М имоходом отбелязва, че е роден на 5 юли, сякаш цитира заглавие на стар американски филм. И че е зачел деня с градинско парти на чист въздух в Драгалевци, където се е изнесъл да живее с откриването на летния сезон.
Мимоходом отбелязва, че е роден на 5 юли, сякаш цитира заглавие на стар американски филм. И че е зачел деня с градинско парти на чист въздух в Драгалевци, където се е изнесъл да живее с откриването на летния сезон.
Докато изважда спомените си от огромна кутия, обяснява: „Гледам тези снимки, като че ги виждам за първи път. И все се питам: това време – то минало ли е, било ли е, не е ли било?! В този живот като че ли за мене всичко е театър – една роля, втора, трета, пета... Просто не съм усетил кога излетяха годините. Спокойно казвам – вече 67“... Но 67 е само цифра за човек, който е бил в хотела между тоя и оня свят, описан от драматурга Ерик-Еманюел Шмид, а сега се е върнал при нас и е зажаднял за сцената. На кадрите, които показва, асът на Сатирата Пламен Сираков е със Стоянка Мутафова, Антон Радичев, Янина Кашева, Ивайло Герасков, Латинка Петрова и още по-често с Катя Паскалева, Кирил Варийски, Мариана Димитрова, Едуард Захариев, Димитър Манчев, Хиндо Касимов, Васил Попов, Калата, които отдавна играят в необятния небесен театър. „За мен те са живи колеги, тръгнали малко по-рано в някаква посока. Днес има ново поколение артисти – млади, енергични и...толкоз. На енергия го докарват, но го няма оня дух“, съжалява той.
След тежкия инсулт, който го повали в края на 2017-а, Пламен Сираков за пръв път се появи възстановен в храма на смеха като участник в церемонията за връчване на наградите „Златен кукерикон“ през пролетта.
Запомнихме героя му с репликата „Нямам думи!“
изразяваща сякаш почудата от заобикалящия ни абсурд. „Всичко още ми е като на сън – сънувам нещо, стряскам се, отново заспивам в очакване на големия сън... Времето някак ми се изплъзва, минава бързо, бързо, бързо и ето – спомените остават в една кутия за обувки...“ прави горчива равносметка актьорът и добавя: „Дай Боже да имам още работа“. Ще има – през следващия сезон на Сатиричния театър ще се включи в поредното издание на любимия за поколения зрители формат „Кукер кабаре“ със смешни миниатюри и скечове. Предстоят и нови постановки, разговори с режисьори, разпределение...
„В началото, като дойдох в Сатирата през далечната 1983/84 година, под крилото си ме взе Хиндо Касимов. Много си другарувахме с него, той много ме обичаше. Беше изключително лъчезарен човек бате Хиндо, благ, мек и същевременно достатъчно остър, когато е необходимо“, връща лентата Пламен Сираков, който, подобно на ментора си, има ярък рефлекс за сатиричното, но нерядко обагрено с полутоновете на тъгата. С Хиндо Касимов, Васил Попов и великия Калоянчев той има удоволствието да се изявява в култовия спектакъл „Бай Ганьо“ с фрагменти от който по-късно режисьорът Иван Ничев създава едноименния си филм. Сираков там е Константин Иречек, който с опрощаваща ирония наблюдава маскарлъците на „новите“ българи. Но това е минало, макар и славно. Днес актьорът повече мисли дали ще се върне към последните роли, играни от него преди да го връхлети инцидентът – не само в Сатирата, но и в „Ревизор“ на Гогол в театър „София“, в „Късмет, по дяволите“ по Чарлз Буковски и Джек Керуак в Театър 199, в екипа на „Искри и сезони“ на Искра Радева... „Тъй като повече от
година и половина не съм се мятал по сцената
сега съм в очакване и съм готов на всичко! Само да кажат!“, охотно рапортува той.
