Павел и Венци Венц: Карантината ни даде втори шанс за детство

Павел и Венци Венц: Карантината ни даде втори шанс за детство

Гаджето на Павката е сред ТОП 10 геймъри у нас, Венци и майката на Агуая са приятели

Музикалното дуо Павел и Венци Венц представиха най-новия си проект, озаглавен “Булгари”. В лентата към него те включват едни от забележителните за България местности, а също така възпяват родния пример в съвремието като тенисиста Григор Димитров и боксьора Кубрат Пулев – Кобрата. Двете момчета издават, че в една степен парчето е плод от наложената по-рано изолация. Време, което те са посветили на творчеството и на близките си. За любовта към мелодията, споделените моменти и усмивките те разказват в днешния брой на вестник “Телеграф”.

- Момчета, представихте последния си към момента музикален проект, озаглавен “Булгари”. Каква е историята на парчето?

Павел: Преди време направихме песен, която кръстихме „Булгари“, но това, което чувате в момента е изцяло обновена версия. Парчето е един самокритичен автопортрет, който ни напомня едновременно за причините да се гордеем, но и за тези понякога да се срамуваме от себе си.

Венци: В „Булгари“ чувате и откъс от българската народна песен „Кога зашумят шумите“. Малко хора знаят, че това е първата песен, която съм пял в живота ми като малък. В Троянския Балкан пред бабите, които се събираха всяко лято и искаха да им я пея по няколко пъти (смее се). Символиката на тази песен е за български офицер в армията, който се жени за черната земя.

- Защо избрахте сами да режисирате видеото? Снимате край Врачанския балкан, предварително ли съставихте списък на местата, които са включени?

Павел: Режисьорският стол е споделен между мен, Венци и Петко Андонов, който е и оператор на видеото. Бяхме си набелязали Врачанския Балкан още от самото начало. Любезните ни домакини в лицето на младия български пожарникар – Момчил Манчев и семейството му, ни разходиха и ни показаха някои от красотите там, които аз още като дете съм виждал с очите си и исках да бъдат включени във видеото. Роден съм във Враца и снимките там ме върнаха доста назад във времето, напомниха за много хубави моменти.

Венци: Снимахме на паметника „Околчица“, Дунав Мост, както и на крепостта „Баба Вида“, която всъщност е и последната българска крепост паднала под Османско Владичество.

- Песента обвързана ли е по някакъв начин със сегашната ситуация с разпространението на COVID-19?

Павел: Да речем, че за нас просто назря моментът за това парче. Дали заради ситуацията, в която се намираме, дали защото все по-често се говори за отговорността, която липсва в критичната маса у нас. Единствената ни отговорност като артисти е, когато видим нещо да го отразим. Досега сме го правили и продължаваме.

- Самите вие спазвате ли противоепидемичните мерки и какви са наблюденията ви за общата картина на социална отговорност?

Павел: Спазваме абсолютно всички наложени мерки. Ограничили сме излизанията до минимум, носим маски и дезинфектанти в джобовете. Опитваме се да бъдем отговорни, но картината, която наблюдаваме около нас не е точно същата. Струва ми се, че голяма част от българския народ подхожда леко пренебрежително към върлуващия навън вирус, който не бива да се подценява.

Венци: В един момент целият свят спря. Необходимо е да сме предпазливи в името не само на нашето собствено здраве, но и на това на близките ни.

- Какво “роди” времето в изолация?

Павел: „Булгари“.

Венци: Музика и задълбочени мисли за битието. Роди и много време за неща, които понякога забравяме да отчетем за важни.

- Преоткрихте ли някои от любимите си в миналото занимания?

Павел: Със сигурност преоткрихме геймърството. С Криси (бел.ред. приятелката му Кристина Нгуен) сме супер зарибени на Mobile Legend и играем непрекъснато. Даже тя е толкова добра, че се нареди на 10-то място в България. Аз за съжаление не мога да се похваля със същия успех, но не спирам да опитвам (смее се).

Венци: Имах повече време за тези, които категорично смятам за любими занимания. Затварянето вкъщи със сигурност ми досене много повече споделено време и игри с дъщеря ми Агуая.

- В музикален план – какво се случи?

Венци: Много скоро ще се чуете, защото музиката не може да бъде разказана, трябва да бъде чута.

- За съжаление ситуацията е много неблагоприятна за артистите. Какви са според вас “спасителните въжета”?

