Павел Поппандов: Не отидох на 131-ата си премиера от страх да не се заразя

Павел Поппандов: Не отидох на 131-ата си премиера от страх да не се заразя

Преди втората вълна успях да снимам нов филм с Данчето Кузманова

Отвориха още един вход на блока ни благодарение на „Телеграф“;  Петър Караангов ми защити два орязани филма; Ходя като санитарен инспектор с пулверизатор със спирт - разкри в интервю за "Телеграф" легендарният актьор.

- Тези дни загубихме големия ни поет Петър Караангов, с когото сте приятели повече от 40 г. Какво ви свързва с него, г-н Поппандов?

- След като завърших ВИТИЗ, започнах работа в Киноцентъра. Той беше заместник генерален директор на Павел Писарев. Още от преди това го познавах като поет, беше написал прекрасни текстове за популярни песни. Покрай работата в киното се запознахме. Много силно ме впечатли, когато свалиха от екраните филма на Людмил Кирков „Кратко слънце“ с мое участие, той и Павел Писарев застанаха на страната на филма и не бяха съгласни. Но в онези години други решаваха, т. нар. идеологически козметици. Тогава Петър Караангов показа твърда позиция и така започна нашето приятелство.

- Разбрахте ли защо е бил против спирането на филма?

- Не. Не съм го питал, то беше ясно. Същата позиция той заяви и когато отрязаха края на филма „Равновесие“ – на същия творчески тандем Людмил Кирков и Станислав Стратиев, след Московския кинофестивал. Караангов продължи да работи в кинематографията, макар директор да стана Никола Ненов.Това за мен означава, че това е човек с позиция и стои на страната на истината. Не е от тези службогонци-нагаждачи, с каквито бе пълна сферата на културата.

- Ходехте ли си на гости?

-Не, просто имахме симпатия, която се усещаше във въздуха. Виждахме се в Дома на киното. Имам много приятен спомен от неговата 50-годишнина. Не бях канен на този юбилей, той беше в много тесен кръг в една малка зала. Научих, че празнува там и не знам как ми хрумна малко нетрадиционен и смешен ход, но го направих – отидох до ресторант „Гамбринус“, той беше наблизо, там се изпълняваха стари градски песни. Попитах кой е шефът на оркестъра, посочиха го и му предложих много добър хонорар, ако приемат предложението ми да дойдат с инструментите си до Дома на киното и да поздравим юбиляря Петър Караангов. Вероятно хонорарът им е харесал, защото те въобще не знаеха кой е той. Даже се получи една комична ситуация – пианистът вика „Аз пианото не мога да го взема“, а аз му отвърнах, че не е нужно, само да дойде. Изненадващо влязохме в залата и изпълнихме три песни. Една от тях беше по желание и той си избра „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. С наша дружна подкрепа изпяхме песента и това беше поздравът ми. Много мило и приятно стана.

- Наскоро излезе най-новият ви филм „Пепел срещу слънцето“...

- Един ваш колега си беше направил труда да преброи ролите ми в киното и се оказа, че това е 131-ата. Но се получи уникален парадокс – не можах да отида на премиерата от страх да не се заразя от този коварен вирус. Прожекцията се състоя в столичен мол, паралелно в три салона с малко публика и спазване на условията. Когато ми предложиха преди няколко години да участвам, както винаги пожелах първо да прочета сценария. И след като го направих, мигновено разбрах, че това е истинска история и ще стане прекрасен филм. С нескрито удоволствие и желание се включих в тази продукция. Удивително е, че Калинови са трима братя, млади, интелигентни момчета. Снимачният период беше изключително приятен. Освен че много си разбират от работата, са много възпитани и ерудирани. На няколко места им предложих чисто актьорски да направим промени в интерес на филма и те с охота ги приеха. Мои приятели са били на премиерата във Варна на фестивала „Любовта е лудост“ и казаха, че филмът си заслужава да бъде гледан и е един от ярките български филми, направени през последните години.

- Вие сте в ролята на пациент на героя на Юлиан Вергов. Как се сработихте?

-Тя е епизодична роля, на болен, който лежи в болнична стая, в която пристига и главният герой на Юлиан Вергов – доктора. Много приятно впечатление ми направи и играта, и самото поведение на Вергов, той освен че си е извоювал име, вярвам, че ще има много по-голямо поле за изява в бъдеще. За първи път снимахме с него.

- Имахте ли много дубли?

