Скъпи Дядо Мраз! Пиша ти с надеждата да ми отговориш, защото от години пиша на брат ти Дядо Коледа, а от него ни вест, ни кост, ни подарък. Знам, че е много зает, особено по празниците, ама как така не намери време поне един ред да драсне, един шоколад да прати?

 

Може и да съм на години вече, но никой не е прекалено голям за подаръци, нали? Само дето и подаръците на големите стават по-големи.

Скъпи Дядо Мраз! Тебе съвсем те забравиха напоследък, а децата даже и не знаят кой си. Не те канят вече нито в детските градини, нито по партита, нито в телевизионните програми. Чувам, че ти е тежко заради това, особено около Коледа, и се затваряш вкъщи, където злоупотребяваш с греяно вино. Снежанка, женска й работа, и тя те забрави, след като те заряза заради този неблагодарник Дядо Коледа. Шейната му – нова и лъскава, елените му – млади и бързи, подаръците му – скъпи и шарени и Снежето веднага му се метна в скута.

Тези малки предатели, джуджетата, също те изоставиха. „Дядо Коледа дава по-големи заплати, плаща осигуровки и ни пуска по 20 дни отпуск всяка година“, казаха малките гномчета. Говорят зад гърба ти, че си бил „соц“, не било престижно вече да работят за тебе. И не се сещат да ти донесат барем една торба с портокали, че по твое време бяха дефицит, а знам, че много ги обичаш. Никой вече не ти пише писма, спряха ти и спортния вестник и пощенската ти кутия ръждяса.

Затова си седиш сам вкъщи, гледаш снукър, самосъжаляваш се, пиеш евтино вино и ядеш шпек салам. Недей така, бе човек! Ето, Дядо Мраз, аз още имам нужда от теб. Що не ми пратиш например една чисто нова кола с найлона на седалките? Ето, остарявам, а още не съм скъсал на никоя кола найлончетата! Още карам онази винтидж шейна, дето ми я подари през 2008-ма. Върви, не че не върви, ама и тя остаря. Ето онзи ден едно от джуджетата търсеше кола назаем, че щяло да излиза с някаква мадама. Вземи моята, викам, а джуджето само дето не ме уби с поглед. Да не мислиш, вика, че като съм джудже, съм прост? Как ме виждаш в тоя таралясник, нали трябва да направя добро впечатление?

Ако не можеш да натовариш чисто нова кола в шейната, може да ми подариш едни 500-600 хилядарки от лотарията, пък колата сам ще си я купя.

Скъпи Дядо Мраз! Може да ми подариш и малко от твоето търпение, с което еднакво търпиш и добрите, и лошите деца. Защото аз самият понякога губя търпение и ми идва да хвана някои хора за гушата и хубавичко да ги разтреса.

Хайде, остани си със здраве и не се сърди много на Снежанка! Знаеш си го брат ти, Дядо Коледата, рано или късно ще я замени с някоя по-млада. А както е тръгнало – може и с някоя трансджендър Снежанка да я замени, я виж какво става в Холивуд, момиченцето на Чарлиз Терон било всъщност момченце. И тогава, стари ми брадати приятелю, невярната Снежанка пак ще се върне при теб! И пак ще ти пържи мекички всяка неделя сутрин. Само с джуджаците внимавай – много коварни излязоха тия дребни маскари!

За новата кола запомни, нали? Само гледай да не е червена, че много левскари има в блока, ще ми я изпонадраскат.

Бъди жив и здрав! Честита Ко...(задраскано). И весели новогодишни празници!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Зараза с пуканки и дистанционно

Ситуацията с коронавируса излезе по-сериозна, отколкото си мислеха хората в началото, включително и аз. Мнозина се чувстват като в апокалиптичен филм – празни паркове и градинки, маскирани минувачи по улиците. В първата неделя след забраната за безцелно пътуване шофирах по магистралата. Беше като севернокорейски път – голям и широк, но почти без коли. Колко съм мечтал за празни пътища – натискаш здраво газта и никой не ти пречи, но това пътуване си беше малко зловещо. Като в призрачен филм.

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.

Пак ли Джеймс Бонд? Айде стига вече!

Едно нещо, ако работи, не трябва да се пипа. Така казали руснаците през далечната 1977 г., когато произвели първата „Лада Нива“ и произвеждат кютючестият автомобил и до днес. Едно нещо, ако работи, трябва да го направим малко по-шаренко и по-ново, за да ни донесе още пари. Така казали американците през далечната 1977 г., когато пуснаха първите „Междузвездни войни“ и съсипаха хубавия филм с безумно тъпи продължения.