Пентаграмът на  банкера-беглец Цветан Василев

Пентаграмът на банкера-беглец Цветан Василев

Крадени пари, доноси, рекет и гнили ябълки

  • Откраднатото от КТБ му осигурява „верността“ на обществено низвергнати персони
  • Делото „Рико“ свали маските на глашатаите

От векове се вярва, че пентаграмът (фигура с общ център и пет лъча) е символ на сатанизма, а в него пулсират демонски сили. И макар да не е трудно да си представим Цветан Василев в ролята на вещер (извършващ в своето отчаяние магически ритуали против прокуратурата и правосъдието), в последните години банкерът-беглец прибягва до едно много по-прозаично средство в борбата си с държавността - парите. Откраднатото от него от КТБ се измерва в милиарди и освен луксозен живот в Белград му осигурява и услугите на социално и обществено низвергнати персони, готови да продадат и душите си на дявола, за няколко петачета в повече.

Василев няма никаква друга кауза, освен тази непрекъснато да представя престъпленията си като дело на други, а фалита на собствената си банка, в която потънаха спестяванията на българите - като „иновативно банкиране“. На лъжите му обаче отдавна никой не връзва. Произнесоха се и международната разследваща компания Аликс Партнърс, и парламентарната комисия по КТБ, и одиторите от Делойт, Ърнст и Янг и АФА. Произнесе се и българската държава в лицето на прокуратурата и КПКОНПИ – всички вкупом заявиха и доказаха с факти и документи, че Василев е лидер на организирана престъпна група, източила банката в над 200 фирми-бушони, управлявани от подставени лица. И трябва да отговаря пред закона за престъпленията си.

От 2014 г. най-големият финансов престъпник в българската история се укрива от правосъдието. Установи се в Белград, където дебелите му връзки с местни политици и олигарси от Русия и досега му осигуряват безметежно съществуване. Освен личен комфорт, присвоените средства служат и за купуване на медийни говорители, дефилиращи из фейсбук или в слабо читаеми сайтове, списвани от „журналисти“ на хранилката на фараона. Целта на всички е една – срещу щедро и редовно потупване по рамото, да оплюват прокуратурата и враговете на Василев, да фабрикуват фалшиви новини и да участват в улични протести.

Но ако досега нямаше пряко доказателство, което да свързва Василев с лица като Вера Ахундова, Румяна Ченалова, Бойко Атанасов, Асен Йорданов или Кольо Парамов – всички нагло представяйки се за „независими експерти“ и „борци за справедливост“, то

поредният надут от банкера-беглец

балон - делото „Рико“ в САЩ,


свали окончателно маските на всички тях. Припомняме, че след фиаското по „Магнитски“ Василев сътвори още едно активно мероприятие, заедно с варненския адвокат Захари Томов.

Двамата организираха завеждането на абсолютно измислен иск в съда в Ню Йорк, в който отново се обвиняват други за фалита на КТБ и се твърдят небивалици по отношение на БНБ, български и чужди банки и фирми, както разбира се и спрямо така омразния на Василев депутат от ДПС Делян Пеевски - чийто законодателни инициативи позволиха да се попълни масата на несъстоятелността на КТБ, а издаваните от него вестници не са спирали да разкриват истината за грабежа на банката.

Макар Василев и Томов упорито да се опитват да скрият истината за взаимоотношенията си, разследване на вестник „24 часа“ от миналата година показа, че връзката между двамата е скрепена още в началото на 2014 г. Тогава Томов получава 300 000 долара от едно от дружествата бушони на Василев – „Никкомерс“. С този хонорар, оформен привидно като „заем“, е възнаградено участието на Томов в схема за отклоняване на 3.5 милиона евро от парите на вложителите в КТБ. Разбира се, въпрос на време е и балонът „Рико“ да се спука безславно и да потъне в небитието - както всичко създадено досега от Василев, а докато това се случи, очевидно обществото ще продължи да бъде манипулирано от говорителите на фараона. Но за да няма неразбрали кой кой е в тази игра на фалшиви новини, добре е да бъде казана цялата истина за „свидетелите“ на банкера-беглец по това дело в САЩ.

