0

Т еатър в киното – това е основополагащата формула, която изгражда тъканта на новия филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“, който, след няколко фестивални показа у нас, имаше своята софийска гала-премиера в сряда вечер. Животът в театъра като миниатюрен модел на света и светът като театър на абсурда са любопитни сюжети за разказване и в същото време привлекателни метафори, към които родното седмо изкуство неведнъж се е обръщало със заглавия като „Игра на любов“ на Януш Вазов (1980), „Мадам Бовари от Сливен“ „Рапсодия в бяло“ на Теди Москов (2002), „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков (2016), а навярно има и още...

Театър в киното – това е основополагащата формула, която изгражда тъканта на новия филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“, който, след няколко фестивални показа у нас, имаше своята софийска гала-премиера в сряда вечер. Животът в театъра като миниатюрен модел на света и светът като театър на абсурда са любопитни сюжети за разказване и в същото време привлекателни метафори, към които родното седмо изкуство неведнъж се е обръщало със заглавия като „Игра на любов“ на Януш Вазов (1980), „Мадам Бовари от Сливен“ „Рапсодия в бяло“ на Теди Москов (2002), „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков (2016), а навярно има и още...

В сравнение с тях „Далеч от брега“ е най-сложно структуриран (неслучайно режисьорът е работил над него повече от 6 години), без обаче да е ни грам маниерно претенциозен.

След като поставя твърде смела пиеса, подразнила силните на деня, столичният режисьор Злати Братоев (в убедителното, вглъбено и без излишни екзалтации изпълнение на Пенко Господинов) е изпратен за 2 години в

творческо изгнание в провинциален театър

Там той продължава да се бори да реализира спектакъла на мечтите си, в който капитан самозванец (Стефан Вълдобрев) налудно управлява мистичен кораб, движейки го в кръг в открито море, а сред екипажа всява страх, подозрения, мания за преследване и чувство за надвиснала опасност. Откровена алегория на методите на властта. Филмът на Бонев се развива в 3 плана: от една страна са отношенията в трупата, които съвсем не са лесни с тази „заложена бомба“ в репертоара, от друга са отношенията между героите в пиесата, които, като трети план, на моменти излизат от условността на изкуството и се пренасят в реалността сред безбрежната морска шир. Операторите Константин Занков и Орлин Руевски са свършили чудесна работа, извеждайки визуално тези различни светове.

Историята, създадена по мотиви от романа на Евгений Кузманов „Чайки далеч от брега“, очевидно е ситуирана във времето на

застоя в плитчините на развития соц

Но ако изключим някои характерни особености на епохата като привикването на творците за „инструкции“ в кабинетите на местни партийни величия, художествените съвети в театрите, принуждаването на слабите и неудобните да подписват декларации за сътрудничество с ДС, тя би могла да бъде разчетена и универсално. На места демоничният абсурд във филма звучи направо като в „1984“ на Джордж Оруел. Например с изискването на сцената да не се показват нещастни хора. Или с на пръв поглед необяснимите съображения и фактори, които спират, а после „пускат“ пиесата... „Единствената ми утеха е, че няма да остане нищо от нас“, нещо такова казва към края директорката на театъра Михайлина Михайлова, преоткрила професионалното си и човешко достойнство и блестящо изиграна от Жорета Николова. Манипулациите на властниците и отказът от свобода на конформистите обаче са останали – това е „общественият договор“, който търкаля и днешния лицемерен свят.

Забележителен актьорски екип е събрал Бонев в „Далеч от брега“: Марий Росен, Йоана Буковска-Давидова, Луиза Григорова, Свежен Младенов, Никола Додов, Таня Шахова, Благовест Благоев и др. А Цветана Манева и Мая Новоселска са сякаш с най-ефектните солови арии в ансамбъла.