знаят това и да не пропускат профилактичните прегледи. В ІІІ-ти и ІV-ти стадий вече се говори за преживяемост в рамките на няколко години.

Като цяло хората твърдят, че не се възползват от гарантираните профилактични прегледи по линия на НЗОК заради липсващите направления при личните лекари. Така ли е?

Самият пакет от профилактични прегледи е доста ограничен. Той не включва съществени неща, които трябва да бъдат изследвани. Но дори и в този ограничен вариант не се използва от повечето здравноосигурени лица. Освен това в България няма скринингови програми за основни, социално значими заболявания.

За кои по-точно социално значими заболявания няма скринингови програми?

Няма за диабет, сърдечносъдови, онкологични и белодробни заболявания. Това е огромен проблем. Лечебните заведения се оказват единственото място, където човек може да бъде диагностициран. За съжаление това става, когато вече е в хронична фаза, а при онкологичните в напреднал стадий. В резултат лечението става много по-трудно, а успеваемостта под въпрос. Освен това Националната здравноосигурителна каса не се отчита дали пациентът е оздравял, дали се е подобрил, излекувал или умрял. За всички тези случаи заплащането е едно и също, тоест не се отчита качеството на оказаната медицинска помощ. Имаше идея, че това ще се случва чрез Изпълнителната агенция „Медицински одит“, но това не се случи. През своето седемгодишно съществуване „Медицинският одит“ доказа своята неефикасност. Над 95% от отговорите му относно жалбите, подадени от пациенти, а ние разполагаме с такива, се вижда, че ИАМО не извършва никакъв одит, а преразказва каква медицинска документация е имало, какви сведения или становища са застъпили заинтересованите лекари, искания и обяснения. Накрая агенцията излиза със становище за някакви нарушения и заявява, че ще наложи административно наказание. С това въпросът приключва.

Излиза, че схемата е сгрешена. Така ли?

Да, точно така. Когато пациентите попитат какво е трябвало да се свърши, няма ли нарушение на медицинските стандарти, има ли лекарска грешка, не трябва ли да се потърси отговорност, като се сигнализира прокуратурата, „Медицинският одит“ не изпраща подобни случаи на прокуратурата. Има дори случаи, в които от там отговарят, че няма основание за образуване на досъдебно производство. Или когато е образувано досъдебно производство, одитът дава становище. Пределно ясно е, че не може да се дават 2 млн. лева за издръжка на Изпълнителната агенция „Медицински одит“ при евентуални приходи от около 100 хил. лева, при положение че по наши изчисления в България трябва да имаме средногодишно около 1000 лекарски грешки. Между 100 и 200 са съдебните производства, които се водят годишно за лекарски грешки, а когато започнат, се водят по пет, че и повече години.

Какво предлагате в качеството си на председател на Българската асоциация за закрила на пациентите?

Най-напред да се правят необходимия брой аутопсии в лечебните заведения. Според условията за акредитация това трябва да са 70% от починалите пациенти в болниците, но реално те са 1 на сто.

Може би близките отказват аутопсии, затова са и толкова малко. Така ли е?

В Закона за здравето е регламентирано, че аутопсията е задължителна. Евентуално близките могат да се откажат, но най-често те биват подвеждани, като лекари им представят нещата така, че хората да се откажат. Освен това разпространява се мантрата „Осъден лекар няма“, което принуждава хората да се откажат от съдебно дело. След време близките се сещат, че нещо не е наред със смъртта, че човекът е бил в добро състояние, но нямат резултатите от аутопсионен протокол, но такъв няма, защото у нас вместо над 70% да се правят аутопсии, се извършват едва 1 процент.

Има ли фактическа процедура, по която лекарите да извършат аутопсия въпреки нежеланието на роднините?

Дори роднините да не са съгласни, управителят на лечебното заведение е задължен да я направи, особено когато се отнася до някакви особени процеси и лечение – неща, които могат да възникнат като възможни рискове. Затова ние от асоциацията, подкрепени от Българския лекарски съюз, отдавна предлагаме да се прави аутопсия и мета анализи на всеки починал пациент.

Какво разбирате под мета анализи?

Например в едно лечебно заведение има повече починали пациенти от сърдечен проблем. Прави се анализ и ако има грешка в процедурата, се взимат мерки тя да не се повтаря. Ние не искаме непременно да се търси наказателна отговорност, а да се търси отстраняване на проблема.

Визитка:

Роден е на 31 януари 1955 г.

Завършил е спортен мениджмънт, педагогика и право в УНСС

Работил е в областта на спорта, бил е преподавател в НСА

През 2002 г. е бил председател на съвета на директорите на Националната спортна база

От 2002 г. е председател на Българската асоциация за закрила на пациентите

Бил е дългогодишен член на надзорния съвет на НЗОК

В момента е адвокат

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Режисьорът Бойко Илиев: Какво е театърът без душата на актьора? Само красиви картинки

На 29 май със спектакъла "Антихрист" ще бъде отбелязана 30-годишнината от създаването на „Диалог“ – първия частен театър в най-новата културна история на страната. Днес неговите традиции продължава Нов театър – НДК, разказва основателят му – режисьорът Бойко Илиев. Но поне 20 други опита за частни формации са загинали през годините...

Проф. Асен Балтов: Болниците в страната са много, поне 100 са излишни

"365 са регистрираните лечебни заведения, всички черпят ресурс от НЗОК" и "За две години „Пирогов“ увеличи приходите с 1 млн. лева месечно", казва в интервю за "Монитор" шефът на Спешната болница проф. Асен Балтов.