Знаете ли какъв е италианският вариант на живописната родна фраза за бабата дето едно си знае и едно си бае? „Все същата супа“. Отговорничката на „Репортери без граници“ за Източна Европа, Балканите и съответно България от 2017 г. насам Полин Адес-Мевел е французойка, но в повтарянето на едни и същи опорки и съответно яденето на една и съща супа от главния готвач на кръга „Капитал“ - подсъдимият олигарх Иво Прокопиев, се държи напълно в духа и на двете фрази.

 

Поредната инвазия в българското обществено пространство на

труженичката на „Репортерите“ с журналистическа биография

започнала не другаде, а в СССР,

бе в днешния обеден блок на БНР, където за иначе скромното време от 12 минути захрани с фалшиви новини болтчетата от машината за манипулации на Прокопиев и другарите му олигарси Цветан Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев за дни напред. Някои от тях вече се отчетоха, като например сайтът на Агент Академик на ДС Огнян Стефанов - "Фрогнюз", играещ ролята на личен пресцентър на банкера-беглец Василев.

Другаруването на Адес-Мевел с именно тази групичка датира от времена далеч назад, а у нас лъсна наяве в началото на 2018 г. Тогава блесна пред специално подбрани камери и перодръжки в ролята на основна звезда в полутайна сбирка, заформена от Прокопиев, Донев и Дончев, за да представят памфлет, помпозно наречен „Бяла книга за свобода на словото“. Целта на въпросното мероприятие, организирано от тримата „издатели“, използващи медиите си само и единствено като инструмент за лобизъм за лична употреба, очернящи кампании срещу опонентите си и щит срещу наказателно преследване за далаверите, с които окрадоха всички ни по време на Прехода, бе да си изградят имидж в чужбина. За да сме по-конкретни – образ на репресирани индивиди, които - видиш ли, били разследвани от властите у нас не заради източването на държавни ресурси, а заради това, че са собственици на издания.

Макар обвинителните актове срещу тях да показват коренно различна картина, а вратите на сбирката буквално да бяха затръшнати за всички журналисти, извън специално поканените от тази групичка,

Адес-Мевел със сащисващо раболепие изяде поднесената й от кръга „Капитал“ и компания блудкава до втръсване супа.

Затвори си очите за небивалото погазване на свободата на словото, разиграло се буквално пред носа й. И уреди за подсъдимите издатели индулгенция от работодателя си „Репортери без граници“ - цяла поредица от декларации и доклади в тяхна подкрепа с подчертано използване на почистващи препарати спрямо Прокопиев и медиите на кръга „Капитал“ и със специален акцент срещу основния враг на споменатата групичка – депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Впрочем прогласен за враг №1 от въпросната групичка заради законодателните си инициативи, с които спря заедно със свои колеги вторичното източване на КТБ и прокара текстове в нормативната уредба, предвиждащи пълна прозрачност във финансирането на всички издания в страната, в това число и на онлайн медиите.

За това обаче няма да намерите и думичка в докладите на „Репортери без граници“, които иначе вече години наред тласкат изкуствено страната ни надолу в класацията за свобода на словото въз основа на анкети, попълвани от едва десетина души, от които едва трима-четирима журналисти, останалите от НПО-та, а всички вкупом – свързани с кръга „Капитал“ и присъдружните му организации. Именно затова в същите тези доклади ще намерите всички, лансирани от Прокопиев и сие опорки, които Адес-Мевел преповтори почти дословно и в интервюто си пред БНР, въпреки че са опровергавани стотици пъти.

Да видим какво прозвуча от ефира на иначе общественото радио БНР,

издържащо се от парите на всички нас данъкоплатците:

- Макар разследващите в две държави – България и Германия, да доказаха категорично, че бруталното убийство на тв водещата Виктория Маринова не е в резултат на професионалната й дейност, а килърът й Северин Димитров вече да е осъден за ужасното престъпление, французойката поиска ново разследване. Въз основа на какви доказателства не счете за нужно да каже, защото няма такива. Но тук е моментът да припомним, че миналата година „Репортери без граници“ помогна на кръга „Капитал“ и сайта с тежки връзки с кремълската пропаганда „Бивол“ да превърнат смъртта на Виктория в очерняща за страната ни кампания, фрапирала цялото общество и близките на самата Маринова.
- Според организацията съществуват добри и лоши олигарси. Да оставим настрана, че това е оксиморон, но кои според вас са добрите? Прокопиев и сие, разбира се. Въпреки делото срещу него по аферата ЕВН, от която пряко пострадаха пенсионерите в страната и разследванията за пране на пари от престъпната приватизация на Каолин и укрити концесионни такси.

