В ъпросът, който си задава всеки агроном и винопроизводител е как да отгледа идеалната реколта грозде, което в последствие да пресътвори в идеалната реколта от вино.
Въпросът, който си задава всеки агроном и винопроизводител е как да отгледа идеалната реколта грозде, което в последствие да пресътвори в идеалната реколта от вино.
Въпросителните са много, а не са малко и факторите, които трябва да се следят, когато се отглеждат лозя. От ключово значение е сортът, който ще изберете да засадите, но също мястото и грижите, които полагате за своето лозе.
Защо капковото напояване е най-добрият и избор за напояване на гроздето? С какво превъзхожда другите методи? И за какво още трябва да внимавате? Всички съвети, които един начинаещ лозар трябва да получи, събрахме за вас.
Кога се приготвят лозовите насаждения?
Създаването на лозови насаждения обикновено се прави през есента и пролетта. При есенното засаждане процента на прихващане е по-висок и има вероятност за по-добър растеж на лозите през първата година.
Как да изберем място за засаждане?
Изложението и релефът на терена са двата основни фактора, които взимаме под внимание, когато избираме място за засаждане на лозови насаждения. Те са пряко свързани със състава на почвата, температурата и достъпа до пряка слънчева светлина.
За по-хладните райони се препоръчва южно, югоизточно или югозападно изложение. При такива условия гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. По правило, колкото по-неблагоприятни са останалите условия, толкова по-южно трябва да е изложението спрямо слънцето. В противен случай гроздето става с по-ниска захарност и с повече киселини.
Северното изложение е по-подходящо за южните и по-топли области. То дори е препоръчително за по-сухите местности с горещ климат. За България много подходящо за отглеждане на грозде се оказва северното изложение край р. Дунав.
Равнинен или наклонен терен? Кое е по-доброто?
Лозата може да се отглежда успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. Разликата е в останалите условия, които трябва да се осигурят.
В равнините и в ниските места почвите са по-богати и по-свежи. Ето защо лозите се развиват по-буйно и дават повече грозде, но то често е с по-ниско качество. Вегетацията на растенията продължава до късно, но пръчките остават недозрели. Гроздето е по-воднисто и неиздръжливо на транспортиране или съхранение.
Засаждането по хълмове, от друга страна, е практика още от дълбока древност. Препоръчва се като терен, защото полученото грозде е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно.
Разположените по хълмовете позволява лозята да се огряват по-продължително. Температурните условия са по-подходящи, тъй като слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Тези фактори са определящи за по-високата захарност на гроздето и съдържанието на повече багрилни вещества. По-доброто проветряване осигурява по-малък риск от заразяване с болести като мана и оидиум, както и по-добра устойчивост към сиво гниене. Лозите стават по-издръжливи на ниски температури. Пръчките им узряват по-добре.
Какви температури обича гроздето?
Температурните условия имат ключова роля за развитието на лозята и, разбира се, за качеството и количеството от реколтата. Това растение вирее най-добре в условия на умерен климат и на места с ясно изразена сезонност. Лятото и пролетта са сезоните, в които лозята се развиват, а през зимата са в състояние на покой.
Около 200 дни продължава вегетацията на тези растения и затова се нуждаят от тиха и дълга есен.
Най-благоприятната температура за лозята е в границите между 25-30°С. Горещините не са благоприятни, а стойности над 40°С могат да са пагобни за листата и зърната на гроздето. Минималните стойности, на които издържат, са -17°С.
Каква влажност на почвате е най-подходяща?
Гроздето е сред онези растения, които трябва да се поливат изключително внимателно. Прекомерната влажност не му се отразява добре, но за сметка на това е много сухоустойчиво. Гроздето развива дълбоки корени и черпи вода от по-долните слоеве на почвата. Излишната влага дори в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените и може да причини тяхното загниване.
Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започват да наедряват. При нормална почвена влага растежът на леторастите е силен, добивът и качеството на гроздето са високи.
Честите превалявания по време на цъфтеж пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Каква почва е подходяща за отглеждане на лози?
В плитки, песъчливи почви лозята страдат най-много от суша и затова по-подходящи са дълбоките наносно-песъчливи почви. В почви, богати на вар, както и в почви, които при продължително засушаване не образуват големи пукнатини, обикновено лозата е по-устойчива.
Как да напояваме гроздето правилно?
Излишното напояване на лозите трябва да се избягва, защото влошава физическата структура на почвата и спада качеството на гроздето. То става нетрайно и с по-малко захари. Излишната влага освен това пречи на доброто развитие на кореновата система.
