Астрофизикът Пенчо Маркишки: Тази година има три периода на ретрограден Меркурий

Астрофизикът Пенчо Маркишки: Тази година има три периода на ретрограден Меркурий

  • На 10 юни предстои пръстеновидно слънчево затъмнение
  • В Роженската обсерватория ще има нощни наблюдения с телескоп
  • През август ще се любуваме на метеорния поток Персеиди, а през декември и на Геминиди

- Г-н Маркишки, кои са астрономическите събития до края 2021 г., които не бива да изпускаме?

- Тази година има четири затъмнения – две лунни и две слънчеви. За съжаление нито едно от тях няма да може да се наблюдава от България.

Първото затъмнение вече отмина. То беше пълното лунно на 26 май и съвпадна и със суперлунието на същата дата. Предстои пръстеновидно слънчево затъмнение на 10 юни, което ще се наблюдава като частично от по-голямата част на Северна Америка (без югозападните й части), Централна и Северна Европа и почти цяла Азия (без югоизточните й части, Индия и Арабския п-в). Ивицата на пръстеновидното слънчево затъмнение ще достигне ширина 527 км и ще премине през Северна Канада – остров Елисмиър, Гренландия и Източна Русия. С тези две затъмнения се изчерпва първият т.нар. сезон на затъмненията от тази година. Това е период от около 34 дни, през които Слънцето, Земята и Луната се подреждат три пъти по права или почти права линия – през около 15 дни, при което могат да се получат две или три затъмнения. Обикновено всяка година съдържа по два такива сезона, вторият от които ще настъпи към края на есента и ще включва третото затъмнение – частично лунно на 19 ноември. То ще бъде с голяма фаза – около 0.97 диаметъра на лунния диск ще бъдат закрити от земната сянка, т.е. почти цялата Луна. Явлението ще се наблюдава от западната част на Атлантическия океан, Северна Америка, Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия и Арктика.

Четвъртото и последно затъмнение за годината, също принадлежащо към втория сезон на затъмнения, е пълното слънчево на 4 декември. То обаче ще бъде видимо от най-южните ширини на планетата ни. Затъмнението ще се наблюдава като частично слънчево от Южна Африка, южните части на Атлантическия океан и Антарктика. Ивицата на пълното затъмнение ще може да се проследи само от Антарктика. За нас, българите, явлението представлява интерес, тъй като може да се наблюдава от остров Ливингстън, където се намира нашата база „Св. Климент Охридски“.

Други интересни явления през 2021 ще бъдат метеорните потоци Персеиди – през август и Геминиди – през декември. Техните максимуми тази година ще се случат при добри условия – в безлунно време от нощите. Максимумът на Персеиди ще бъде в нощта на 12 срещу 13 август – след залеза на Луната, а този на Геминиди – в последните часове на нощта 13/14 декември.

Ярките планети също са интересни – те са видими с невъоръжено око, във вид на ярки звездоподобни обекти. През юнските нощи след 01:30 ч. над югоизточния хоризонт ще могат да се наблюдават Юпитер и Сатурн, които сега се намират съответно в съзвездията Водолей и Козирог. В края на нощите двете планети ще са добре видими почти право над южния хоризонт. С всеки следващ месец те ще изгряват с около 2 часа по-рано и през август ще са видими на югоизток още в началото на ясните нощи.

- Кое според вас е най-впечатляващо и задължително трябва да се наблюдава?

- Принудени сме да избираме измежду немногото астрономически явления, които са видими от България тази година, като например двата най-активни метеорни потока, за които споменахме – Персеиди и Геминиди. Персеидите са активни във все още топлите августовски нощи и затова традиционно карат много хора да остават под открито небе в нощите около 12 август.

- Могат ли да се наблюдават с невъоръжено око астрономическите явления и от къде е най-добре да се видят?

- Всички описани дотук явления са достъпни с невъоръжено око, макар че оставащите три затъмнения ще са далеч от България. Метеорните потоци трябва да се наблюдават или фотографират от места, възможно по-отдалечени от нощните светлини на градове, промишлени зони, магистрали и други осветени райони. Високопланинските местности предлагат най-добри условия през ясните и безлунни нощи. Метеорните потоци се наблюдават само с невъоръжено око.

- Може ли астрономическите събития да бъдат снимани с любителска техника?

- Астрономите любители отдавна практикуват заснемане на моменти от различни астроявления, като за целта обикновено използват телеобективи или своите телескопи. Използват се похвати, характерни за нощната фотография – работи се с дълги експозиции, с по-светлосилни обективи и с повишена светлочувствителност на сензора. По-добрите цифрови фотоапарати позволяват този начин на работа, поради което в последно време астрофотографията стана любимо хоби на мнозина. Със съвременните добри цифрови фотоапарати най-лесно се фотографират т.нар. звездни пейзажи – нощни изгледи със звездно небе, с добре подбрано съдържание в близкия план, например силуети на дървета, човешки фигури, планински възвишения и пр. За такива снимки се използват широкоъгълни фотообективи, като фотоапаратът е неподвижно закрепен на статив. Експозициите са с времетраене до около 25-30 секунди и това е достатъчно, за да се получат добри кадри. Така можете да заснемете например красиви по-ярки съзвездия, интересни планетни конфигурации или ярките звездни облаци на Млечния път, които са добре видими през летните нощи над южния хоризонт.

