„Най-интересни са ми творческите предизвикателства, за които нямам бърз отговор. Онези, които не ми дават да спя, тормозят ме и ме карат дълго време да дълбая“, казва актьорът Пенко Господинов. Ролите му никога не са били от лесните, те са емоционално изцеждащи и често го съпътстват с години.

Например като онази в пиесата на Жорди Галсеран „Шведска защита“, която е в афиша на Малък градски театър „Зад канала“ вече десетилетие и половина и заради която Пенко в началото на всеки сезон се разделя с любимата си лятна лъмбър-сексуална брада. Защото в спектакъла, възпроизвеждащ брутален социален експеримент, героят му кандидатства за престижна служебна позиция и трябва да изглежда подобаващо, за да я спечели.

Иначе доц. д-р Господинов има предостатъчно ангажименти на сцената и в киното и без да се явява на екстремни кастинги, но напоследък работата с възпитаниците от първия му актьорски клас в НАТФИЗ като че ли неусетно се е превърнала в приоритет. Преди броени дни техният прочит на „Ромео и Жулиета“ бе обявен за събитие на един от най-авторитетните европейски студентски театрални фестивали – този във Варшава, където участват 10 представления на елитни театрални училища от цял свят: САЩ, Англия, Русия, Украйна, Чехия, Полша... „Там не се ходи просто така. Бяхме селектирани измежду 40 кандидатури от 30 държави, което си е комплимент за Академията и българското образование. Радвам се, че и студентите усетиха с какъв респект ги гледат колегите им. Когато човек е млад и има в главата си идеята за неограничени възможности за обучение и реализация пред себе си, той си представя, че ако отиде някъде навън, ще научи нещо повече или по-различно. Няма такова нещо! Театралното образование у нас е на много високо ниво“, категоричен е доцентът и добавя, че тяхната Жулиета – Миглена Везирова, е грабнала наградата за най-добра женска роля на форума в Полша. Абсолвентите му вече извадиха на сцена още 3 дипломни спектакъла: „Платонов“, „Дон Жуан“, а тази седмица излязоха и „Солунските съзаклятници“ – първият спектакъл, осъществен по нова проектна система, която се въвежда в НАТФИЗ. Тя дава възможност за допълнително финансиране и за участие на завършили до 3 години по-рано артисти и режисьори. Поставя го точно такава изгряваща звезда – Анастасия Събева.

Миналия месец Пенко Господинов

отскача и до далечен Китай

в качеството си на член на журито на голям Шекспиров фестивал на World Theatre Education Alliance – организация, с която НАТФИЗ има близки отношения. Там освен от спектаклите по Шекспир, обогатени с азиатските театрални традиции, е силно впечатлен и от...местното шофиране. „То се осъществява по интуиция и при липса на всякакви правила. Просто не знам какви закони ги движат тия хора по пътищата. Но въпреки това не станах свидетел на инцидент. Жителите на Пекин се отнасят с голяма толерантност един към друг, изградили са си някаква взаимна търпимост. Хората в мегаполиса са толкова много, че явно са развили изострено усещане за внимание към околните“, предполага той. Господинов има специален сантимент към Шекспир, неслучайно първият му режисьорски проект се заема с влюбените от Верона. А идната седмица, вече като актьор, ще се влее в екипа на Варненския театър, където неговият професор Пламен Марков започва репетиции на „Отело“. За Господинов е отредена най-гнусната, но и най-вкусна роля: вероломният Яго.

С шекспиров замах е изграден и образът на низвергнатия режисьор Злати Братоев в новия филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“. Героят на Пенко е запратен от силните на деня на творческо заточение в провинцията. Снимат в Ямболския театър, на централния площада в града и в околните кооперации, където атмосферата напомня за времето на соца. „С Костадин Бонев се разбираме с един поглед. С него сме работили не само в биографичната драма за Йовков „Военен кореспондент“, но и съм озвучавал няколко негови прекрасни документални филма“, уточнява актьорът. И продължава: „В „Далеч от брега“ е залегнала съдбата на реални театрали, но образът е по-скоро събирателен за твореца от ония години, в които нямаше свобода да изразиш изцяло онова, което мислиш, още по-малко публично да го пресъздадеш на сцена“. Той самият е бил едва на 18, когато системата уж се сменя. Обаче има какво да каже по въпроса и към днешна дата: „Бил съм в доста извънстолични театри преди да акостирам в София – Плевен, Ловеч, Варна, Пловдив, и тая атмосфера ми е добре позната. Репресия е силно казано, но има едни такива подводни течения, за които ти не си даваш сметка, но които те завличат в една или друга посока, най-често към компромиса. Защото системата може да се е сменила, но хората са същите“. В перманентната война между таланта и посредствеността, слава Богу, не се включва МГТ „Зад канала“, където са актьори Пенко и неговата талантлива половинка Анастасия Лютова: „Там е специфично място и съм щастлив, че директорката Бина Харалампиева ме покани и че ме търпи с всичките ми лудости.

