Петър и неговите 300 км с колело

Петър и неговите 300 км с колело

22-годишният студент иска да докаже, че церебралната парализа не може да поставя ограничения

- Каква, мислиш, е мисията ти в живота?
- Да променям. 

Така завърши един от най-вдъхновяващите разговори без думи, които съм водила. Мой партньор в него е Петър Нефтелимов, който трудно говори, но как само пише... Не изпитваш никаква липса от звуков израз на пълноценната комуникация. Той е безобразно млад и още по-безобразно умен, действен и успял.

Признавам си – не го познавах, дори странната му фамилия не бях чувала, докато в челото не ме удари една новина – младеж с двигателни увреждания ще кара колело по 300-километров маршрут край Дунав. Рекох си: „Стига, бе, това е невъзможно!“ Предположението ми обаче беше грешно, отново. Съвсем възможно е, защото само след месец Петър заедно с четирима свои приятели и съмишленици ще го направи. Като че ли това момче идва да опровергае нормите, които дори широко скроен мозък слага. Духът може всичко, само да пожелае.

 

Демонстративното пътешествие

 

ще се случи между 4 и 12 август по маршрута на "Евровело 6", недостъпен за хората с двигателни увреждания и изключително слабо развит у нас, а целта - в България да се набавят специални велосипеди за тях. Приключението на Петър ще споделят Недялко Дервенков, Иван Димитров, Александър Хинков и Кремена Деспинова, които са основните „виновници“ за случването на тази авантюра. На този етап те още събират пари за изработката на специалното колело, на което да се качи Петър чрез кампания в „1% промяна“. След края на тура велосипедът ще остане за други желаещи ентусиасти с двигателни проблеми.

Оказва се, че това няма да е първият път, в който авантюристът ще върти педалите. Докъм 13-ата си годишнина е карал сам триколка. Но в родния си град Павликени. „След това се преместих да уча и живея във Велико Търново и там, заради инфраструктурата и натоварения град, нямаше как да продължа да карам навън“, разказва пред „Монитор“ 22-годишнит ентусиаст. Днес живее в София, което логично означава, че и тук не практикува велосипедизъм. „За сметка на това вкъщи имам велоергометър, на който тренирам, когато имам възможност“, допълва Петър. Пък това си е и идеална подготовка за 300-километровия маршрут, който го очаква. Разстоянието звучи направо плашещо, но никакво такова чувство не поражда у младото момче. Напротив – действа му мотивиращо

 

заради свободата! Заради споделените приключения!

  

„Всеки човек, независимо от различните си възможности, има в себе си приключенски дух. Нашата цел е точно да събудим този дух на хората и да покажем наистина, че няма невъзможни неща, независимо трудностите. Какво са пък едни 300 км… Тази година аз, а догодина поне още двама герои ще усетят свободата!“, съвсем уверено заявява Петър.

Съмишлениците му в това голямо приключение са и негови приятели. С Кремена Деспинова са учили заедно в бизнес академията 9Academy. А съдбата го среща с Александър Хинков в екипа на Uspelite.bg, където Нефтелимов постъпва като журналист. Последно се запознава с Иван и Недялко и с проекта им Balkans Everywhere. В него те разказват интересни истории и ситуации, които им се случват, докато карат колела на дълги разстояния.

Колелото обаче е само един от многото разностранни интереси на Петър. Завършил основното си образование в Павликени, той се мести във Велико Търново, за да учи биология и химия в ПМГ „Васил Друмев“. Любовта му към природните науки 

 

прераства в следване в специалност биотехнологии

  

в Софийския университет. Но трудната дисциплина не му се опира и той е грабнал още няколко дини под мишницата. Вече споменах че пише статии, но и сътрудничи в JAMBA – платформата, която свързва работодатели с хора с различни възможности. В свободното си време списва личния си блог Neftelimov.com, в който дава практични съвети за бизнеса и поддържа „Указател за професионалисти“. Всички тези начинания са провокирани от трудностите, които среща търсейки собствената си реализация. Вместо да седне и да започне да се тюхка, той се хваща в ръце и води промяната, създава връзки между хора с различни способности и бизнеса, пише за успели авантюристи. Решителността и способностите му са оценена високо и в момента е ментор на ученик по програмата ABLE Mentor, където заедно създават проект за стреса. „Подготвям също да издам първата си книга, но подробностите засега ще оставя в тайна“, надига завесата Петър. Припомням – той е само на 22. И това ако не е мечтател. Истински, голям и много дързък. Без ограничения и над тях до степен на философско проникновение. „Независимо че Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг може би са разгадали голяма част от физиката, тя има още много възможности за открития… Това, което мислим, че знаем, само ни ограничава да разширяваме границите на възможното. Не мисля, че двамата велики учени просто са мислили над нещата. По-скоро във всеки един момент

  

са се старали да направят и открият невъзможното, за да докажат, че съществува!

  

Така случва невъзможното и студентът по биотехнологии. И признава с усмивка, че досега не е имало нещо, което да поиска и да не е постигнал. Може би затова на третата секунда от разговора, човек забравя за различията му. Той не просто е като всички останали, а в много отношения превъзхожда по размах на действията си голяма част от връстниците си. И всичко това е гарнирано с една постоянна усмивка, превърнала се в негова емблема. „Усмивката е най-уникалният и красив аксесоар, който човек може да носи. А дори е и безплатна! Първото нещо, което виждаме у отсрещния, е точно неговата усмивка. Затова винаги трябва да е на нас. Моята усмивка е винаги на лицето ми. Нищо не може да я помрачи. По-скоро може да се увеличи до смях, а смехът е здраве!“, отново с усмивка казва Петър.

Имах неблагоразумието да го попитам какво го превърна от дете с ДЦП в необикновен млад човек, който не спира да реализира мечтите си. В отговор получих най-приятната самоирония и тънко чувство за хумор: „Ами че аз никога не съм спирал да бъда детето в количка… Важно е да сме наясно къде сме във всеки един момент и да знаем как да се държим в конкретната ситуация. “

Факт обаче, че колкото и неща да е постигнал Петър, те са благодарение на двойни усилия и въпреки системата. Да признаем - на хората като него им е необикновено трудно в родните условия. Неслучайно и в момента темата е щекотлива и майки на деца с проблеми за пореден път са на жълтите павета, за да искат промени в законите. Но Петър е намерил своя начин: 

 

Аз не се боря със системата. Аз я превъзмогвам 

 

както превъзмогвам това, че съм с церебрална парализа! Учили са ме, че няма смисъл да си хабиш енергията с неща и хора, които не ги интересуваш. Подминаваш ги и си следваш собствения си път“.

Въпреки че сам признава колко по-лесно му е в чужбина, колко по-добри са условията в Италия например, бърза да каже голямото си „но“. Иска да остане тук, в родината си. „Все едно да искаш да смениш родителите си. Няма как да стане“, категоричен е във възгледите си Петър и дори стига по-далеч: „Като синове на родината си ние сме длъжни да я подобряваме със собствени сили, вместо само да мрънкаме!“ Това, че иска да остане и да живее завинаги в България, не означава, че мечтите му се простират само на наша територия. Най-голямата му цел е някой ден да стъпи на Марс. Както е започнал с осъществяването на мечтите, нищо чудно да успее да изпълни и тази, защото сам определя мисията си в живота: „Да променям!“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.