Павел: Ситуацията е неблагоприятна не само за артистите, а и за всички останали хора. Факт е, че ние сме в един от най-тежко засегнатите сектори, защото последни ще се върнем в играта. Намирам спасение в социалните мрежи, станал съм доста по-активен.

Венци: Човекът е адаптивно животно. Една затворена врата, понякога те кара да се научиш да влизаш през прозорците.

- До колко помагат срещите с публиката онлайн и изобщо какво е мнението ви за уебконцертите?

Павел: Дори и виртуалните срещи с феновете предизвикват вълнение. Имахме един такъв концерт, с Венци бяхме доста притеснени заради това, че няма да има публика. В голяма част от творчеството ни има енергия, която винаги споделяме с хората по време на концертите. В крайна сметка смятам, че се получи много добре и се забавлявахме истински. Беше различно преживяване, което ще запомня за цял живот.

Венци: Вълнувах се като малко дете, когато се качихме на сцена за първи път от месеци. На следващия ден гледахме как хората танцуват и се забавляват заедно с нас пред телевизорите. Съгласен съм с Павката, че това ще остане траен спомен.

- Вероятно сте предполагали колко би ви било трудно без присъствието на феновете, срещите на живо… Как се чувствате и по какъв начин поддържате връзката си с меломаните?

Венци: Социалните мрежи имат своята полезна функция. Пишем си и общуваме там с тях. Надяваме се скоро всичко да отмине и се върнем към нормалния ритъм на живот.

- Малко по-рано излезе песента “Ти си”. Вашият продуцент Саня Армутлиева разкри, че лентата е “малък номер”. Ще разкажете ли подробности…

Павел: Саня ни го върна (смее се). Преди известно време пуснахме тайно от екипа песента „За последен път“.  Създадохме я една нощ и директно я качихме в YouTube без да го обсъждаме с тях. Година по-късно Саня реши да ни направи същата изненада. Имахме план да заснемем видеото към “Ти си“ в Токио и всичко беше организирано, но пандемията промени плановете ни и трябваше да отменим всичко. Както казах още, когато гледах видеото за първи път – цъфналите японски вишни не могат дори да докоснат красотата на всички дами, които взимат участие в него.

Венци: Събудих се в един ранен следобед, отворих телефона си и видях, че най-яките ни момичета са снимали видео за едно от най-личните ни парчета от новия ни албум – „Upgrade”. Беше страхотно и много неочаквано!

- Венци, как е малката Агуая? Вероятно е пораснала, разкажете ни повече за нея.

Венци: Танцува повече от майка си и скача повече от баща си. Гордея се с малкия-голям човек Агуая. Вярвам в нея и в светлото й бъдеще. Вече се опитва да говори, първите й думи са „пате“, „тате“ и „коте“.

- Изписа се много за отношенията между вас и майката на Аги – Мелани, каква всъщност е истината?

Венци: Истината не е публично достояние. Затова хората са ги нарекли - лични взаимоотношения. С Мелани се разбираме чудесно.

- Кои са любимите ви занимания и с кого ги споделяте?

Павел: Успях да прочета всички комикси, които бях събрал в колекция без никога да отворя. Също така изиграх всички възможни игри на плейстейшъна. Наскоро осъзнах, че карантината ми даде втори шанс за детство.

Венци: Да, музика, разходки в природата, книги и интересни филми. Някои от тях не споделям с никого, други са любимите ми занимания със скромното ни семейство от 15 млади и проактивни хора, много ги обичам.

- Какво предстои и какво си пожелавате? 

Павел: Ситуацията показа на целия свят, че ако някой си мисли, че знае какво предстои, жестоко се лъже. Вече внимаваме с плановете. Пожелавам си да съм здрав и заобиколен от близките ми хора.

Венци: Обикновено Павката го казва, но този път ще му го открадна: „Здраве и ментална, глобална революция. Най-доброто предстои.“

 

ТОВА СА ТЕ:

·      Венцислав Чанов е роден на 2 юни 1988г. в Плевен, а Павел Николов на10 декември 1988 г. във Враца

·      Влюбват се в музиката още като деца

·      Превръщат се в дуо през 2012 г.

·      Първата песен, която записват заедно, е "Бакшиш за лека нощ"

·      Освен като автори и изпълнители, активно работят по текстовете и аранжиментите на парчета за свои колеги

·       Изявяват се като водещи в музикалния формат „Гласът на България“

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.