Няколко пъти напусках

– заради поканата от Модерен театър или когато почнах да преподавам, но се връщах. През цялото време чувствах нейната подкрепа и я оценявам“.

Сред най-големите лудости на Господинов са неговите роли. Спектаклите, в които играе, дискутират нелеки теми: насилието над деца („Пухеният“ на Макдона във Варна и Театър 199), педофилията („Законът на Архимед“, „Празникът“ в МГТ), (само)разрушителните отношения („Паякът“ в „Сфумато“, „Лив Щайн“ и най-новият – „Сцени от един семеен живот“ по Бергман в МГТ, в които с Анастасия буквално са на един дъх разстояние). Как му се отразява този емоционален тероризъм? „Не е безопасно. Моят творчески метод е такъв, че работя без никакви „обезопасителни средства“, потъвам в материята до дъно. Това оставя следа в мен самия до степен, че понякога ми е трудно да изляза на сцената, като знам какво ме чака. Но ми помага някаква минимална частица здрав разум и професионализъм. Обичам такива екстремни роли, обичам крайностите на сцената. В живота съм точно обратното – доста съм умерен“, изповядва се актьорът. За да излезе от тъмната половина му помага и прошката: опитва се да разбере героя си и да му даде шанс да преживее катарзис. Пенко е страстен читател: гълта по няколко книги едновременно – 1 по желание и 3 по задължение, тъй като професията го изисква, и това също му помага. Последно по своя воля е посегнал към „Одисей“ на Джеймс Джойс. Може скоро да започне

да пише и собствен роман

защото отдавна го иска. А главната противоотрова срещу злите духове, изпълзели от литературата? Любящото семейство. „С Анастасия сме актьори, знаем за какво става дума и проявяваме взаимно търпение. Даваме си време тъмната енергия след спектакъл да „изтече“, защото това нещо не свършва с аплодисментите и падането на завесата, то те владее и на следващия ден като някакъв особен сън, който не си спомняш ясно, но оказва въздействие върху психиката, комуникацията ти с хората, мислите ти...“, откровен е Пенко. Дамян – синът от първия му брак, тая година завършва училище и иска да следва право. Петокласничката Калина се колебае между амплоато на моден дизайнер и зъболекар, но е запален зрител на бг сериалите и живо се радва, когато баща й се окаже приятел с някой от актьорите, които е гледала по телевизора. Децата му се обичат. Какво повече?!...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Орлин Павлов става инспектор Жавер в БГ „Клетниците“

Световният мюзикъл „Клетниците“ ще оживее за пръв път на българска сцена на 6 декември с прецизно селектиран екип от 40 участници. Мястото на премиерата, разбира се, е Софийската опера, но утвърденият от британските продуценти състав е сборен и включва някои от най-големите звезди на този жанр у нас – от Операта, Музикалния театър, свободни артисти от поп и рок гилдията.

Световноизвестен балет на лед танцува „Лебедово езеро“ два пъти

Държавният балет на лед „Санкт Петербург“ следва традицията да гастролира в България в напълно разпродадени зали. София е последната спирка от българското турне на "Господарите на спорта", които ще минат през шест града и заради рекордно големия интерес ще играят спектакли по два пъти на вечер. Шампионите по фигурно пързаляне направиха специален жест за публиката в столицата и пуснаха извънредно издание на култовият „Лебедово езеро“ в зала 1 на НДК – на 2 декември от 17.30 ч., непосредствено преди шедьовъра „Лешникотрошачката“. Тежката артилерия на Константин Расадин ще бори гравитацията на пързалката с "Лебедово езеро" и на 3 декември.