Нужен ни е стандарт за професията, коментира пред "Монитор" председател на Алианса на българските акушерки.

- Г-жо Герина, поредната негативна статистика отчете драстично намаляване на броя на акушерките у нас. На какво се дължи това според вас? Като че ли се сещаме за тази професия само около Бабинден.

- Само преди 10 години работещите акушерки у нас бяха 4700. В края на 2017 година НСИ отчете, че работещите в сектора са 3200. Така че за мен това наистина е много страшна статистика.

- На какво обаче се дължи това и кога започнахте да отчитате тази негативна тенденция?

- Негативната тенденция е още от началото на реформите на здравната система, когато законово се регламентира дейността им да бъде под опеката на лекар. Тоест акушерката не може да направи консултация или да даде съвет, ако не го е препоръчал лекар. Знаете, че преди около 15 години акушерките правеха домашни посещения, консултация на новороденото. Сега няма право да извършва това без препоръка. Съответно се закриха работни места и акушерките поеха пътя си към Европа. Много колеги напускат, много завършват и учат по 2-3 езика, за да заминат в чужбина, където реализацията им е сигурна.

- Има ли изобщо желаещи да учат по специалността?

- Категорично няма желаещи да учат специалността, защото в много малки градове се закриха АГ клиниките. Идеята е да се обединят в големите структури, а това затваряне на кабинети за консултации и АГ клиники означава липса на работно място и съответно обезсърчава кандидатите да запишат тази специалност в университета. Има още един проблем, който според мен стои малко безгласно. Акушерката няма право без одобрение на професионалната организация да работи като сестра. А в същото време нейната специализация е доста висока и би могла да върши това, само че никой не й позволява. Това също блокира интереса на момичетата, защото ако нямат възможност да работят като акушерки, то поне да могат да се реализират като сестри.

- Къде стои въпросът с ниското заплащане? Знаете, че акушерки работят на по няколко места, за да си осигурят една нормална заплата.

- За съжаление при 560 лева минимална работна заплата, в някои населени места акушерките са на този праг. За мен е обидно да получаваш толкова пари за такава отговорна и компетентна професия. Има клиники, където акушерките получават по 1000 лева и затова осреднено се смята, че възнаграждението на работещите в професията е по 700-800 лева. Но много малко са тези, които получават такива заплати. Почти всички колежки работят на по две места.

- Това обаче не води ли до синдрома на прегарянето?

- Разбира се, често сме говорили за това, че дори не можеш да се усмихнеш на майката, която очаква от теб подкрепа, когато си работила 24 часа. В същото време твоите собствени деца са някъде - недохранени, необгрижени, за да изкараш насъщния.

- Омаловажава ли се самата професия и наясно ли сме какви са изобщо задълженията на самата акушерка?

- Онези майки, които минават през родилните отделения и раждат нормално, си дават сметка за грижите и отговорността на акушерките. Мисля, че на момента оценяваме грижите и необходимостта от тях, но след това професията остава малко встрани.

- Какви мерки трябва да се предприемат - само увеличение на заплатите ли е необходимо?

- Ние имаме проблем в законовата регламентация, нямаме дори стандарт, по който да работим. В европейските страни се работи по специфичен акушерски стандарт, така че имаме много неща, които трябва да се променят. Само заплати без промяна в системата няма да променят нищо. Нормално е акушерките да работят като медицински сестри, защото притежават още една компетентност.

- Споменахте естественото раждане. Защо през последните години има тенденция жените да избират да раждат предимно секцио? Как може да се пресече това?

- Когато още от началото на бременността до бъдещата майка застане акушерка и изведе целия период, създавайки й знания - как да се храни, как да се движи, какъв да е режимът й на сън и почивка, какви техники да научи за процеса на раждане, обезболяване, дишане. Но това не се получава за ден-два. Ако през този период до майката няма компетентно лице, което да подава тази информация, тя няма как да знае какво ще се случи в родилната зала. Затова жените се страхуват и са готови на оперативна намеса. Работата със страха на майката от естественото раждане започва от момента, в който разбере, че е бременна. Затова апелираме за възстановяване на формата на женската консултация, защото в нея акушерката има време да разговаря с майката, да отговаря на въпросите й. В момента женска консултация се води от гинеколозите, но те нямат време да обърнат повече внимание на бременните. Така че тук е нужна законова промяна. Това ще доведе до друго съотношение между естествено и оперативно раждане.

- Отмина ли тенденцията на раждането вкъщи и доколко е опасно то?

- Според мен няколко драстични случая на проблеми с майките и бебетата дадоха възможност на смелите жени да се осъзнаят, че медицинското заведение има компетентни специалисти и е по-добре да се обърнат към тях. Не отричам, че има такива раждания, хора, които ги подкрепят. Но тези лица не са акушерки. Това са некомпетентни лица, които имат смелостта, защото нямат знания.

- Какво се изисква, за да премине успешно едно раждане?

- Най-важно е майката да познава акушерката и екипа, с който ще работи, и затова 2019 година Алиансът на българските акушерки поставихме като мото кампанията за правото на майката да избере акушерка по време на раждане. Бременната жена трябва да се е срещала няколко пъти с акушерката преди самото раждане, а според европейските стандарти тези срещи трябва да са осем. През това време се обсъжда план за раждане, очаквания на майката, проследяване на здравословното й състояние. Тогава майката отива в клиниката спокойна и нещата се случват без страх.

- Само че видяхте, че бяха показани няколко ужасяващи случая на безпардонно отношение към родилки в някои болници. Доколко това ги отказва да раждат естествено?

- Такива случаи е имало винаги.

- Сега се дава по-голяма гласност ли?

- Сега се дава много голяма гласност, търси се медийния шум. Иначе винаги е имало такива случаи. Но не винаги това означава безотговорно отношение. Има ситуации на заболяния, които впоследствие влошават състоянието при раждане и др. Просто се търси медиен шум.

- Какви инициативи предприемате в Алианса?

- Инициативите при нас са в две основни посоки. Първата е повишаване на компетентността на акушерките и подкрепата в тази посока. За осма година поред организираме международна академия. На нея каним лектори от различни страни, организираме форум, на който акушерки споделят опита си. В момента се провежда и допълнително обучение, като акцентът сега е върху храненето на детето и майката. Той ще се състои на 16 февруари в София за трети път.


Визитка:

Павлина Герина е председател на Алианса на българските акушерки

Професионалният й път като акушерка започва през 1992 г. в І АГ „Св. София“, София, в отделение за интензивни грижи за новороденото, а после и във ІІ МБАЛ

Основател на училище за родители „Аз и Супер Мама“

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Яна Алексиева: Училището е длъжник на децата за изграждането на социални умения

Въпросите за любовта и приятелството идват в онази възраст, в която подрастващите имат нужда и от друг възрастен, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциация „Родители“