От разпукването на пъпките до началото на цъфтежа е периодът, в който лозята се нуждаят от най-много вода. По това време влажността и атмосферната влажност обикновено са високи.
По време на цъфтежа влажността е по-умерена. Прекомерната влажност в този период дори причинява окапване на цветчетата и се получава т.нар. изресяване. След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на леторастите започват да наедряват бързо и зърната. Формират се съцветия. Нуждата от вода спада след средата на август.
За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и количеството на водата, т.е. поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея, за 1 кв. м. са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.
В България обикновено се прилагат следните 3 метода за напояване.
Капково напояване
Изграждането на система за капково напояване е най-добрият начин да се осигури контролирано и ефективно поливане на гроздето.
Специалистите проектанти на Стабил Агро Трейд могат да посетят на място вашата градина или лозе, за да ви консултират. Ще ви препоръчат продуктите, които са най-подходящи за вашия терен. Ще изготвят индивидуален проект за система за капково напояване спрямо вашите нужди и ще монтират съоръженията в най-кратък срок.
Чрез капковото напояване се постига икономия на водата от 20-60% на поливната норма. Водата се разпределя по-правилно по дължината на лозовия ред. Този метод на поливане е подходящ за използване на места със сложен релеф, плитки и каменисти почви. Автоматизацията на поливния процес създава най-благоприятния и оптимален за лозата режим на почвено овлажняване.
Системата за капково напояване може да се използва също и за внасяне на течни торове, чрез които да се ускори растежът на лозата, да се повиши добивът и да се подобри неговото качество.
Поливане на бразди
Поливането на бразди също е добър вариант, но в сравнение с капково напояване е по-трудоемко и времеемко като процес. Ако решите на напоявате лозето си по този начин, спазвайте следната или подобна схема:
- при ширина на междуредието 1,5-2 м се прави бразда в средата на всяко междуредие
- браздата е с дълбочина от 12 до 25 см и ширина от 30 до 40 см в горната част
- дължината на браздите зависи от структурата на почвата и наклона на мястото и варира от 30 до 100 м.
Преди да започнете браздово напояване, необходимо е да извършите риголване на почвата и да я нивелирате преди засаждането на лозите.
Заливане на цялата повърхност на почвата с вода
Този метод за напояване на лозите все още се използва на някои части на България, въпреки че не е сред най-удачните. Той те състои в заливане на цялата повърхност на почвата с вода. Извършва се 2-3 пъти годишно и всеки път се налага обработка на почвата. Често обаче се стига до разрушаване на структурата на почвата и до образуване на дебела кора.
Първото напояване при прилагане на този метод за поливане обикновено се прави през втората половина на юни, след прецъфтяването на лозите, или най-късно в началото на юли, ако през пролетта не са паднали достатъчно валежи. При малко валежи през лятото второто напояване се извършва в кр. на юли, нач. на август или когато стане прошарването на гроздето.
Кога се прави резитба?
Резитбата е задължителен процес при отглеждането на лозя! За нейните цели ви предлагаме лозарски ножици Vesco. Лозата създава тънки и дълги леторасли, които, ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Ако не се подрязват, летораслите растат буйно и се отдалечават от основата на растението. За да се избегне това, посредством резитби и подпорни конструкции се създават следните видове формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основна и водеща. Прилагат се два вида резитби - късна и смесена в зависимост от сорта на гроздето и неговата родовитост.
Кой сорт грозде на изберем?
Вариантите са многобройни, но препоръчваме да се спрете на някой от следните:
- ранни десертни сортове: Перл дьо Ксаба, Мимоза, Супер ран Болгар, Май 10, Мечта, Плевен, Мискет тракийски, Тракия, Мискет пловдивски, Кардинал, Мискет дунавски, Царица на лозята, Чауш, Шасла доре
- средно ранни десертни сортове: Болгар, Мискет хамбургски, Алфонс Лавале
- по-късни десертни сортове: Италия, Червена разакия, Червена лисича опашка
- безсеменни сортове: Бяло без семе (Султанина), Безсеменен хибрид V-6, Безсеменен хибрид VI-4, Перлет
- сортове, подходящи за производство на бяло вино: Димят, Мискет червен, Юни блан, Ркацители, Ризлинг италиански, Алиготе
- сортове, подходящи за производство на червено вино: Памид, Гъмза, Мавруд, Зарчин, Шевка, Сензо, Мерло, Саперави, Каберне Совиньон
- културни сортове за подобряване цвета на виното: Аликант буше, Гран ноар
Монитор