В центъра на този своеобразен пентаграм естествено е самият Василев, а петте му най-знакови „лъча“, написали сълзливи „експертни“ декларации и пратили ги в американския съд в края на миналата година, са достатъчни и за най-непредубедения да разбере що за хора са „защитниците“ на фараона. От всичко дотук става ясно, че пентаграмът на Цветан Василев по делото „Рико“ не е нищо повече от събрани на едно място престъпни интереси, „декларатори“ на повикване, крадени пари, рекет и „гнили ябълки“. Още по-малко пък петимата знакови „свидетели“ на банкера-беглец по този процес - Румяна Ченалова, Вера Ахундова, Кольо Парамов, Бойко Атанасов и Асен Йорданов, могат да бъдат „независими експерти“ или „доказани професионалисти“, за каквито нахално искат да се представят. И още десет „експерти“ като тях да се появят в съда в Ню Йорк и да опитат да го заблудят (от системата PACER се вижда, че подобни услужливи писания са съставили и Даниел Божилов – сътрудник на Ахундова в НПО-то „Ние, гражданите“, Димитър Янакиев, Мария Накова, Чавдар Ангелов и Захари Томов), резултатът ще бъде същия. Защото ако в България изтърканите номера на габровския измамник все още получават медийно внимание в сайтовете на доносници на Държавна сигурност и подсъдими олигарси, то активните му мероприятия зад океана изначално са обречени на неуспех. Причината се крие не само в това, че лакмусът за фалшиви новини в САЩ е много по-точен от българския, а и поради факта, че американското правосъдие отдавна е свикнало на номерата на финансови измамници като Бърнард Мадоф и Цветан Василев.

Вера Ахундова – агентът на ДС

През 1983 г. Ахундова е вербувана за агент на комунистическите тайни служби, като й е даден псевдоним „Ана Хранова“. Осъществявала е дейност в полза на три отдела от българската Държавна сигурност, включително Шести отдел, осигуряващ борбата с идеологическата диверсия и осъществяващ репресии над демократично мислещите хора в държавата по времето на социализма. Тоест Ахундова е сътрудничила активно в полза на престъпния комунистически режим, като след промените през 1989 г. досието й на агент е унищожено, за да се скрие от обществото агентурното й минало. Благодарение на приетия от парламента Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с няколко свои решения (включително Решение № 2-185/29.05.2013 г. и Решение № 2-168/17.04.2013 г.) Комисията по досиетата оповести името й като агент на Държавна сигурност.

Оказа се, че Вера Ахундова е била инсталирана като член на съвета на директорите на втората по големина нефтена рафинерия в България – „Плама“ Плевен. Целта несъмнено е била предприятието да бъде приватизирано, а активите му заграбени. Това се случва, като дружеството е обявено в несъстоятелност и никога повече не възобновява своята дейност. Всъщност името на Ахундова е оповестено като агент на комунистическите тайни служби именно заради участието й в управлението на „Плама“ Плевен, тъй като дружеството има стотици милиони долари необезпечени кредити от „Минералбанк“ и „Балканбанк“. Тези кредити така и не са върнати, а банките, по подобие на „Корпоративна търговска банка“, фалират. Но всички тези факти отдавна са публично известни, а по-важното е, че Вера Ахундова е близка позната на Цветан Василев, като създаденото от нея НПО „Ние гражданите“ (част от което е и друг „декларатор“ – Даниел Божилов) де факто има за цел да помогне на българския Бърни Мадоф да избяга от правосъдието.

