Демокрацията е игра с повече или по-малко ясни процедурни правила. Тези правила са писани, или неписани. При демокрацията е прието също, че е разрешено всичко, което не е забранено.

Сред демократичните прийоми спадат игрите с кворума в парламента. В тази област българският парламентаризъм достигна небивали върхове. Помним как до 2009 година включително парламентът си заседаваше, вземаше решения и ковеше закони в явно противоречие с конституцията на страната, която изисква присъствие на поне 121 депутати в залата. Така, ако депутатите са по-малко, техните действия не предизвикват правни последствия, т.е. те са нещо като посетителите на Ганкиното кафене.

В продължение на много години в Народното събрание действаше една пробита система за регистрация на депутатите и съответно за гласуване, която идеално устройваше и управляващи и опозиция. В залата присъстваха по няколко дежурни депутати от парламентарните групи, всеки от които гласуваше с по едно тесте депутатски карти. Понякога дежурните бяха истински виртуози в изкуството на незаконния депутатски вот. На тези фалшиви гласувания често присъстваха журналисти, наблюдатели и различни гости (включително от чужбина), които с удивление наблюдаваха наглото нарушаване на конституцията на Република България и на Правилника на Народното събрание в частност. Целият този цирк се наблюдаваше и даже режисираше от част от ръководството на парламента и в частност от председателстващия заседанията. Стигна се даже до сигнали до Конституционния съд, който си изми ръцете по пилатовски като каза, че гласуването без кворум противоречи на Конституцията (което е очевидно), но че той няма задължението да следи какво става в парламентарната зала! Получи се класически „Параграф 22“, в условията на който незаконната игра с кворума продължи много години. Днес за щастие това е невъзможно, защото системата за гласуване включва биометрична идентификация. Тези игри с кворума вече са забравени, но те отлично илюстрират факта, че когато става въпрос за лична изгода, управляващи и опозиция действат в трогателно единство.


През 2013 и 2014 година управляващата коалиция

БСП + ДПС разполагаше с инфарктните 120 депутати, които не стигаха за заветния кворум. Опозицията в лицето на ГЕРБ назидателно и редовно им разказваше играта, като в критични моменти не се регистрираше за участие в парламентарните заседания. Това доведе до една мъчителна агония с участието на „златния пръст“ на лидер на една по-малка партия, която не беше формално в управлението. Агонията продължи до европейските избори през 2014 година, когато БСП спечели жалките за тази партия 4 евродепутати, в резултат на което управляващата коалиция се разпадна и се стигна до предсрочни парламентарни избори. Такава игра с кворума е допустима в съвременната демократична държава, но тя подкопава устоите на нормалната демократична практика. И рано или късно се връща като бумеранг върху своите създатели. Подобно нещо наблюдаваме днес.

Действително, ГЕРБ и Обединените патриоти имат 122 депутати

общо и могат да си позволят само един отсъстващ депутат, което е много трудно осъществимо за дълъг период, дори само поради естествени причини, като заболяване например. Управляващите могат да разчитат и на двамата отцепници, но това пак не е достатъчно за стабилен кворум. Ако опозицията във формат „Всички срещу ГЕРБ и ОП“ е единна в парламентарния бойкот, това ще изправи пред много тежък проблем управляващата коалиция и накрая нервите на ръководството на ГЕРБ могат да не издържат и то да хвърли за трети път пешкира на политическия тепих. От друга страна едни бързи предсрочни избори едва ли ще променят днешната политическа картина в парламента и в този смисъл ще са вредни за страната. Какви следователно са опциите пред управляващите, ако искат да избегнат прекратяване на мандата в близко бъдеще? Още повече, че в такъв случай служебният кабинет, натоварен да произведе поредните предсрочни избори и назначен от президента Румен Радев, ще бъде откровено анти-ГЕРБ и анти-ОП нахъсан?

Вариант 1 е нищо да не се прави и да се чака

поредните скандали (в случая свързани с двама от вицепремиерите от ОП) да отшумят по естествен начин, както обикновено се случва у нас. Към този вариант се придържат в момента управляващите, но така те могат да пропуснат едно радикализиране на уличните протести, след което предсрочните избори ще се окажат неизбежни. Развитието на събитията през следващите дни и седмици ще покаже дали този вариант ще сработи. Моята лична прогноза е, че това е опасно и вероятно ще доведе до нежелани скорошни предсрочни избори. Просто един перманентен и даже усилващ се уличен натиск, съчетан с парламентарни игри с кворума, представлява смъртоносна смес, която неминуемо ще доведе до нестабилност и падане на управляващата коалиция от власт. Тогава, независимо от резултата от предсрочните избори, четвърти кабинет на Борисов или даже само нов кабинет с водеща роля на ГЕРБ в него, стават проблематични.

Вариант 2 е да се преговаря с партията „Воля“ на г-н Марешки за повече или по-малко дискретна подкрепа на кворума. Проблемът при този вариант е какво ще поиска шефът на „Воля“ срещу една такава подкрепа и доколко тази подкрепа ще бъде устойчива във времето. Този вариант е всъщност модификация на вариант 1 и носи неговите недостатъци, макар и не в толкова остра форма.

Вариант 3 е да се поеме лична политическа отговорност чрез подаване на оставка от вицепремиера, виновен за изострянето на конфликта с майките на деца с увреждания. Тук ситуацията може да се използва и за един тежък, но обективен и полезен анализ на причините, поради които у нас се раждат толкова много деца с увреждания. Резултат от това трябва да е изработването на дългосрочна програма за намаляване на тези случаи, които са свързани с тежки страдания както на децата, така и на техните родители. Такава програма ще има и дълготрайно демографско значение, което е особено важно в условията на осъзнатата от всички тежка демографска криза в страната. И съвсем не е задължително подаването на оставка от страна на въпросния вицепремиер да означава разпадане както на малката патриотична коалиция, така и на управляващата коалиция като цяло. Тук личният интерес на депутатите за оставане в парламента може да съвпадне с обществения интерес за недопускане, или поне за отлагане, на едни предсрочни избори.

Вариант 4 е още утре да се поеме изпреварващ курс към предсрочни избори. Които не са желани от повечето български граждани, но които според някои лидери на опозиционни политически партии ще решат личните им лидерски проблеми. Макар че надали.

Единението


Има нещо, което би трябвало да е очевидно поне за онези български политици, които смятат, че трябва да са отговорни преди всичко пред народа си. И то е, че ни е необходимо единение пред предизвикателствата, които вътрешното и международното положение ни предлагат в изобилие. Последните събития около междинните избори в САЩ, които засилиха още повече разцеплението между хората в тази велика държава, показва от какво трябва да се пазим и какво не трябва по никакъв начин да допускаме. Ако искаме България да я има и да е над всичко! Другото са парламентарни игри, от които ползите са фиктивни, а опасностите за всички нас са реални.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Писна ли ви от неясни присъди? Петиция ги вади на светло

Писна ли ви четете за дела, които се точат с години, свидетели си превъртат показанията като пумпали, експертизи се опровергават една друга, и накрая – присъда, която никой не разбира? Осъдителна или оправдателна, няма значение – тя просто сякаш не почива на нормалната човешка логика и изглежда мотивирана по другия начин.

Вместо да мрънкаме, сами да почистим снега пред дома си

Глобяват етажната собственост за непочистен сняг пред входовете на блоковете и жилищните кооперации. Едно подобно предложение за налагане на санкции като това на Столична община е похвално и би трябвало да бъде прието и приложено и в другите градове на страната.