В кривото огледало на „Репортерите“ изданията на кръга „Капитал“ и ортаците им от „Бивол“ били пример за разследваща журналистика. Същите издания, бълващи денонощно фалшиви новини. И същият „Бивол“, за които е събирал сведения от хакнатите данни на НАП обвиненият в кибертероризъм Кристиян Бойков, а собственикът на сайта Асен Йорданов лъсна във филм на америкарски режисьор като гид и основна свръзка с подсъдимия за източването на милиардите от КТБ Цветан Василев.


- Делян Пеевски притежавал „няколко медии, а всъщност има цял куп“, а изданията в страната били концентрирани „в ръцете на един човек“. Любима опорка от пропагандата на вече споменатия кръжец, повтаряна да втръсване по всеки повод от изданията им. И опровергавана – също до втръсване, от всички регистри в страната, както и от секторните анализи на КЗК. И регистрите, и анализите на КЗК са публични. Информацията в тях може да бъде открита и на английски и тя ясно показва, че Пеевски е издател на точно 6 вестника. За сметка на това машината за манипулации на Прокопиев и сие се състои от десетки сайтове, част от тях с анонимна собственост, чието финансиране би лъснало при приложението на промените, предвиждащи пълна прозрачност, внесени от Пеевски. Но французойката със съветска кариера предпочита да си затваря очите за това и да преповтаря менюто на главния готвач на кръга „Капитал“. С каква мотивация – засега остава загадка. Но по същия начин си затваря очите за едни от най-фрапиращите случаи на цензура в най-новата история на страната, при това именно срещу изданията на „Телеграф медиа“ - решението на съдия от Софийския градски съд, осъждащо „Монитор“ и „Телеграф“ за това, че са казали и доказали с документи истината и разпореждането на прокурор от Софийската районна прокуратура да бъде заличена марката на най-тиражния ежедневник в страната.

Впрочем тези два примера наистина показват, че медийната картина в страната не е цъфнала, нито вързала, но причината за това са именно хората, чийто меню от опорки разпространява Адес-Мевел, и ортаците им от грантовия Съюз на съдиите в България, воглаве с шефа на ВКС Лозан Панов, превърнал върховния съд в магистратура за частно ползване на вече описаните олигарси. Това са все истински факти, доказуеми с документи за разлика от твърденията на Адес-Мевел, но в кривото огледало на отговорничката на "Репортерите" за България те не съществуват, защото не са удобни за ортаците й, които без каквито и да било скрупули чернят страната само и само, за да избегнат правосъдието за престъпленията си.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Този Пеевски не е онзи Пеевски

Разрешиха на Пеевски да строи в „Младост“. Това крещи в заглавие жабешкият сайт на Огнян Стефанов (Агент Академик). И някой чел-недочел жител на столичния район току виж довечера си сипе една ракия и гневно затропа по масата, че „Пеевски ще строи в квартала“. Да, ама този Пеевски не е онзи Пеевски. Става дума за строителния предприемач Васил Пеевски, който няма нищо общо с депутата от ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, освен случайното съвпадение във фамилните имена.

Пред Бога Огнян (Стефанов), пред ДС Академик, пред обществото – борец срещу Пеевски

61 000 – толкова наброяват доносниците на Държавна сигурност (ДС) през 1986 година. Някои от тези сътрудници са още активни. И все така продължават да се раздвояват и разтрояват, разкъсвани между битието си на граждани и доносници. Сред активистите на ДС е и един журналист, който днес обслужва интересите на банкера беглец Цветан Василев.

Пунтамари за Делян Пеевски бълват агент Сашо и агент Академик

Не се наложи дълго да чакаме. Даже изобщо. В събота заложихме на това, кой агент от ДС първи ще се обади ни в клин, ни в ръкав, споменавайки Пеевски. С уточнението, че на който доносник на бившата ДС са му платили най-скоро – той ще е. И още в понеделник агент Сашо извиси глас. Прав беше Елин Пелин: Лудото само се обажда.