„Гнилата ябълка“ Румяна Ченалова

Ченалова, превърнала се в символ на корупцията в съдебната ни система, има твърде интересна биография. Първоначално работи като прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, но подава оставка, след като се разбира, че е постановила незаконно задържане на лице. След напускането на прокуратурата става адвокат, но отново се замесва в скандали. Един от тях е свързан с фирмата „Македония табак 2000 експорт-импорт“, заради която е разследвана от македонската полиция и прокуратура. Оказва се, че през януари 2004 г. Ченалова е признала от името на дружеството дългове към две компании - швейцарската Bighar Overseas и кипърската Pictor Co Limited за близо 2.5 млн. долара, без реално да е имало подобни задължения. Името на Ченалова придобива публичност и по наказателно дело срещу бивш прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора, като чрез специални разузнавателни средства е установено, че адвокатската й кантора често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им са свързани с предаването и получаването на различни суми пари. Ченалова е адвокат и на дружество, което е замесено в една от ней-големите афери в България за измами с фондове на Европейския съюз – делото „САПАРД“. През 2008 г. Румяна Ченалова се връща в съдебната система, като е назначена за съдия направо в най-големия съд в страната – Софийския градски съд. Разглежда наказателни дела, а името й е замесено в няколко много големи скандала, разтърсили правосъдието. Оказва се, че докато е кандидатствала за председател на Окръжния съд в Стара Загора, Ченалова е провела множество телефонни разговори (над 30) с Красимир Георгиев – Красьо Черничкия, лобирал за назначенията на ръководни постове в съдебната система. Заради това й е наложено наказание от Висшия съдебен съвет – понижаване в ранг. Като съдия, въпреки че е била адвокат на една от фирмите, замесени в аферата САПАРД, правораздава по наказателното дело за измама и присвояване на 7.5 млн. евро. Оправдава единия от подсъдимите, а останалите осъжда съвсем формално, с мотиви, които от по-горните съдебни инстанции са определени като пълни с „общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни“. Като краен резултат всички са оправдани, въпреки че за същото престъпление замесените лица в Германия отдавна са осъдени и са в затвора.

По друго скандално дело – делото „Соло“, Ченалова оправдава подсъдимия за двойното убийство Илиян Тодоров, макар друг член на съда подписва присъдата с особено мнение и настоява убиецът да бъде осъден. Ченалова пуска Тодоров от ареста веднага след присъдата, а впоследствие Върховният съд го признава за виновен. Въпреки това, благодарение на нея престъпникът – доказан убиец, се укрива вече 10 години от правосъдието, а майката на убитото момче Кирил Въжаров – Радмила Въжарова, директно нарече Ченалова „съучастник в престъплението“.

От 2012 г. Ченалова е преместена в търговско отделение на съда и именно там става известна като символ на корупцията в съдебната система на България. Нарушенията й при гледането на делата са толкова многобройни, че трудно могат да бъдат описани. Най-знаково става делото с участието на френската компания „Белведере“, по който повод посланикът на Франция в България – Ксавие Лапер Дьо Кабан нарече публично Румяна Ченалова „гнила ябълка“, обвинявайки я, че извършва действия насочени към кражба на френската компания. Ченалова е отстранена от съда, като в края на 2015г. е дисциплинарно уволнена за допуснатите от нея многобройни нарушения като съдия. След множество дела които води против Висшия съдебен съвет, в края на 2019г. Върховният административен съд на България потвърди законността на уволнението й. Междувременно прокуратурата започна наказателни производства против нея, включително за престъпление по служба и документни престъпления. Очаквано, след уволнението й Ченалова започна да се представя за „жертва“ и редовно да използва медии, близки до Цветан Василев (основно „Фрогнюз“ на агента на ДС Огнян Стефанов), както и тези от кръга „Капитал“, за да води медийна война против прокуратурата. През 2015г. скандалната „гнила ябълка“ предостави незаконни записи (които се оказа, че лично е правила с диктофон), на интернет-сайта „Биволъ“, чийто собственик е Асен Йорданов. Сайтът ги използва няколко години, за да генерира скандали в обществото, докато не се установи, че записите са манипулирани и нагласени.

