Пиеса по автора на

Пиеса по автора на "Моби Дик" е първата театрална премиера в "Топлоцентрала"

"Бартълби" под режисурата на Марий Росен е първата театрална премиера в новия арт център в София "Топлоцентрала". Събитието е утре, 29 ноември, в голямата зала, съобщават организаторите.

"Бартълби, писарят" на Хърман Мелвил се смята за един от най-добрите разкази в световната литература. Публикуван е за първи път анонимно през 1853 г. Както повечето книги на Мелвил, приживе и тази няма голям успех сред читатели и критическа общност. Години след смъртта му, писателят е припознат като един от класиците на американската литература и достига световна слава най-вече с романа си "Моби Дик".

Днес "Бартълби, писарят" е придобил култов статут и се смята за един от най-добрите разкази в световната литература, посочва критиката. Историята е за адвокат от Уолстрийт, който наема нов писар за кантората си. След като той първоначално преписва огромно количество документи, без обяснение спира и отказва да извършва повече каквато и да било дейност. На всички молби, отправени към него, отговаря с фразата "Бих предпочел да не го правя".

"Една натрапчива тревога години наред не ми дава мира и все ме връща към запалената лампа на този текст на Мелвил. Но не толкова светлината му, колкото неговата сянка ме привлича да се хвърлям слепешката в нея", казва режисьорът Марий Росен.

По думите му "Бартълби, писарят" е енигматичен разказ. "И ако в първите си прочити полагах усилия да го разгадая, то сега съм по-скромен – формулирам въпроси, а те пък често се припокриват с отговорите", допълва той.

Историята е представена от адвоката, при когото Бартълби е служил за последно. Той говори с хумор, самоирония и доброта, но колкото по-навътре в историята навлиза, толкова по-мрачно и страшно става. И вече не можеш да се върнеш обратно. Следваш разказвача, а той постепенно се превръща в необяснимия обект на своя разказ. Накрая двамата стават едно – така, както човек е единен със своята сянка, казва още режисьорът.

„И преди да ви оставя в чудене каква пък е тази история, само ще добавя, че ако не е Александър Митрев, с когото делим общ нездрав интерес към нея, аз вероятно бих предпочел да не я разказвам", обобщава Марий Росен.

Негов е и преводът на пиесата. Музиката е на Милен Апостолов. Плакатът е на Петя Денева.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.