Театър в киното – това е основополагащата формула, която изгражда тъканта на новия филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“, който, след няколко фестивални показа у нас, имаше своята софийска гала-премиера в сряда вечер. Животът в театъра като миниатюрен модел на света и светът като театър на абсурда са любопитни сюжети за разказване и в същото време привлекателни метафори, към които родното седмо изкуство неведнъж се е обръщало със заглавия като „Игра на любов“ на Януш Вазов (1980), „Мадам Бовари от Сливен“ „Рапсодия в бяло“ на Теди Москов (2002), „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков (2016), а навярно има и още...

В сравнение с тях „Далеч от брега“ е най-сложно структуриран (неслучайно режисьорът е работил над него повече от 6 години), без обаче да е ни грам маниерно претенциозен.

След като поставя твърде смела пиеса, подразнила силните на деня, столичният режисьор Злати Братоев (в убедителното, вглъбено и без излишни екзалтации изпълнение на Пенко Господинов) е изпратен за 2 години в

творческо изгнание в провинциален театър

Там той продължава да се бори да реализира спектакъла на мечтите си, в който капитан самозванец (Стефан Вълдобрев) налудно управлява мистичен кораб, движейки го в кръг в открито море, а сред екипажа всява страх, подозрения, мания за преследване и чувство за надвиснала опасност. Откровена алегория на методите на властта. Филмът на Бонев се развива в 3 плана: от една страна са отношенията в трупата, които съвсем не са лесни с тази „заложена бомба“ в репертоара, от друга са отношенията между героите в пиесата, които, като трети план, на моменти излизат от условността на изкуството и се пренасят в реалността сред безбрежната морска шир. Операторите Константин Занков и Орлин Руевски са свършили чудесна работа, извеждайки визуално тези различни светове.

Историята, създадена по мотиви от романа на Евгений Кузманов „Чайки далеч от брега“, очевидно е ситуирана във времето на

застоя в плитчините на развития соц

Но ако изключим някои характерни особености на епохата като привикването на творците за „инструкции“ в кабинетите на местни партийни величия, художествените съвети в театрите, принуждаването на слабите и неудобните да подписват декларации за сътрудничество с ДС, тя би могла да бъде разчетена и универсално. На места демоничният абсурд във филма звучи направо като в „1984“ на Джордж Оруел. Например с изискването на сцената да не се показват нещастни хора. Или с на пръв поглед необяснимите съображения и фактори, които спират, а после „пускат“ пиесата... „Единствената ми утеха е, че няма да остане нищо от нас“, нещо такова казва към края директорката на театъра Михайлина Михайлова, преоткрила професионалното си и човешко достойнство и блестящо изиграна от Жорета Николова. Манипулациите на властниците и отказът от свобода на конформистите обаче са останали – това е „общественият договор“, който търкаля и днешния лицемерен свят.

Забележителен актьорски екип е събрал Бонев в „Далеч от брега“: Марий Росен, Йоана Буковска-Давидова, Луиза Григорова, Свежен Младенов, Никола Додов, Таня Шахова, Благовест Благоев и др. А Цветана Манева и Мая Новоселска са сякаш с най-ефектните солови арии в ансамбъла.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Всички актьори са равни, но Снежина Петрова е по-равна от другите

След като увлякоха и продължават да приобщават десетки хлапета от малцинствени групи към превъплъщаването като детска игра и към магията на високия театър с мегапроекта „Медея“, актрисата Снежина Петрова и режисьорът Деси Шпатова изненадват зрителите с ново предизвикателство. На сцената на Театър 199 те са превърнали в кабаретен атракцион убийствената антиутопия на Джордж Оруел „Фермата на животните“, в която група четириноги труженици решават да завземат властта от хората и да установят справедлив и хуманен световен ред първо в своето, а после във всички подобни стопанства.

Мюзикъл за ромските Ромео и Жулиета гостува в Оперетата

Мюзикълът „Таборът отива към небето“ на Народния театър в град Ниш гостува тази вечер в Музикалния театър в София. Режисьор е Десимир Станоевич – популярен актьор от сцената и екрана в Сърбия, който през последните години поставя театрални спектакли.

Лабиринт от фалшиви новини в „3 сватби и едно възкресение“

„Три сватби и едно възкресение“ не е това, което навярно си мислите на първо чуване: спектакълът на ДТ „Сава Огнянов“ - Русе, с който талантливият Ивайло Ненов спечели наградата от второто издание на Националния конкурс за най-добър млад режисьор на името на Слави Шкаров, не е театрален римейк на нашумелия филм на Майк Нюъл с лека редакция в заглавието.