Патрик Андерсон: Съперничеството в Ел Класико е повече при феновете (ВТОРА ЧАСТ)

Патрик Андерсон: Съперничеството в Ел Класико е повече при феновете (ВТОРА ЧАСТ)

Висшата лига трябва да се доиграе на терена, а не в някой офис, отсече пред „Меридиан Мач“ шведската легенда

Публикуваме втората част на интервюто с легендата на шведския футбол Патрик Андерсон, който говори ексклузивно пред "Меридиан Мач". Тук той разказва за периода си в "Барселона", както и дава мнение за ситуацията в топ първенствата в Европа след преминаването на пандемията.

Първата част на интервюто четете ТУК

- Каква е ситуацията с коронавирус пандемията в Стокхолм?

- Повечето хората работят от домовете си. В Стокхолм, за разлика от други градове в Европа, няма наложени толкова сериозни мерки за изолация и карантина, както в САЩ, Англия, Испания и т.н. Правителството и гражданите са оставени всеки да поеме своята отговорност. Въпреки това не могат да се видят тълпи и струпвания в столицата. Много ресторанти, хотели и магазини са затворени.

- Предполагам, че си общувате с много от бившите ви съотборници. Какво си казвате в тази трудна ситуация?

- Че трябва да проявяваме уважение към възрастните хора и да не подценяваме пандемията. Надяваме се да преодолеем това заедно и да дочакаме добрите времена.

- Считате ли, че футболните федерации на отделните държави се справиха добре в положението на пандемия?

- В Швеция основният приоритет е да се запази здравето на футболистите. Целта на местната федерация е първенството да стартира в средата на юни. Основният проблем е, че пандемията се развива по различен начин в различните райони на Швеция.

- Играли сте във Висшата лига, смятате ли, че е правилно първенството в Англия да бъде подновено на обявената дата?

- Трябва да бъде подсигурено здравето на футболистите. Ясно ми е, че много хора са заинтересовани сезонът да бъде доигран. За мен е редно крайното класиране да бъде определено на терена, а не в някой офис.

- Футболът без фенове не е футбол. Как ще бъдат задържани привържениците далеч от стадионите?

- Трябва да се направят компромиси. Ако ще има футбол, трябва да бъде пред празни трибуни и феновете да гледат по телевизията. Макар и на празни стадиони, мачовете ще бъдат интересни, защото тимовете се борят за точки и имат цели за преследване – някои искат да оцелеят, други се целят в титлата.

- Много футболисти се оплакаха от тренировките вкъщи, защото не могат да поддържат форма така, както когато се подготвят с клубовете си. Дали играчите ще са в достатъчно добра форма при подновяването на първенствата?

- Сегашната ситуация повече няма да се повтори, надявам се. Трябва да извлечем най-доброто и да правим компромиси.

- Изкарахте три години в "Барселона", кои са най-хубавите ви спомени от клуба?

- Спомням си за един мач срещу "Ювентус" по време на втория ми сезон. Радомир Антич, който за нещастие вече не е сред живите, беше начело на клуба. Направихме две равенства и отпаднахме след продължения на четвъртфиналите. Предишната година загубихме от "Реал" (Мадрид) на полуфиналите. Най-хубавият ми спомен са футболистите, които влязоха в първия тим – Шави, Иниеста, Пуйол, Виктор Валдес.

- Очаквахте ли тогава, че четиримата ще се превърнат в толкова големи играчи?

- Шави и Пуйол вече пробиваха в първия отбор, докато Иниеста беше по-скромен и тих, но се виждаше, че има качества. Виктор Валдес имаше нужда от време да се развие.

- Колко голяма е враждата с "Реал" (Мадрид)?

- Предишните поколения играчи на Барселона бяха в добри отношения с футболистите на "Реал", защото бяха заедно в националния тим. Съперничеството беше повече между феновете. Определено мога да кажа, че това бяха двата най-важни мача за годината.

- Какво ви взе футбола?

- Това си е начин на живот. Станах професионалист едва на 17 години, когато започнах в "Малмьо" под ръководството на Рой Ходжсън. Играх 17 години в мъжкия футбол. Времето ми минаваше в спане, хранене, тренировки, мачове и пътуване за гостувания. За мен важното бе да видя колко далеч мога да стигна. За тази цел трябваше да играя с най-добрите футболисти и имах шанса да бъда част от клубове от световна величина. В "Байерн" и "Барселона" можех да се сравнявам с играчи от световна класа. Другата ми цел беше да печеля трофеи и периодът ми в "Байерн" бе невероятен, защото спечелихме всичко.

- Като дете това ли бе мечтата ви?

- Човек трябва да има мечти и цели. Баща ми игра за "Малмьо" 16 години и бе част от националния отбор и спечели наградата за футболист на годината през 1977 г. Бях закърмен с футбол.

- Поддържате ли контакти с някои от бившите ви съотборници и кои са ви най-близки?

- Да, главно с шведски футболисти, с които съм играл. Старая се да гостувам на "Мьонхенгладбах", "Байерн" и "Барселона" един или два пъти в годината. Освен това работя за ФИФА и УЕФА и се виждам с бивши съотборници покрай работата. През 2018 г. бях в Москва за 10 дни и се видях с много стари приятели.

СЕБАСТИАН МАГАШИ, "Меридиан Мач"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.