Чува се, че столичните общинари решили да приключат епохата на гранитните павета. За едни новината може да е добра, за други – недотам.
Признавам си. Аз съм от вторите и не защото искам хората да се друсат с колите си по паважа или българките да си трошат токчетата.

Не е и от носталгия по времето, когато белите ми коси ги нямаше.
Това решение на общинарите в столицата ни е поредното, което се взема на бърза ръка. И сигурно ще бъдат изтъкнати много доводи в негова подкрепа. Най-силният коз в полза на асфалта е възможността по-лесно да се мие настилката. Нищо че за разлика от преди 30-40 години столичните улици виждат вода от маркуча не веднъж дневно, а толкова пъти, но годишно, и то само като тръгне да вали, за да се отчете по-голяма измита площ.
Привържениците на паветата със сигурност може да изкарат също силни аргументи в ползата на запазването им и, струва ми се, ще са напълно прави.
Уличните павета се загряват по-трудно от асфалта и по-бързо изстиват от него, а това не е маловажно във времената на глобално затопляне. В улиците и шосетата, застлани с каменните кубчета, дупките се ремонтират по-лесно, макар и по-бавно. И материалите за това са по-евтини - павета и пясък. За разлика от асфалта, от тях и да се открадне нещо, няма много-много да повлияе на качеството. Твърдостта на камъка си остава постоянна. При асфалта обаче една съставка да не е според технологията и дупката ще зейне след броени месеци. Може би пък това да е и целта на масовото асфалтиране на София, да има повече поръчки за изкърпване на дупките в настилката с битум.
Има и друго, за което сигурно столичните общинари ще се сетят след години и ще тръгнат да къртят асфалта и да връщат паветата. Това е тяхната уникалност. На паветата, не на чиновниците. Асфалт има навсякъде – и по шосетата, и по магистралите, станали така модни в последните години и по някои булеварди. Една малка уличка обаче изглежда много по-автентично, ако е павирана.
Обичаме да казваме, че искаме да станем като напредналите западни държави. Та именно в една от тях – Германия, в по-старите квартали на градовете паветата се запазват. И не само ги пазят, но и на местата, където са били заменени с асфалт, сега по снимки отпреди войната ги редят наново. Ще попитате: - Защо им трябват снимки? Много просто. Защото немците искат да възвърнат автентичния вид на улицата или площада и затова реализират идеята си с типичното им германско старание.
Ясно е, че всеки турист ще предпочете да се разходи върху павета, които излъчват автентичност, а не по асфалт, колкото и равен да е той. Нали искаме да станем развита туристическа държава, в която да не идват само за да се напият безпаметно. Колкото и да звучи наивно, може би именно старите павета ще ни помогнат да накараме повече културни хора от чужбина да предпочетат да разгледат нашите градове и забележителности.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Скъпото евтино

Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.