Н якогашният първи държавен и партиен ръководител на България Вълко Червенков (1900-1980 г.) лично разпоредил да започне създаването на три музея, посветени на големия български поет, драматург и национал-революционер Пейо Крачолов Яворов в родния му Чирпан, в Поморие и в София.
Някогашният първи държавен и партиен ръководител на България Вълко Червенков (1900-1980 г.) лично разпоредил да започне създаването на три музея, посветени на големия български поет, драматург и национал-революционер Пейо Крачолов Яворов в родния му Чирпан, в Поморие и в София.
Това се случило преди 65 години - по времето, когато ръководството на Съюза на българските писатели в лицето на тогавашния му председател, поета Христо Радевски смятало, че заслугите на П.К. Яворов към литературата и историята са… недостатъчно изяснени и направата на музеи е ненавременно.
Историята разказва преживе племенницата на гениалния лирик Ганка Найденова–Стоилова в спомените си под наслов „В часа на синята мъгла“. Историята, за която в литературните среди се говори под сурдинка, се разиграла през 1954 г., в самото навечерие на 40-та годишнина от трагичната му гибел.
Стоилова изпратила до ЦК на БКП предложение за превръщането на родния дом на поета в Чирпан в музей, а на брега край Поморие, където като телеграфист е написал първите си работи – да бъде издигнат паметник.
На заседанието на ЦК срещу предложението й скочил Христо Радевски, който в прав текст обявил, че мястото на твореца в родната литература все още не е изяснено и обекти от национален характер в негова прослава не бива да се създават. Въпреки обратната теза, изразена от академик Людмил Стоянов (по онова време директор на Литературния институт при БАН), предложението било пратено в… коша.
Родственицата поискала среща с Червенков и в продължение на час му изложила схващанията си не само за Яворов, но и за целия кръг „Мисъл.
„Червенков слушаше внимателно доводите ми без с нито една дума да прояви собственото си становище. В края му казах: „Може би напразно Ви занимавам. След мен ще влязат Вашите съветници от СБП, които ще Ви говорят противното и Вие, естествено, ще повярвате на тях!“. Неочаквано за мен той, като си подаде ръката за довиждане, каза: „Не… Вие сте права и аз ще Ви помогна. Хубаво е, че сте толкова смела. Но имате силни врагове!“.
В края сметка на 31 ноември същата година излиза министерски указ за създаването на музеите, а пръв уредник в Чирпан става младият тогава литературен критик и историк Стоян Стаев.
Историята припомня един от неговите наследници в скромната къща на Крачолови Тодор Иванов и показва мастилницата, в която едва 13-годишният Пейо наливал мастило, направено от счукани кестени, за да напише първите си поетични изповеди.
Обстановката в стаичката със зазидани по изричното настояване на обичащия здрача Яворов прозорци е такава, каквато е била подредена в очакване на младото семейство на Пейо и Лора през далечната 1913 г. Посещението така и не се случило заради аборта на младата невеста.
След голямото Чирпанско земетресение през 1928 г. градът е посетен от тогавашния владетел цар Борис Трети, който лично се интересува за състоянието на поетовия роден дом и разпорежда стените да бъдат възстановени, а покривът поправен.
4 години по-рано там гостува Гео Милев и в присъствието на близките и тогавашния кмет на града заявява: „Яворов е гений. Един ден тази къща ще стане музей, нищо не променяйте по нея”. Сходни думи е казал и проф. Асен Златаров, който настоявал на тезата си, че Чирпан е Меката на българската поезия.
На пръстите на едната ръка се броят онези, на които преди превръщането на дома в музей е било разрешено да преспят в кревата на Яворов: пръв през октомври 1924-а е бил Гео Милев; пет години по-късно го е използвала Елисавета Багряна, а през пролетта на 1943-а в него преспали художникът Васил Стоилов и съпругата му Ганка Найденова.
На крайчеца му някогашният уредник, поетът Димитър Данаилов–Моряка позволил да приседне големият руски бард Владимир Висоцки, който с театър „Таганка“ гостувал в града през 1975 година. Почти като легенда се разказва как цяла нощ Висоцки свирил на китарата, а Моряка рецитирал яворови стихове.
При откриването на музея слово и стихове четат Дора Габе и Божидар Божилов. През десетилетията пред бюст-паметника (изработен от чирпанлийката Мара Георгиева), поставен в дворчето през 1934-а, коляно са подвивали в поклон чилийската светиня, лауреатът на Нобелова награда Пабло Неруда; легендарният турски драматург Назъм Хикмет; сръбкинята академик Десанка Максимович; великият американец от арменски произход Уйлям Сароян, неповторимият руски режисьор Юрий Любимов…
През 2014 година музеят получава бронзов медал от международната асоциация „Френски Ренесанс“, той е донесен от проф. Оливие Базан като признание за популяризиране творчеството на Яворов.
Никой не е в състояние да каже колко са преминалите в мълчалива редичка през дворчето с персийската черница поклоници на поета през отминалите вече 65 години. Само през м.г. те са били над 10 000, като в бройката не влизат участвалите в четенията и други, посветени на твореца прояви, коментира Тодор Иванов.
На вълнуващия вече няколко поколения българи въпрос: имал ли е Яворов потомци, изследователят на живота му тактично разказва чутото от Ганка Найденова–Стоилова малко преди кончината й: “Истината е, Тодоре, че не тази малка кокетка Дора Конова-Кремен е причината за разбиването на това звездно семейство. Истината е, че Лора е научила, че Яворов има извънбрачен син от една млада плевенчанка Весела Монева, по-късно омъжена за швейцарския художник Карл Олзомер. И след загубата на своя син в петия месец при спонтанен аборт, Лора психически е била много лабилна.”
След което допълва, че настоял тя да допълни спомените й с този факт, ако разбира се има документи, но чул само: „Аз създадох мита за този ангел Мина Тодорова и за тази царица на нощта Лора Каравелова. Не искам да разбивам този литературен мит. Други да го разбиват след мене.”
хххххххх
На 13 януари в Чирпан ще започнат традиционните Яворови дни, два огъня ще лумнат пред бюст-паметника му в двора на родната къща и пред монумента, дело на скулптора Иван Блажен в градската градина. Този януари те са посветени на 120-та годишнина от създаването на прочувствената му елегия „Арменци“. По този повод ще бъде открита изложба графики и скулптура на арменски творци с участието на вокална формация „Сирун“, а в експозиционната зала ще бъде премиерата на филма „Изкореняване“ на режисьора Костадин Бонев.
Монитор