- Те обикновено се правят заради самата застраховка, за да може да се избере по-доброто. В днешно време е хубаво, че веднага можеш да видиш резултата, защото някога не беше така – правят се два-три дубъла, слага се в кутията, тя заминава в лабораторията и няма време за поправка. През годините съм имал такива случки – най-много съм работил с Людмил Кирков и Мариана Евстатиева. Когато актьорът му предложи нещо, ще го кажа откровено – което е глупаво и не на място, за да не му скърши хатъра, режисьорът приема предложението и се снима това, но след това то не влиза във филма, защото е ясно, че не му е там мястото. Но това поддържа духа и настроението, създава впечатление в актьора, че е направил нещо съществено. И аз съм имал такива случки.

- Как живеете откакто е пандемията?

- Организирано, с всички предпазни мерки, защото основната задача е не да опазиш само себе си, а и близките и приятелите си. Аз съм абсолютно за твърдите мерки и против Мангъров – този човек трябва да бъде изолиран и да не му се дава достъп до медии, защото имам чувството, че той е агент на коронавируса, пуснат в нашия филм. Има едно стихче „Бабо Мравке, где така“. Накрая, когато тя го пита, що ще чиниш ти зимъска, и го перифразираме, когато короната запръска, срам не срам ще отида при Баба Мравка. И ние като щурчето малко си поживяхме през лятото безгрижно и резултатът е налице.

- Вашите близки как са?

- Дъщеря ми и зет ми преживяха това съвсем скоро. Донесе го една от внучките ми от училището. Поразително е, че при децата все едно, че такова нещо не е имало. Едната е на 10, другата на 6. Слава Богу, че не се стигна до болница, през цялото време поддържах връзка с моето джипи д-р Ставрева и една уникална лекарка от инфекциозната клиника във Военна болница д-р Войнова. Звънял съм им по никое време и винаги са ми отговаряли. Много се бях разтревожил, дори в един момент усетих, че ме обхваща паника. Дори и днес ходих да ги видя, но пак от дистанция. Карантината им свърши, но дъщеря ми реши още една седмица да са изолирани. Ходя с маска до входната врата, звъня, оставям каквото са поръчали да им напазарувам и стоя на дистанция. Като санитарен инспектор съм с един пулверизатор със спирт, като се кача в асансьора, пръскам бутоните, в кабината, абсолютно всичко.

- Какво друго изпуснахте заради коронавируса?

- Слава Богу, имах късмет, успях да снимам още един филм преди есенната вълна. Казва се „Един асансьор разстояние“, режисьорът е дебютант Крис Захариев. Тогава леко беше започнала да тръгва втората вълна, а до един бяха само млади момичета и момчета, като изключим уважението и респекта към мен, много силно ме впечатли, че тези деца спазваха стриктно всички мерки. Защото снимахме в една стая, много хора, но всички бяха с маски и дезинфектанти. Но това ми беше късметът да не пропусна и тази година да снимам нов филм.

- Каква е ролята?

- Един обикновен човечец, който е отблъснат от една жена – Данчето Кузманова играе тази роля. Тя е богата реститутка с интереси към литературата. Моят герой участва в чисто битова кражба с още няколко души – крадат й бижутата. Тя живее под наем. Те са самотници, моят герой й предлага да живеят заедно и след като тя го отблъсква, той решава да й открадне бижутата.

- Какво стана с вашия проблем в блока – имахте заведение, което искахте да махнат?

- Реши се този проблем и вече разполагаме с още един вход. Особено сега при тази пандемия, да минават 300 души през един вход е много по-рисковано, отколкото ако имаш три входа. Общината не си мръдна пръста, но са прекратили договора с ресторанта и входът вече е отворен. Благодаря за помощта и на вас от „Телеграф“, че дадохте гласност на този проблем. Но сега има друг. Наричат нашата местност „Вилна зона Люлин“, над Горна баня. Чудя се на този, който отговаря за чистотата в Овча купел, не се е качил да види какво стана – по-надолу има частен хотел с два огромни контейнера, а при нас са сложили по едно-две контейнерчета. Събота и неделя си идват виладжиите, но и много хора на пикник. Кофите се препълват догоре и почва всичко да пада. Освен това довеждат тук и маркираните бездомни кучета и ги пускат при нас. Те почват да влачат тези боклуци и ставаме като едно сметище. Като дойдат от чистотата, събират каквото могат набързо и си тръгват. Как не видяха, че имаме нужда от поне още два контейнера. Мислех да се обаждам, но при тая тежка ситуация в момента, кого да занимавам и кой ще ми обърне внимание.

- Какво става с НЛО?
- Отдавна за мен е приключена история. Каквото направихме с Велко Кънев, до - тук. Мамалев за мен не съществува, с Антон Радичев не поддържам връзка. Това, което направиха с този тъп концерт в НДК, спекула „Да си спомним“. Е, като си спомнихте, защо не дадоха някакви пари на съпругата на Велко? Не ми е приятна темата и не желая да си спомням за тези хора.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.