Писател търси в чуждите сънища „Монетата“ и финала на своя роман
2

Писател търси в чуждите сънища „Монетата“ и финала на своя роман

Оригиналният спектакълът на Боян Крачолов звучи като антична драма в ритъма на Омировия стих

Един писател попада в собствения си роман – на границата на съновидението и будуването, между живота и смъртта: край земетръсния вододел между аналитичен разум и транс, където в мъки се ражда творчеството. Така започва един от най-новите спектакли в афиша на Младежкия театър – „Монетата“.

Да, става дума за оная монета, с която новопристигналите мъртъвци трябва да платят на лодкаря Харон за „трансфера“ си през река Стикс в подземния свят. Оригиналното хрумване е на младия и забележително талантлив Боян Крачолов (набор 1992-ра), чиято пиеса миналата година спечели конкурса на Нов български университет за съвременна драматургия и получи номинация за „Аскеер 2021“ в същата категория. Ако сме честни, не би трябвало да премълчим, че бе достойна за повече.

Боян – ученик на проф. Иван Добчев и магистър по философия, е и режисьор пародийно-митологичната история, в която начинаещ белетрист (младата звезда на театъра Александър Хаджиангелов) се озовава в

мистериозно (без)врем(и)е-пространство

в което ще се срещне с издателя си, с любовницата си и със своята муза, с почитател и в крайна сметка – с вездесъщия лодкар. Той ще си определя срещи в техните сънища, за да довършат със съвместни усилия финала на сензационния му първи роман. И да му дадат монета за пътешествието в отвъдното. Зрелището е сюрреалистично – сякаш наблюдаваме древногръцка трагедия в ритъма на Омировия стих (има дори и нещо като античен хор) или Шекспирова драма, но нито за миг не изпускаме пулса, с който тупти съвременният житейски казус на твореца, на почти всеки творец. Изненадващо тук-там високата лексика бива пронизана от някой термин от съвременния бит или жаргонен израз, а срещите фрагменти рисуват сложното житие-битие на днешния човек на духовния труд: с безпаричието, гонитбата на срокове, давенето в алкохол, емоционалната обърканост, амбицията да твори далеч от жълтините и комерса и трудността да го постигне. В тъканта на пиесата, заплетена със завидна ерудиция от автора, се усещат препратки към Шекспир, Гьоте, Данте, Гогол, Достоевски, без това да я прави по-малко изненадваща и свежа.

Силна идея, остроумие, съспенс

– „Монетата“ си има всичко.

В тази мощно въздействаща на сугестивно ниво модерна философска притча за съдбата на твореца всички останали образи от кръга на писателя са наравно важни за очертаването на трудното му вписване в конформисткия меркантилен свят. Особено силно и овладяно е изпълнението на Станка Калчева като Музата и на доайена Стефан Мавродиев като Лодкаря, но също и на Рая Пеева (проститутката), Светослав Добрев (редакторът), Георги Гоцин (почитателят). Сюрреалистичният декор, от чиято „земя“ изникват персонажите, и издържаните в черно костюми са на художника Елена Иванова, музиката е на Каролина Койнова.

„Монетата“ е метафоричен и гротесков текст. Той разиграва иронично темата творец-пари в един категоричен фигуративен изказ. Въпреки иронията обаче в него все още дреме копнежът по общество, в което би било възможно творчеството да не се обвързва с пазара“, коментира театроведът проф. Виолета Дечева, ръководител на конкурса на НБУ и председател на академичното жури.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.