Надявам се до края на годината Косово да признае малцинството ни там, казва в интервю пред "Монитор" председателят на Държавната агенция за българите в чужбина.

- Г-н Харалампиев, от агенцията предприехте инициатива да изпращате писма на българи в чужбина с оферти за работа, като целта е повече сънародници да се завърнат в страната ни. Доколко примамливи трябва да са предложенията, че да успеете да ги заинтригувате, и за какво точно става дума?

- Това е само част от кампанията ни, посветена на идеята да върнем в страната ни възможно повече българи, които живеят зад граница. В тази връзка изпращаме от доста време писма, като поддържаме връзка с много от българските организации зад граница. Особено когато се касае за конкретни възможности за работа. Когато работодател се свърже с нас, ние изпращаме информация до българи в съответния регион или до наши сънародници, които редовно контактуват с нас. Има такива, които са по-активни, пишат на сайта на агенцията и това ни дава възможност да се свързваме с тях. Когато изпращаме такива послания, най-малкото ние ги караме да се замислят дали живеят толкова добре там, или е по-добре да са у нас, тъй като може да си осигурят същия стандарт. Няколко неща влияят на това да ги заинтригуваме. И икономическите причини не са най-важното. Най вече върху избора им влияе носталгията. Да речем, ако предоставим възможност на наш сънародник да работи у нас, макар и за по-малко пари, но в същото време може да живее в собствено жилище или това на родителите си, да използва доста по-евтиното медицинско обслужване, ще може да си осигури добър стандарт. Имайте предвид, че дори зъболечението ни е 3-4 пъти по-евтино от това в страните от Западна Европа. Данъците в България също са много по-атрактивни. Реално покупателната способност е по-голяма у нас. Ако човек си направи калкулация, ще разбере, че у нас може да има много по-добър стандарт, отколкото, ако живее в чужбина. А и тук ще бъде с приятелите и роднините си. Така че носталгията и икономическите причини оказват влияние върху едно такова решение.

- Има ли вече интерес от страна на наши сънародници?
- Да, има. Най-голям е интересът сред българите от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания, но и от сънародници в европейски страни.

- Тях обаче по-трудно ще ги убедите да се завърнат.
- Така е. Те се завръщат поединично, докато от Украйна, Молдова и Сърбия идват по-компактно.
- Какво кара точно българите от Украйна и Молдова да се върнат, дайте конкретен пример с оферти, които са ги заинтригували?
- Например от няколко години в района на Гурково се наемат българи от Украйна, които там получават доста по-добро възнаграждение от това в страната си. Тук имат възможност и за квартира, децата им да учат в българско училище. Това е примамливо за българите в Украйна, защото имат естествена среда. За българите в Македония нещата са сходни. Там има чудовищна безработица и затова много от тях искат да дойдат да учат и да работят у нас. България в момента става все по-атрактивна, с все по-голяма стабилност и сигурни доходи. Всичко това оказва влияние върху историческите ни общностите в чужбина. Вярно е, че тези послания още не са успели да достигнат до сънародниците ни от Западна Европа, но в момента, в който това стане, те започват да си задават въпроси. Някои решават да се завърнат в България, други не.

- Има ли я вече обратната тенденция на завръщане?
- За разлика от преди вече се отчита някакво завръщане, но не бих могъл да кажа, че е масова тенденция. Все още се завръщат по-малко хора, отколкото заминават. Досега младите българи масово заминаваха с идеята да не се завръщат. Ние се опитваме да променим тяхната нагласа. Съветваме ги да пътуват в Европа, да учат там, да натрупат опит, но след това да се завърнат и да се реализират у нас. Можем да кажем, че ако България запази своя темп на развитие, икономическите мерки дадат резултат, ако реформата в образованието успее да се затвърди, може би до 8-9 години ще имаме обратната тенденция и ще се завръщат все повече българи, отколкото да заминават. Това, разбира се, не може да стане с магическа пръчка, но трябва да се работи в тази посока. Виждате, че в момента почти всяко българско семейство има роднини, които учат и работят в чужбина.

