Патриарх Неофит отслужва молебен за 24 май

Патриарх Неофит отслужва молебен за 24 май

Празникът на буквите се чества от XII век

 Патриарх Неофит ще отслужи тържествен молебен по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. Това ще стане от 11.00 часа след архиерейската света литургия в храма „Свети Александър Невски”,  съобщиха от Синодалната палата.  Началото на литургията ще бъде от 9.30 часа.

Молебенът  ще бъде излъчен на живо в официалната страница на синода във Facebook.

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен. Има сведения, че организатори на това честване са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в  Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.  По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на светите Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май. За официален празник този ден е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е и официален празник.

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април, дните на тяхната смърт.

Празникът на светите Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.