След изхвърлянето й от съда, Ченалова не работи официално, но за сметка на това се оказа, че ползва офис, собственост на Георги Георгиев – кумец на Цветан Василев, получил десетки милиони кредити от КТБ. И още – „гнилата ябълка“, символът на корупцията в България, вече се представя в обществото като ....„борец за справедливост“. Каква ирония само.

Агент „Яков“ - Кольо Парамов

На 12.6.1979 г. Парамов, тогава работещ като учител в гранично село, е вербуван за сътрудник (резидент) на комунистическите тайни служби, като му е даден псевдоним „Яков“. Осъществявал е дейност по линия на направление „бягство зад граница“, като вероятно е доносничел на службите за подготвяни бягства на хора в Гърция, искащи да се спасят от комунистическия режим.

След рухването на режима през 1989 г. е използван от бившата комунистическа партия, като е бил народен представител в парламента, началник на служба и главен ревизор в Българска народна банка по време на управлението на Жан Виденов. Докато Парамов работи в БНБ, оттам са източвани държавни средства чрез рефинансиране на частни банки. Впоследствие тези банки раздават милиарди необезпечени кредити и така се стига до тотален срив на банковата система, фалит на десетки финансови институции и хиперинфлация, а населението загубва спестяванията си. През следващите години Парамов се изявява като финансов консултант и опитва многократно да се върне в политиката чрез различни партии, но без никакъв успех. Кольо Парамов е близък приятел на Цветан Василев, дава редица интервюта в негова защита и твърди, че Корпоративна търговска банка била управлявана добре. Това тотално компрометира претенциите му да е „финансов експерт“, тъй като фактът, че банката е действала като финансова пирамида е официално потвърден от международни одиторски компании, от парламента на България и от разследващите органи.

Любимият следовател на олигархията - Бойко Атанасов

Бойко Атанасов е почти пълен аналог на Румяна Ченалова, но разликата между двамата е, че макар кадровото досие на магистрата да е пълно с наказания, същият все още продължава да работи в системата. Любимият следовател на кръга „Капитал“ и на Цветан Василев се подвизава в Националната следствена служба от далечната 1997 г., но е известен предимно с непрестанните си опити да се пласира като ръководител на различни постове в съдебната система, но винаги без успех. Последно беше кандидат за европейски прокурор, но изслушването му пред ВСС се превърна във фарс и пародия, защото нивото му на английски беше на ученик от втори клас. Съдебните кадровици многократно са го наказвали дисциплинарно, включително за неетично отношение и за системно забавяне на делата по които работи (по някои от тях проверки констатират, че наказателните дела стоят с години в кабинета му, без Атанасов да извършва каквито и да било действия за разкриване и доказване на престъпленията).

Фрапиращ случай на нарушаване на човешките права, огласен публично в медиите и свързан с Атанасов, е когато проверка на прокуратурата констатира, че по конкретно дело (следствено дело № 53/2002 г.) предварителното производство не е приключило поради „демонстративен отказ от страна на следовател Атанасов да изпълнява задълженията си“. Вследствие на бездействието му, това наказателно производство не приключва в срок, а обвиняемото лице Севда Борисова, ражда дете направо в следствения арест. Медийно разследване през 2016 г. на действията на Атанасов разкрива, че само по една от проверките спрямо него – стартирала със Заповед №3923 от 21 декември 2004 г., ръководството на Столичната следствена служба е констатирала фрапиращи случаи на професионално бездействие. Оказва се, че с години същият не пипва разпределените му дела, престъпниците се разхождат необезпокоявано на свобода, а накрая делата им са изпращани от „следователя“ на прокуратурата с мнение за спиране. В нарушение на Закона за съдебната власт и на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (забраняващи всякаква политическа дейност и действия, които могат да накърнят престижа на съдебната власт) през последните години Бойко Атанасов на практика развива и политическа дейност, като редовно участва в улични протести заедно с представители на различни силно политизирани неправителствени организации (например НПО-то „Боец“ на приближения на Цветан Василев обвиняем за хулиганство Георги Георгиев) и членове на партии, дефилира в телевизионни предавания и дава интервюта, в които без никакви факти се опитва да дискредитира прокуратурата.