Софиянецът е завършил ВИТИЗ в един забележителен клас на проф. Сашо Стоянов заедно с Атанас Атанасов, Ивайло Христов, Георги Кадурин, Аня Пенчева, Йорданка Стефанова, Пламен Марков. С мнозина от състудентите си неведнъж е работил и по-късно и продължава да е духовно свързан с тях. „С тези хора имам чувството, че всичко сме си казали и дори да се видим и да мълчим, пак е хубаво“, категоричен е Пламен. Сред най-милите на сърцето му приятели и към днешна дата е проф. Ивайло Христов (той го нарича Ивайлича), с когото в Академията (се) хвърляли в най-дълбокото. „През цялото време сме се хвърляли. Професорът все ни викаше: не е грешно да сбъркаш. Той ни стимулираше да грешим и да пробваме отново и отново“, припомня си Сираков. Особено скъп му е и Георги Кадурин. „По-близък ми е от брат. Братя, братя, ама и те понякога се карат за наследство, а ние никога не сме се ревнували за роли. Аз дишам с него – щом го видя, като че ли започвам да дишам. Жоро също сияе целия. Много приятно е човек да изживява такива неща с приятели“, не крие комедиантът и разказва как двамата с Кадурин по неподражаем начин са нахлули в света на Тенеси Уилямс в Ню Йорк: „Бяхме на турне със спектакъла „Нищожно количество болка“ на Театър 199 и известният драматург Марио Фрати ни покани на гости в дома си. Посочи вратата на съседния апартамент и каза, че там пък е живял Тенеси Уилямс. Жоро даде идеята да си бием дузпи на нея. И така си бихме дузпи на външната врата на Тенеси Уилямс!“.
Навремето Пламен Сираков е тренирал футбол с юношите на ЦСКА, но от десетилетия голямата игра за него са театърът и киното. Има над 120 роли на сцената (любима му е тази в „Архитектът и императорът на Асирия от Фернандо Арабал) и поне 35 на екрана (достатъчно е да припомним филмите „Скъпа моя, скъпи мой“ на Едуард Захариев, „Мярка за неотклонение“ на Мая Вапцарова, сериала „Нощем с белите коне“ на Зако Хеския по Павел Вежинов и по-скорошния „7 часа разлика“). „Аз бях препълнен с роли. Точно преди „да ми се случи случката“ играех в 7 спектакъла и
бушонът започна да изключва
И слава Богу, че се спрях. Изведнъж някой като че ли ме стопира: чакай малко, не бързай, Пламене, не можеш да изиграеш всичко!“, обяснява актьорът как, според него, го е сполетяла болестта, наложила му принудителна почивка. За разлика от други колеги, преминали през подобно изпитание, напр. Йосиф Сърчаджиев или Христо Мутафчиев, той не смята нито да се посвещава на режисурата, нито да пише книга, а още мечтае да влезе в костюма на Барон Мюнхаузен в някой бъдещ спектакъл. „Режисирал съм няколко пиеси в извънстолични театри, но не искам да се ядосвам с артистите. Ти му обясняваш нещо, той пак си пробутва неговите номера. Защо да се нервирам, като и аз сигурно съм такъв?! Актьорът не слуша, в миналото беше по-дисциплиниран, а сега е такава лигня, че нямам думи!“, повтаря репликата си от кукериконите Пламен и веднага „зачерква“ казаното: „Но аз няма да говоря срещу моя брат актьора. Той вероятно се разтоварва така“. И изброява някои от именитите режисьори, до които се е докоснал в кариерата си: „Какви режисьори само! Леон Даниел, Краси Спасов, Коко Азарян, Елена Цикова... При всички големи съм играл и навсякъде съм усещал тяхната магия, защото това е професия за магьосници“.
И отрицателните образи актьорът трябва да ги обича и защитава, знае Сираков. В киното поне 4-5 пъти е бил изнасилвач, като започнем още с „Козият рог“, но и тези лоши хора той си ги харесва. Свикнал е и у тях да търси зрънце добро, за да го съзре и публиката. Изведнъж да види героя в човешки план. „Защото животът е в подводните реки и това му е красивото, другото е ежедневие“, казва и му е мъчно, че малцина днес се „обучават“ в полета на духа, в извисяването. Може би за него преди близо две години точно такава роля е изиграло премеждието. „Сега живея в Драгалевци и по цял ден гледам природата, дръвчетата, цветята. Преброих приятелите си. Не смея да бъда краен в забележките си, тъй като животът е ужасно груб и мачка, мачка като валяк. И всеки гледа да се спаси. Аз вече нямам от какво да се спасявам, така че за мен останаха тревичките, мухичките, бръмбарчетата, птичките, които сутрин ми пеят, говорят ми, карат се помежду си... Дотук бях активен, пресъздавах разни образи, а сега повече се вглеждам и вслушвам във времето, което остава, защото това е също част от живота. А животът, както се казва, е за еднократно ползване и фактически аз сега се занимавам със своеобразно откривателство. Ако човек няма огромни претенции и малко се смири, ще разбере, че има много интересни неща за откриване“, заключава мъдрецът от Сатиричния театър.
Монитор
