Родителите на повече от 7600 деца губят всеки месец т.нар. "детски" заради това, че децата им не посещават редовно учебните занятия. Някъде около тази цифра вероятно се върти и бройката на учениците, които не ходят на училище въпреки задължителния му характер. Защото сигурно има и такива, които не получават детски надбавки.

 

За песимистите цифрата на неприсъстващите ученици може да се сравни с половината от общия брой ученици на област като Шуменска. За оптимистите пък липсващите са едва 1.25 на сто от числото на всичките ученици в България. 

Че има проблем обаче, трябва да забележат и оптимистите, и песимистите, защото кръгът на децата, които не са в училище и на техните семейства, създава една възпроизвеждаща се прослойка, за която образованието не представлява никаква ценност, поминъкът варира между извършване на дребни престъпления и преживяване от социални помощи. А мнозинството е длъжно да бъде солидарно с бедните и социално слаби без значение как са се озовали в клетото си положение.

Училището и образователният процес са една от сферите, в които всички български граждани, като се започне от тези, които са изчели докрай буквара и могат да събират и умножават до 10, имат познания и самочувствие да коментират.

В контекста на отсъстващите деца най-лесно е да се стовари вината върху образователната структура с твърдението, че даскалото не е куул (cool, англ. - готин), учителите не са добри мениджъри на класа си, а учебният материал е несъобразен.

Греда, защото тия, на които децата им не влизат в часове, нито знаят по какъв материал учат отрочетата им, нито познават техните учители, а може и даскалото да не знаят къде е. 40 лева, толкова май са детските добавки, или по-точно тяхното отнемане, не е никакъв материален фактор, който би могъл да задържи децата в училище или да накара родителите им да ги пращат в клас. Ако ставаше със спиране на детските, сега нямаше да пишем по темата.

В продължение на близо десетилетие мантрата на развитието е т.нар. деинституционализация на детската грижа, мантра, прилагана основно по отношение на грижите за деца без родители или с увреждания. Да, за тези деца беше постигнато подобряване на средата, в която растат, с настаняването в приемни семейства, като приемните родители много често имат по-високи доходи от биологичните в "здрави семейства". 

Има обаче още една сива зона на семействата, които не могат да се справят - финансово, възпитателно, битово, с отглеждането на своите деца. И с риск да звучи "политически некоректно" в тези случаи, поне аз така мисля, е нужна институционализация на грижата за деца в риск или затруднено положение. Дали това ще бъдат училища със седмични интернати и добър персонал, дали ще бъдат социални работници, които няма да са в офис в далечен квартал, а ще прекарват по няколко часа с ученици в писане на домашни и учене на уроци - има експерти да се произнесат. 

Имитацията на загриженост, изразяваща се в спирането на месечните детски добавки, няма да донесе резултат, а ще ни пренесе в ситуацията от стихчето на дядо Петко Славейков "Пенчо, бре, чети!". Ще прескоча първите два куплета и ще завърша с финалния: „Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде...“

По темата: лично мнение
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (6 - 10 май)

След всички таланти, избуявали през годините, българинът доказа, че е достигнал до съвършенството и покрива напълно идеала за многостранно развитата личност. Потвърждението за това дойде в дните, в които даже пълните атеисти се развихриха по темата за папското посещение и религиите.

Седмичен мониtоринг (22 – 26 април)

30 милиона яйца няма да изкукуригат и изкудкудякат по Великден. Тъжна новина и не съвсем. Всяка уважаваща себе си кокошка е наясно, че е важно не снасянето на яйцето, а откудкудякването му. Едни „репортери без граници“ вече се отчетоха предвеликденски с мощно кудкудякане, след като снесоха поредната кошница запъртъци, вапцани с черна боя.