Певецът Борис Дали: Ставам ветеринар в нов БГ филм

Певецът Борис Дали: Ставам ветеринар в нов БГ филм

" Разширявам хосписа, не съм изкарал коронавируса", споделя изпълнителят

Борис Дали е един от най-обичаните изпълнители на родната фолк сцена. Усмивката е негова запазена марка, а извън сцената той е човек, който се занимава с много и разнообразни неща. За новото си амплоа на актьор, за хосписа, който направи в родния си град Бобов дол и за личния си живот, той разказва в откровено интервю за "Телеграф".

- Борис, правим това интервю в много трудни времена, не само за България, а и за целия свят. На вас до каква степен се отрази Ковид-19 и сблъскахте ли се вече с вируса?

- Аз не съм преболедувал Ковид-19 към момента, както и моето семейство. Що се отнася до това как се отрази - няма какво да се лъжем, отрази се на всички по много параграфи. При мен хубавото е, че не живея в големия град, където да съм затворен в блок. Имах много ангажименти по двора, свърших си много неща вкъщи, особено през първия локдаун. Чисто професионално е гаден период - нямаме участия, никакви изяви.

-Липсва ли ви публиката?

-Липсва ми, разбира се, това е съвсем нормално. Ти си свикнал да живееш по този начин, да пътуваш, да се срещаш с публика и изведнъж всичко спира, няма как да не ти е странно. Гадно е, като си свикнал по един начин и като това ти е работата.

-Когато се разреши да работите ще се наложи да променяте отново режима.

-Бързо ще свикнем (смее се). Това сме артистите. Бързо ще се пренастроим отново на работна вълна. При нас, артистите, е трудно да се пренастроим към друга професия - монтьор или продавач, няма как да стане. Ти си се отдал на музиката и това е, трябва да почакаш, докато пак тръгнат нещата.

-Вие бяхте първите, които прекратихте работа и май последните, които ще започнат.

-Махнете ме мен, аз винаги така казвам. Но трябва да се помисли за всички други, които работят в този бранш - това са бармани, сервитьори, хостеси, дори и собственици, на които кредитите текат. Колко време са затворени? Когато не получаваш никакви доходи, а от банките те търсят и сметките текат, няма как да ти е лесно. Трябва да се помисли внимателно над тези неща и да не се вземат решения с лекота. Няма как всички да работят в администрация, има хора, на които това е професията.

-За вас е ясно от доста време, че се занимавате с много и различни неща, какво правите през тези месеци, през които нямате участия.

-То буквално ние имахме участие един месец, през лятото на 2020-та. Първият път , когато ни затвориха, март месец, се заех с градинарство. Имам огромен двор - 20 декара, всякакви дръвчета, над 500 растения. Започнах да се грижа за тях, имам трактори. Много ми е приятно.

Другото, което е хосписът за стари и болни хора, за който вече стана ясно и там отделих доста от времето си.

-По време на пандемия приемате ли хора?

-Приемаме, разбира се, няма как да оставим хората. Допускат се само след всякакви изследвания, ПСР тестове, антигенни тестове. Не допускаме свиждания по време на Ковид-19. Взели сме абсолютно всички мерки. Досега ги опазихме да нямаме никой заразен, защото имаме хора на по 90-98 години. Сега искам да го разширя, правя още едно крило, надявам се, че ще е готово до 4-5 месеца, много ме забави пандемията. Искам да го направя приятно, уютно за хората.

- В хосписа нямате отделение за болни от Ковид-19?

-Не, не. Няма как да има такова отделение - там си трябва отделни места, различни доктори.

-Вие колко често сте там?

-Доста често съм, дори в момента съм тук . Аз съм такъв човек, който мрази да бездейства. Ако нямам участие (в последната година нямам, смее се), ставам много рано - в 8 и започвам да върша работа. Много административна работа има. Лошото в нашата държава е, че администрацията ни смазва отвсякъде и ще е хубаво, ако се облекчи, за да може който е решил да прави бизнес независимо в коя сфера да е по-лесно. Защото сега е моментът да работим като пчелички и да вдигнем държавата нагоре, защото икономическите загуби от този вирус са много големи.

-Преди години бяхте общински съветник, имате ли амбиции отново да влезете в политиката?

-Не, засега не. Нямам физическата възможност да се занимавам с това нещо. Искам да помагам на хората, но към този момент не гледам към политиката. Искам да си имам моето време, да мога да се разхождам и разтоварвам сред природата, мен това ме разтоварва.

-Тази любов към тишина и природа ли е причината да не сте се преместили в София или Пловдив, като много ваши колеги, а продължавате да живеете в Бобов дол?

-Това е една от причините. Аз съм си израсъл тук, в малък град. Семейството ми е тук, майка ми, баща ми, баба. След участие, само тук мога да се разтоваря. Близо е до столицата. Не може всички да ме в София, тя стана пренаселена (смее се). Даже ще е хубаво много от производствените фабрики да се изместят в по-малки градове, за да не обезлюдяват и те.

-Към политиката вече нямате амбиции, но по всичко личи, че имате стремеж към киното. Участвате в нов български филм, разкажете ни малко повече.

-Играя ветеринарен доктор, лекувам кокошки (смее се). Това е една много приятна българска комедия, която носи името „Чик- Чирик“. Благодаря за поканата, за мен е удоволствие. Все още има да се доснимат още кадри. Сюжетът се върти около една фабрика в Северозапада, управлявана от хора със соц разбиране. Това поражда много шеги и закачки между персонала. Идва и нов шеф от София, който да оправи нещата. Няма да разказвам повече, за да е интересно, когато излезе.

-Харесва ли ви ролята на актьор?

-Ооо, много. Аз принципно в почти всичките си клипове играя. Много малко от тях са без история. Но така във филм с реплики ми е за първи път. Много ми хареса. Всъщност моята мечта от дете беше да съм актьор.

-Вие имате двама синове, те как са?

-Непрекъснато са около мен през пандемията. Големият вече е на 14, малкият на 7.

-Проявяват ли музикални заложби?

-Големият свиреше на пиано, даже правеха самодейни концертчета, но след това нещо се разколеба. Малкият гледам, че е музикален, но не може да се насочи. Вкъщи има китари, акордеони, кларинети. Първо на едното свири, после на другото. Чакам го да порасне и да видим ще се насочи ли към музиката. Аз обаче няма да насилвам никой от двамата, те сами трябва да си изберат пътя и да са щастливи с това което правят. Аз ще ги подкрепям в техните избори.

-Кой е урокът, който искате да им дадете като баща?

-Може да звучи банално, но искам да бъдат добри хора. Да ценят доброто. Да са работливи, да не мамят, защото това най-мразя- лъжата. На това искам да ги науча.

-В рода ви има само момчета, а от няколко месеца вече имате и момиче - вашата племенница?

-Голяма сладуранка. Идват не много често, тъй като те си живеят в София, но като дойде не можем да й се нарадваме.

-Давате ли съвети на брат си за бащинството?

-Не. Не му се бъркам, всеки по различен начин си вижда живота, така че както са си решили, така да си го възпитавам, аз съм сигурен, че ще и дадат най-доброто.

-От година се говори, че сте разделен с майката на децата си. После, че отново сте се събрали, кое е вярното?

-Кой каквото иска, това да си говори. Аз съм окей. Не коментирам личния си живот.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.