- Наскоро поставихте проблема и за зачитане на стажа на учителите в български неделни училища в чужбина и възможността да се зачитат оценките от тях при кандидатстване в българските гимназии и университети. Имаше ли обаче гласност това ваше предложение?
- Проведохме разговори и с министерството на образованието, с колегите от министерството от труда и социалната политика. Има разбиране по въпроса. В момента дори в МОН подготвят конкретни промени, за да може това да стане факт. Вярвам, че съвсем скоро ще бъдем свидетели на това. Не е лесна тази стъпка, но се върви в правилната посока. Смятам, че наистина колегите в министерството на образованието и на труда и социалните грижи правят всичко възможно и в най-скоро ще има промяна.

- Оставам с впечатление, че напоследък доста се развиват училищата ни в чужбина, така ли е наистина?
- Много се развиват, дори бих казал с главоломни темпове. Агенцията ни работи много активно с тях. Съвместно с МОН се опитваме да насърчаваме такива училища, да учат повече българчета в тях. В момента имаме над 400 създадени училища в цял свят и все повече ще бъдат създавани. Там, където има повече деца и по-добро образование, трябва да има по-добро финансиране.
- Държат ли на езика и корените си българите в чужбина, какво е вашето впечатление?
- Има и такива, които все още продължават да говорят вкъщи на езика на страната, в която пребивават. По този начин лишават децата си от възможността да научат добре български език, което е пагубно за тях. Защото, ако едно дете говори родния си език, ще бъде много по-конкурентно. Имайте предвид, че освен тези училища, има и клубове по интереси, в които също се провеждат курсове по български език и история. Те обаче все още не отговарят на критериите за училища и са на частен принцип. Финансират се от българските общности, най вече в Америка и искат да запазят българската автентичност. Затова бих казал, че е все по-остра нуждата от създаването на български културен институт „Св. св. Кирил и Методий“, който по подобие на „Гьоте институт“ и „Сервантес“ да е за всички българи в чужбина. Смятам, че в момента у нас са назрели такива условия и че в кратки срокове можем да имаме такъв. Той ще работи основно за запазване на езика и културата на българите, както и на чужденците, които се интересуват от българското.

- В кои държави се работи най-усилено?
- В традиционните български общности най-активно се работи в Украйна и Молдова, а през последната година и половина и в Сърбия. В Албания и Македония също. Но в Македония проблемът е по-особен, защото там не можем да говорим за малцинство. Има огромна българска общност. Сега виждаме едно възраждане там и можем да се похвалим, че имаме първото училище на нов книжовен български език. До момента не е имало такова, което си е успех.
- Не мога да не попитам за българите в Косово. Преди няколко месеца живеещи в Косово внесоха петиция в парламента с искане официално да признаят българското малцинство в страната. До къде стигнаха нещата?
- Така е. Внесоха петиция българи предимно от областта на Гора. В момента продължава събирането на подписи и сред сънародниците ни от района на Жупа и Подгор. Това са областите с компактно българско население. Водят се много сериозни разговори на високо ниво с представители на Косово, които са заявили, че нямат нищо против за признаване на българското национално малцинство там. Оптимист съм, че това ще се случи. Разбира се, проблемите там са много, но официалните власти в Косово разбират проблема и са готови да признаят малцинството ни. Смятам, че това ще е следващата държава, в която имаме признато малцинство след Албания.

- Ще стане ли до края на годината?
- Иска ми се, но Косово е млада държава и е по-различен режимът на работа с националните малцинства. Може би ще има два етапа. Първо обособяване, след това признаване. Но първите стъпки са направени, така че съм оптимист, дано това да се случи до края на годината. Аз бях един от малкото оптимисти за Албания, надявам се това да стане и сега.


Визитка:

Петър Харалампиев е магистър по право от СУ „Свети Климент Охридски“

Бил е изпълнителен директор и член на управителния съвет на фондация „Българе“

Лидер е на национално движение „БГ патриот“, което е част от неофициалния състав на коалицията „Патриотичен фронт”

От декември 2014 г. до май тази година е заместник областен управител на област София

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини