„Ако един артист прекалено се взира в пукнатините на ежедневието, вдъхновението изчезва“

- Господа, какви флуиди трябва да свържат двама изтъкнати музиканти като вас, за да поискат да създадат общ проект?

Людмил Ангелов: Преди всичко трябва да има клик на две нива – персонално, като характери, които си допадат, и професионално, като музиканти със сходни естетически и интерпретационни възгледи. В случая към тези фактори можем да добавим и взаимното ни възхищение към музиката на Брамс.

Румен Цветков: Любовта към музиката и всеотдайността към изкуството като цяло. Ние не сме повлияни и мотивирани от комерсиалното, а точно обратното.

- Как започна вашето приятелство, къде се кръстосаха пътищата ви?

Л.А.: Има симпатична ирония във факта, че и двамата сме класически музиканти с обща среда в България, но се запознахме в Южна Испания. Стиснахме си ръцете преди 3 години на един мой концерт в Мурсия и тогава решихме да опитаме да посвирим заедно. Първите концерти бяха успешни и ни доказаха, че можем да продължим нататък. След това дойде и идеята за албума Brahms Alliance.

- Защо точно музиката на Брамс ви вдъхнови да работите заедно? Какво може тя да даде на публиката днес?

Р.Ц.: С Людмил сме си говорили неведнъж, че бихме дали много, за да живеем по времето, когато Брамс е творил. Време без интернет, инфарктни графици за самолетни полети, тежък телевизионен шум и YouТube. Публиката днес се ползва с лукса да има достъп до който артист си пожелае и да слуша по всяко време необятна палитра от жанрове. В аналоговата ера на Брамс концертите са били събитие, на което публиката влиза като в църква, истински празник. В композициите на Брамс звучи и онзи тих стремеж към самоусъвършенстване и вътрешен мир, който е като водата, учи те на постоянство – капка по капка, и нещата се случват.

Л.А.: Музиката на Брамс почти винаги звучи някак си камерно, дори и в неговите симфонии. Този по-интимен характер на произведенията му създава едно специално настроение за публиката, когато ги слуша. За нас камерните творби на този композитор са едни от най-големите шедьоври в жанра и ги изпълняваме с голямо удоволствие.

- В албума са включени и творби на две дами. Каква е тяхната история с композитора и какъв е вашият личен сантимент към тях?

Р.Ц.: Клара Шуман и Полин Виардо са сред първите жени композиторки в историята. Те са били близки на Брамс и заедно са формирали един творчески кръг, алианс от артисти с общи интереси и естетика. Клара е покровителка на Брамс още от първите му стъпки като композитор, а Полин го вдъхновява да създаде няколко песни за нея. Изключително смели за времето си жени, които са предизвиквали малки революции не само с таланта си, но и с личния си живот, и тук визирам любовната афера на Виардо с писателя Тургенев.

Л.А.: До средата на ХІХ век писането на музика е било една стопроцентово мъжка професия. Виардо и Шуман са трептели на една естестска честота с Брамс и това ни накара да наречем албума Brahms Alliance – творчески съюз около личността и музиката на композитора.

- Всеки музикант има особени, едва ли не мистични отношения с инструмента си. Разкажете за вашите – давате ли им нежни имена, сънувате ли ги, изпращат ли ви някакви доловими само за вас послания, установявате ли понякога свръхестествен контакт, случват ли се с тях особени неща?

Р.Ц.: Виолата ми, подобно на човешко същество, също има своите чувства и променя характера си. Тя също се влияе от температурни и акустични промени, също може да е изморена или отпочинала, да е сънлива сутрин и т.н. За мен си остава верен партньор, приятел, а понякога и капризен и труден сътрудник, с който все още продължавам да се опознавам.

Л.А.: На всеки концерт или звукозаписен сеанс трябва да свиря на различен инструмент – този, който е в съответната зала или студио. В престижните зали понякога има повече от един роял и пианистът може да избира. В този смисъл пианистите сме полигамни – имаме много "връзки" с най-различни инструменти. Някои ти харесват повече, други по-малко, трети изобщо не са ти по вкуса. Няма как да пътувам като цигуларите и виолистите със собствения си инструмент.

- А как усещате публиката? Различна ли е тя като реакции, като изживяване на музиката по света и у нас? Къде се чувствате най-щастливи, когато свирите, и най-често постигате прословутото дуенде?

Л.А.: Да, естествено, че има различна публика – по-темпераментна или по-резервирана, по-добре или по-малко подготвена за класическа музика. Важното е да се осъществи връзката между изпълнител и публика, да го има този поток на емоции и флуиди в двете посоки. Тогава може да се случи и дуендето, в особени моменти на вдъхновение.

Р.Ц.: Публиката е различна от концерт на концерт, но допирът с нея е фундаментален. Ако няма душевна връзка между нас, резултатът не е същият. Аз свиря сам на сцена по-рядко от Людмил, някак си имам нужда от някого на сцената, за да споделя радостта от музицирането.

- Вярвате ли, че музиката наистина би могла да направи хората по-добри, по-толерантни?

Р.Ц.: Със сигурност! Важно е обаче и възпитанието в ранна възраст. Малкото дете ще бъде с много по-развит интелект, ако се занимава с музика, дори и да не стане професионален музикант.

Л.А.: Една от основните мисии на музиката е да рестартира душевността на хората.

- Светът беше потресен от пожара в парижката катедралата „Нотр Дам“ миналия месец. С каква музика асоциирате тази трагедия? Роди се и полемика дали трябва да се дават милиарди за възстановяването на един паметник, или е по-добре с тях да се нахранят бедните и гладните, да се решават социални проблеми. Вие как смятате?

Р.Ц.: Аз мисля, че съдбата на „Нотр Дам“ е споделена от много други храмове по света. Може би се даде голяма гласност на този инцидент, но съм сигурен, че храмът ще бъде оправен до съвършенство в бъдеще.

Л.А.: Предполагам, че доминиращите асоциации биха били с някой от многото реквиеми, писани от гениалните композитори от миналото. Относно събраните милиарди - смятам, че има от тях в излишък, тоест могат да стигнат както за паметници, така и за бедните и бедстващи хора.

- Актуалните събития в света отекват ли по някакъв начин в музикалната зала, или там владеят други закони – на красота и хармония?

Р.Ц.: Опитваме се да не ни влияе реалността. Ако един артист прекалено много се взира в пукнатините на ежедневието, вдъхновението изчезва. Затова и много хора на изкуството прибягват към алкохол или други по-силни средства за потискане на всички емоционални и физически липси около нас. За мен музиката си остава най-големият наркотик и пълното себеотдаване на нея ни спасява винаги.

Л.А.: При нас, интерпретаторите, е малко по-различно, ние изпълняваме произведения, създадени в повечето случаи много години преди актуалния момент, в който ги свирим. С други думи, можем или дори трябва да се абстрахираме от реалността. Нещо като оазис за нас.

- Каква музика слушате, когато просто си почивате от всекидневието?

Р.Ц.: Аз лично слушам музика много рядко. Главата ми е пълна с музика и в повечето случаи предпочитам тишината и спокойствието.

Л.А.: Джазът за мен е най-близък до класическата музика като жанр. В крайна сметка и жанрът не е от толкова голямо значение – важното е музиката да е много добре написана и изпълнена. Или както много мои колеги се изразяват: няма лоша и хубава музика, има добре и зле направена музика.

ВИЗИТКИ

* Световноизвестният пианист Людмил Ангелов е роден на 27 юни 1961 г. във Варна, негов баща е изтъкнатият диригент Михаил Ангелов

* Носител е на множество престижни международни отличия, сред които е и Голямата награда в най-значимия клавирен конкурс в света – „Пиано мастърс“ в Монте Карло

* От 22 години живее и работи основно в Испания

* Създател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо

* Основател на фондация „Пиано Екстраваганца“ – организатор на едноименния ежегоден международен музикален фестивал в София

* Виолистът Румен Цветков е роден в Пловдив, специализирал е в САЩ и Холандия, но също от години се е установил в Испания

* Концертирал е в най-реномираните зали в над 35 държави на 4 континента

* Създател и артистичен директор на фестивала за камерна музика "МурсиАрт" в Мурсия с патрон Пласидо Доминго

* Свири на ценен старинен инструмент от 1785 г. на майстора Симон Шодлер

* Преди месец у нас излезе първият съвместен албум на двамата големи музиканти – Brahms Alliance, с творби на Йоханес Брамс, Клара Шуман и Полин Виардо

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Милка Василева: У нас липсват 30 000 медицински сестри

Съсловието не е разделено, подкрепяме протеста на фейсбук групата, но не участваме в организацията, казва в интервю за "Монитор"  председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи