Няма друго определение за действията на прокурор Тодор Тодоров срещу вестник „Телеграф“, пише Петьо Блъсков във в. „Труд“.

Клишетата за „свобода на словото“ размахвани от джендърските формации около „Капитал“ най-после се сдобиха с продуцент в лицето на този прокурор. Сега е време да видим какво ще кажат прислужниците от репортерите без граници, „европейските журналисти“ и цялата им недоклатена банда относно действията на прокурора.

Бесен съм, защото този вестник е роден и отгледан от моя син и от мен, а марката е проверена включително в Европа и защитена преди десет години. Но това е истинското лице на прокопиевата и присъдружната му пропаганда – мръсотия, манипулации и пълен гьонсуратлък. Спирам до тук, защото само устопсувни мръснословия, както е казал великият Балан са в главата ми. Уважаеми господин Цацаров, какво става? - пита Блъсков.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой и как умее да лети

„...и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора!“ Това написа великият Валери Петров и придаде на летенето красивата метафоричност на великолепната поезия. Уви, в живота има твърде много бруталност, глупост, буквалистика и безхаберие, от което поезията само частично ни спасява.

Тест за национална отговорност

Одобрената от парламента сделка за закупуване на американските изтребители F16 е от ключово значение за евроатлантическата ориентация на страната. Същевременно тя бе и тест за това кои политически сили са национално отговорни и милеят за сигурността не само на страната ни, но и на Балканите.

Размита отговорност

У нас сме свикнали да си прехвърляме топката и да не поемаме отговорност, когато се случи нещастен случай. Тогава започваме да се вайкаме, да цъкаме с език, да благодарим на Господ, ако не се е случило най-лошото. Вземаме си поука за три дни и след това забравяме за трагедията. И отново започваме да я караме по течението, без превенция.