0

* Качествата на филма са важни, но далеч не са достатъчни за успешна оскарова кампания

* Председателят на журито в Карлови Вари каза, че за него няма празна сцена в „Бащата“

* Пандемията доведе до сериозен непредвиден разход за задължителното редовно тестване на екипите

* Качествата на филма са важни, но далеч не са достатъчни за успешна оскарова кампания

* Председателят на журито в Карлови Вари каза, че за него няма празна сцена в „Бащата“

* Пандемията доведе до сериозен непредвиден разход за задължителното редовно тестване на екипите

- Г-н Вълчанов, г-жо Грозева, в какъв етап от подготовката за оскаровата кампания ви откриваме?

- Вече сме в активен етап. В най-скоро време ще излязат първите промоционални материали във Variety и The Hollywood Repоrter. В началото на януари ни предстои виртуална прожекция и видеосреща с екипа на филма, организирани от The Wrap. Благодарни сме на Национален филмов център, Министерство на културата, Столична община с тяхната стратегия "София – творчески град на киното" и Aмериканска фондация за България, без чиято подкрепа нямаше да можем да осигурим и минимума за една подобаваща рекламна кампания.

- Вие имате вече опит с реализирането на такава кампания с филма „Слава“, но тази година изглежда по-различна. Ще повлияе ли в този смисъл COVID-19 на начина, по който ще промотирате „Бащата“ в САЩ?

- Да, поради ситуацията с COVID-19 всичко тази година се случва онлайн, включително срещите с авторите, както посочихме по-горе. Работим с много добър публицист, който изгражда необходимата при тези постоянно менящи се условия стратегия за представяне на филма. Но както и преди, съществува един минимум финансови средства, необходими за рекламата и промоцията на филма, без които шансовете да се мине дори първата цедка - късата листа от 10 заглавия - са нулеви. Разбира се, качествата на филма са много важни, но далеч не са достатъчни за една успешна кампания.

- Какво предстои оттук насетне и какви са предизвикателствата всъщност пред българския екип, представяйки филм от една относително малка държава?

- Предизвикателствата са големи, големите държави и филмови продукции имат огромни бюджети за масова промоция и кампания. Те могат да си позволят да бъдат на кориците на всички престижни издания, да организират множество допълнителни онлайн прожекции, докато средно бюджетът на малките държави като нас едва стига да покрие половин страница в едно от престижните издания или за две 1/4 страници в две издания. Когато през 2018 от Variety ни изпратиха няколко броя с рекламното каре за „Слава“ (коетo струваше около 5000 долара), разлиствахме напред-назад сума време, докато го открием.

- Въпреки перипетиите около пандемията, „Бащата“ достигна до нетърпеливите български зрители. Каква беше тяхната реакция, успяхте ли да получите обратна връзка?

- Много хора ни писаха и все още продължават. От известно време филмът е в HBO, благодарение на което вероятно доста нови зрители са го гледали. Хората се вълнуват, споделят впечатления от различни детайли, които са предизвикали в тях размисъл и вълнение. Много ни трогна например коментарът на един зрител, който изрази вълнението си от звуковото решение на финала, в който чуваме само звука от рязането на дюлите.

- Натрупахте вече немалко награди за „Бащата“, сред които и Кристален глобус от Карлови Вари. Предвид всичко това, има ли един отзив – независимо от кого – който да ви е най на сърце?

- Много са, но един от най-вълнуващите за нас е този на Сергей Лозница, председател на журито в Карлови Вари, който каза, че за него няма празна сцена във филма и беше впечатлен от бурната реакция на залата в сцената, в която героят на Иван Бърнев краде сладко с дюли от полицаите.

- Да се върнем малко по-назад във времето – какво ви вдъхнови да направите „Бащата“?

- Сигурно ще се повторим, но в основата е един личен момент, свързан със загубата на майката на Петър, който до такава степен се загнезди в съзнанието ни и някак ни тласна да създадем този филм. Да го кажем така – инцидентът с „позвъняването от отвъдното“ идва от живия живот.

