Сатирата е фино нещо. Бездарието лъсва трагично, когато човек без грам чувство за хумор реши да изпробва този похват. Една такава нескопосана хумореска цъфна в сайта на „Свободна Европа“.

Тайните желания на автора да премине на другия бряг и да види как би се чувствал като представител на срещуположния пол, се изливат в гротескна форма на дневник, доста по-наивен и глупав от този на Бриджит Джоунс, която при това няма претенции да е писател, но пък е жена до мозъка на костите си и няма никакви проблеми със самоопределянето си. Авторът на хумореската в „Свободна Европа“ иска да е нещо, което не е и никога няма да бъде. Затова и демонстрира несбъднатите си желания и вкиснатото си чувство за хумор, като „влиза“ в образа на депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Не му се е получило. Добрата новина за автора е, че не му се налага да се прави на клоун, защото публиката щеше да реве на авторските му скечове от скука и досада. Лошата е, че в опитите си да звучи иронично дискредитира изданията, в които се изявява. Сваля нивото. Прави ги смешни. Прави впечатление, че авторът не е сам в клоунадата. Липсата на доводи и аргументи принуди служителите на Фабриката за фалшиви новини да преминат в този псевдофейлетонен жанр. По този начин вече се изявяват цяла плеада писачи от обслужващата сфера. Олигарсите, за които се трудят неуморно снизходително се усмихват. Май те са единствените, които реагират така на памфлетите на слугите си.

От години тези неориентирани списвачи на дневници и техните могъщи кукловоди, които крият ревниво истината за първия си милион, се опитват да очернят депутата Пеевски. А докато го правят, той не спира да предлага законодателни инициативи, които пряко касаят хората – като наболелия въпрос за ДДС върху лекарствата, свободата на словото, ясните източници на финансиране на медиите и други. Олигарсите нямат повод да го харесват заради всички тези инициативи, които пряко ги засягат. За да сме по-точни – пряко засягат сенчестите им интереси. Затова спонсорират страшновати клоуни. Но клоунадата не е журналистика.

Ако авторът гори от желание да превърне тайните си дневници в многотомно издание, горещо му препоръчваме да се пробва и в тема, която му е много по-близка. Темата на следващия му дневник може да е „Аз, соросоидът“. Може спокойно да пропусне частта с финансирането, тя е ясна. За останалото – читателският интерес му е гарантиран. Няма да се смеем, обещаваме. По тази тема трябва да се пише сериозно. Времето ще даде истинската оценка на преписвачите. Дано само не е късно вече за поправителен.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Адвокатите на Василев крият клиента си с лъжи за Пеевски

Знаете ли кога прокуратурата тръгна по същество в спецсъда обвинителния акт срещу Цветан Василев и още 17 души за грабежа на века „КТБ“? С почти година забавяне. А причината за тези изгубени над 365 дни е адвокатските врътки, които адвокатите на мустакатия аферист прилагаха на съда.

Пеевски и вечните неудачи на кръга „Капитал“

Тази година две много важни събития в страната по стечение на обстоятелствата почти съвпадат във времето. Това са изборът на нов главен прокурор на 24 октомври и местния вот на 27-ми същия месец. Това силно превъзбуди медиите от кръга „Капитал“ на „добрия“ олигарх Иво Прокопиев, който никога не е крил нито грандоманските си политически амбиции, нито явните си домогвания до Темида.