В скоро време ще можем да проверяваме дали кръчмата, където сме избрали да ходим е била проверявана от санитарните инспектори и какви са резултатите на инспекцията. Това стана ясно днес по време на пресконференция за Световния ден на прехраната.

По време на събитието консултантът д-р Христо Христозов коментира проблемите с контрола на храните у нас и по-точно липсата на достатъчно прозрачност. „В Украйна със съдействието на ЕС е създаден сайт, където в реално време всеки потребител може да провери дали заведението, което иска да посети или производителят, чийто продукти ще купува са били проверявани от санитарните власти и какви са резултатите от инспекциите. У нас има подобен регистър на биопроизводителите и за сортовите семена, но


те са много малък сегмент от производителите


в България“, поясни експертът.

На въпрос на „Монитор“ има ли възможност подобен интернет портал да има и в България зам.-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов отговори: „Ще го има. Ако това е искането на обществото не е проблем да се направи“.

Относно схемите за изхранване на децата Иванов се похвали и че земеделското ведомство е разработило национална стратегия за прилагане на схемата за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и детски продукти в детските градини и училищата до 2022-2023 г. „В схемата за училищен плод и училищно мляко са включени 3400 учебни заведения и повече от 470 хил. деца. Това е една инвестиция, която в бъдеще може да помогне за намаляването на разходи за здравеопазване“, каза още зам.-министърът. Той отчете, че за учебната 2018-2019 бюджетът на схемите е над 15 813 000 лв., от които са изплатени близо 11 млн. лв. Към настоящия момент новите подадени заявления за одобрение по схемата училищен плод и училищно мляко са 115, а

общият брой на учебните заведения е 2592.


Николай Генов от Движение „Хранкооп“ смята, че у нас има голямо търсене на чисти храни, приготвени според българските традиции и най-често от тях се интересуват високообразованите хора. По думите му, за това децата от най-ранна възраст трябва да се възпитават да предпочитат родните храни.

Живка Георгиева от фондация „Българска месна традиция“ алармира за нарастващия дефицит на майстори за обработка на месо у нас. По думите след няколко години в България няма да има кой да транжира месо и да не може то да се предлага в свеж вид на пазара. Според направени анкети сред производители в момента възрастта на майсторите-транжори на месо у нас е от 57 до 67 години.

Зам.-министърът Янко Иванов каза още, че в близко време ще се наложи да се разработят санитарно-хигиенни норми за вноса на неизвестни храни, като напр. от насекоми и други растителни и животински видове, които са широко разпространени в страните от Източна Азия.

По думите му, подобни норми

ще се въвеждат и за всички нови храни,


засега непознати в нашите кулинарни традиции, които, така или иначе, под формата на брашна и в друг вид ще започнат на навлизат и на пазара в България. „Не бива да си затваряме очите и трябва да бъдем подготвени и да имаме санитарно-хигиенни норми за всеки един продукт, как е бил добит и при какви условия е бил приготвен“, подчерта той.

Иванов коментира и новия закон за храните, който трябва да влезе в парламента до края на годината. „В него ще има текстове, които могат да облекчат фирмите решили да даряват храни“, поясни зам.-министърът. Според него така ще се стимулира хранителното банкиране и ще се оползотворяват храни в срок на годност, които не са били продадени. На въпрос на „Монитор“ дали ще бъде премахнато маркирането и на най-малките опаковки продукти, Иванов поясни, че

тепърва трябва предложените текстове ще се съгласуват с финансовото


министерство, за да не тръгнат да се правят шмекерии. „Важното е да скъсим веригата по пътя на храната, за да може тя да се използва и да се гарантира качеството и безопасността й за получателите“, добави той.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Мусаката най-скъпа в Германия, кебапчето на Острова над 3 евро

Над 100 родни кръчми хранят българите в чужбина (ТЕМАТА)

Мусаката най-скъпа в Германия, кебапчето на Острова над 3 евро

Над сто са най-известните родни кръчми в Европа и Новия свят, които гостят българи и чужденци. Най-много сънародници се радват на популярни ястия във Великобритания - близо 20 ресторанта се развиват от наши предприемачи. В Германия, където също има голяма българска диаспора, работят 14 кръчми. Бизнес в храненето развиваме още в Испания, Гърция и Белгия, показа справка на „Монитор“.

A1 е първият български телеком със сертификат Cisco Gold Partner за цялостни ICT бизнес решения в Югоизточна Европа

А1 става първият български телеком, който получава Gold Partner сертификат на Cisco за предоставяне на цялостни технологични решения за бизнеса в Югоизточна Европа. Придобиването на сертификата е поредна стъпка от стратегията на А1 да допринесе за дигитализацията на бизнеса у нас, като предложи цялостни технологични решения - от първоначален анализ, през внедряване и конфигуриране, до последващата поддръжка.