- Сред акцентите във филма е разминаването между нуждите и желанията на две различни поколения. В тази връзка – какви разлики отличавате между вашето поколение и двете съседни – на родителите и децата?

- Нашите родители са прекарали по-голямата част от живота си във времето на комунизма и това определено е нанесло множество щети в тяхната психика. На нашето поколение се пада ролята на "мост" между времената на комунизма и демокрацията. Дали обаче основите на тоя мост ще бъдат достатъчно устойчиви, че децата ни да могат спокойно да преминат по него, или те самите ще трябва да го доукрепват да не се срути, та поне техните деца да могат свободно и безопасно да преминат по него – не знаем.

- Преди година обявихте новия си филм „Триумф“. Ще бъде ли той част от трилогията на „Урок“ и „Слава“ и в каква фаза е развитието му? Можете ли да ни издадете кратък анонс за историята му?

- Надяваме се ситуацията да позволи следващата година да пристъпим към снимки. Историята, която ни вдъхнови, е емблематична за зората на българската демокрация. Става въпрос за една дупка, в която сякаш и до ден днешен все още копаем.

- Неотдавна споделихте, че кандидатствате в нискобюджетната категория на НФЦ, защото получаването на финансиране във високобюджетната отнема много повече време. В този смисъл какви са премеждията пред снимането на нискобюджетен филм в България?

- Нискобюджетните продукции са подчинени на много ограничения и лишения, които обаче провокират въображението и творческия процес. Поне при нас е така и затова ги предпочитаме. 

- Ще промени ли според вас пандемията начина, по който българите правим и гледаме кино?

- Пиратството нанесе много по-сериозни щети на начина, по който гледаме филми, отколкото COVID-19. Хубавото е, че и тук, както и по света, се увеличава броят на потребителите на стрийминг услуги, които са все по-важен канал за разпространението на филми. Що се отнася до производството, то секна за малко при пролетния локдаун, но от лятото насам продукциите бяха възобновени – разбира се, при спазване на противоепидемични мерки. Това обаче създаде сериозен непредвиден разход за задължителното редовно тестване на членовете на екипите, който е за сметка на бюджета на продукцията. Както се досещате, той не е актуализиран за ситуацията на пандемия. Положението определено е напрегнато и стресиращо.

- Тази година има шанс да се „срещнете“ на оскарите отново и с Мария Бакалова. Какъв беше вашият опит от работата с нея по „Бащата“?

- Дано! Мария е много талантлива млада българска актриса и успехът, който постигна с „Борат 2“, е безпрецедентен. Стискаме й палци за номинация и това да бъде само началото на една вдъхновяваща филмова кариера. С удоволствие бихме работили пак заедно.

- Какво си пожелавате за 2021 г.?

- Да сме здрави, да се опитаме да сме по-разумни и да бъдем повече човеци.


ВИЗИТКА:

Петър Вълчанов и Кристина Грозева са български режисьори, автори на едни от най-успешните родни филми
Петър Вълчанов е роден през 1982 г. в Пловдив, Кристина Грозева – през 1976 г. в София
Запознават се през 2003 г пред посолството на Египет в София, откъдето трябва да се сдобият с визи и документи, за да заминат и да участват във фестивала в Исмаила
Започват да работят заедно още в студентските години
Преди да стане режисьор, Кристина Грозева завършва и работи като журналист, Петър Вълчанов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Филмова и телевизионна режисура“ в класа на проф. Людмил Стайков
Артистичният тандем е семейство и в живота
Един от първите си международни успехи постигат с късометражния „Скок“ (2012), който е номиниран за Европейските филмови награди през 2013 г.
Първият им пълнометражен филм „Урок“ получава признания от фестивалите в Торонто, Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун и много други
Филмът дава старт и на трилогията им, вдъхновена от вестникарски статии, в която влиза и „Слава“ - родното предложение за „Оскар“ за 2018 г.
След като спечели голямата награда от феста в Карлови Вари с „Бащата“, режисьорското дуо отново протяга ръка към отличията на Американската филмова академия в международната категория