- Много хора се интересуват от ретроградието на Меркурий. Колко пъти ще бъде ретроградна планетата през 2021 г.?

- През 2021 г. има три периода, в които Меркурий е ретрограден – от 30 януари до 21 февруари, от 30 май до 23 юни и от 27 септември до 18 октомври. Но какво всъщност означават видимите ретроградни движения на планетите и дали изобщо това е основателен повод за притеснения? Ако наблюдаваме отдалеч как едно дете се вози на въртележка в някой увеселителен парк или на влакче, обикалящо в кръг по релсите си, то дали ще има повод при всяко видимо негово преместване например от дясно на ляво, да изпадаме в безпокойство? В действителност влакчето се върти в кръг, но отдалеченият наблюдател вижда негово привидно двупосочно движение наляво-надясно. По същия начин планетите обикалят около Слънцето по своите орбити, но на фона на звездите понякога ни изглежда, че те се „връщат назад“, движейки се от изток към запад, т.е. ретроградно, което всъщност не е никакъв повод за безпокойство. Няма как това да вещае каквито и да са беди и проблеми. Безпокойството у мнозина по този повод се дължи по-скоро на някой неразбран урок по физика или астрономия в средното училище, затова нека хвърлим повече светлина върху този, реално несъществуващ проблем.

Меркурий е най-близката до Слънцето планета и затова обикаля около него за най-кратък период – за 88 дни. Но макар и по-бавно, нашата планета обикаля около Слънцето в същата посока, поради което изглежда, че периодът на Меркурий е по-дълъг – почти 116 дни. Този период се нарича синодичен. Поради близостта си до Слънцето Меркурий се наблюдава най-добре около моментите, когато е видимо най-далеч от него – на ъглово отстояние около 22° източно или западно от централното ни светило. Тези максимални видими отдалечавания на планетата се наричат максимални елонгации (максимални отклонения) и последният такъв удобен момент за наблюдение бе вечерта на 17 май т.г. Ако Меркурий се намира в максимална източна елонгация, той се наблюдава вечер след залеза на Слънцето, ниско над западния хоризонт. Няколко дни след този момент планетата започва да се движи обратно (на запад) на фона на звездите – т.е. ретроградно. Това продължава около 22 дни. Няколко дни след края на ретроградното движение Меркурий достига максималната си западна елонгация. Тогава той се наблюдава удобно рано сутрин преди зазоряване над източния хоризонт. Тези две крайни положения на планетата съответстват на случаите в примера по-горе, когато виждаме детето върху влакчето в крайно ляво или в крайно дясно положение – малко преди влакчето да смени видимо посоката си на движение.

И още нещо интересно: гледана от другите планети – например от Марс, Земята понякога също се движи ретроградно, но какво от това? Какво ли трябва да кажем в тези случай, след като всички ние се намираме върху тази ретроградна планета?

- За трета поредна година излезе безплатният „Гид на любителя астроном“. Какво могат да открият хората там?

- Книгата „Гид на любителя астроном 2021“ е финансирана по проекта „Регионален астрономически център за изследвания и образование“ (РАЦИО) и е отпечатана от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено по-специално внимание върху условията за тяхното наблюдение от територията на България. Това позволява астролюбителите да се подготвят максимално добре за своите визуални или фотографски наблюдения. Освен тази астрокалендарна част, книгата съдържа няколко статии на различни теми от астрономията, като в това издание същите са посветени на кометите.

- Отвори ли врати за посетители Националната астрономическа обсерватория "Рожен"? Какво могат да видят в обсерваторията?

- От 2 юни в НАО ще се приемат посетители в традиционното за летния сезон работно време – от 10 до 16 ч. на всеки кръгъл час, през всички дни без вторник. При тези посещения в залата на двуметровия телескоп се изнася беседа в популярен стил, запознаваща посетителите с техниката и със задачите, по които работим в НАО. Пак от 2 юни ще се провеждат и нощни наблюдения с 30 см телескоп, специално предвиден за демонстрации. Това става след предварителна заявка от група от поне четирима желаещи, при добри метеорологични условия. По време на тези вечерни посещения се наблюдават астрономически обекти от различен тип – планети, звездни купове, мъглявини, по-ярки галактики и др., като се предоставя информация за тях.

Визитка

Пенчо Маркишки е роден през 1970 г. в гр. Шумен

През 1985 г. започва да се занимава с фотография и астрофотография

Авторът има много публикации в наши и чужди научнопопулярни издания, посветени на оптиката, астрономията и астрофотографията

От 2008 г. работи в Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и в катедра „Астрономия” на СУ „Св. Климент Охридски“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.