Последният скандал с негово участие е от миналия месец, когато Атанасов публикува във фейсбук профила си писмо от административния ръководител на Софийската градска прокуратура, в което е поканен да даде обяснения пред Инспектората на Върховна касационна прокуратура. В негова защита веднага беше подета кампания в сайтовете на Цветан Василев, Иво Прокопиев и Огнян Донев, в които поканата за обяснения беше изтълкувана като „репресия“. Но докато за останалите „декларатори“ на Василев, освен морална, не съществува формална забрана да го защитават, то декларацията на Бойко Атанасов по делото „Рико“ представлява грубо нарушение на принципите на независимост и безпристрастност, тъй като ясно показва наличието на конфликт на интереси. Атанасов или не е чел Кодекса за етичното поведение на българските магистрати, или услужливо е забравил прочетеното, защото според този кодекс, а и според Закона за съдебната власт, магистратът трябва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в обществото, а в действията и поведението си извън службата същият следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система. В кодекса е налице и изрична забрана за участие по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност, за намеса в политически или бизнес среди на влияние, като е изключено магистратът да използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес. Вместо да спази тези принципи, Атанасов демонстративно ги нарушава, за да обслужи в случая интересите на Цветан Василев.

Рекет даден, рекет приет - Асен Йорданов

Журналистически разследвания отдавна разкриха, че собственикът на сайта „Биволъ“ Асен Йорданов е обикновен рекетьор, ако и да се представя за „журналист“. Схемата е добре позната - съпругата му Алберта Алкалай притежава рекламна агенция „Имидж едвъртайзинг“, като чрез нея кметове на населени места са изнудвани да сключват договори за обслужване, в противен случай биват подложени на медийни атаки в сайта „Биволъ“. За това пряко свидетелстваха преди време кметовете на град Поморие – Иван Алексиев и на град Царево – Георги Лапчев. Оказва се обаче, че освен да бъде рекетьорски сайт, „Биволъ“ има преки връзки и с руската пропаганда в Европа. Управителят на „медията“ Атанас Чобанов живее във Франция (и беше разследван от френската прокуратура за злоупотреби със социални осигуровки), а съпругата му е руската гражданка Мария Онучко. Същата работи в Russia Beyond, собственост на „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация, като част от същата медийна платформа е и издаваното в България от семейството на Николай Малинов „Руски дневник“. Самият Малинов беше арестуван през 2019 г. за шпионаж в полза на Русия, като при обиска в дома му бяха открити документи, свързани с Цветан Василев и целящи прехвърляне на активи на фалиралата Корпоративна банка в полза на руския олигарх Константин Малофеев.

Припомняме, че през 2015 г. Василев, вместо да възстанови откраднатото от КТБ, се опита да подари срещу 1 евро активи на стойност 2 милиарда лева, включващи БТК, Дунарит, Авионамс, НУРТС, ГАРБ и Фърст Диджитъл, на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие. Оказа се обаче, че Луврие не е никакъв „инвеститор“, за какъвто се представяше, а е подставено лице на Малофеев. В допълнение в медиите се появиха и снимки, показващи близките отношения на Луврие с лидера на сепартистите в Донецк – Игор Гиркин – Стрелков, а разразилият се скандал стана причина Василев да си „върне“ активите. Няколко месеца след това на сцената се появи друг руснак – Дмитрий Косарев, който се опита за замести Луврие в схемата, но също беше разкрит като служител на Малофеев. Нещо повече, лъсна и скандален договор между Косарев и Василев, в който двамата се разбират да си разделят парите от продажбата на заграбените от КТБ активи.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.