2,4 милиона бутилки готова продукция на стойност над 4 милиона долара. Такава наличност имаше през 1997 г. в складовете на винпром „Дамяница“.

В един хубав за Костовата приватизация ден двама души се събудиха милионери. Това бяха Иво Прокопиев и ортакът му Филип Харманджиев. Двамата платиха 60 000 долара в брой за това богатство. Откъде разполагаха с такива пари? За това – друг път. Защото трябва по-напред да припомним, че това не беше единственият жест към приватизаторите. Две години след този нагъл грабеж – през 1999 г., цената на „Дамяница“ бе намалена наполовина, защото безсрамните приватизатори отново получиха съпорт. Допълнителното споразумение към приватизационния договор за намаляването на цената носеше лично подписа на министъра на икономиката Александър Божков. Спомняте ли си го? Ал Бож беше известен още като „Министър 10 процента“. Сещате се защо. Сещате се също, че официализираната корупция нямаше как да се случи без знанието на Драгалевския гуру Иван Костов. Същият, който ръкоположи Прокопиев за олигарх. По същия бандитски начин премина и приватизацията на „Каолин“. Оставяме на вас да пресметнете колко детски градини можеха да се построят още по онова време с парите, откраднати от Прокопиев и компания. Прокуратурата закъсня с описа, но обществото не забравя такива неща. Делата и документите остават. Прокопиев няма да бъде забравен, колкото и да му се иска да изчисти образа си.

Днес добре нахраненият с приватизационни сделки олигарх размахва медийната си бухалка „Капитал“ срещу депутата и издател на „телеграф медиа“ Делян Пеевски, който се опълчи на задкулисието. Изумително нахалство, ще кажете. Точно този термин съзираме в редакционен коментар на „Капитал“. Коментиращият под диктовка изумително нахално твърди, че не неговият шеф е разсипал толкова обществени ресурси, а „някой като Делян Пеевски“.

Не е популизъм да се предлагат безплатни детски градини, но е абсолютна наглост един добре нахранен олигарх да се възпротивява срещу социалните придобивки. Безпардонността на този олигарх няма край, но ако будните му репортери са толкова принципни и толкова харесват легендата за първия милион на своя работодател, нека си зададат въпроса как този, който пося рак в Меричлери и щави народа със скъп ток, може да изглежда социално ангажиран. Няма как.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Срещу Пеевски: Мейнстриймът претопля стари руски опорки

Рупорите на кремълската пропаганда продъниха ушите на хората с лъжи за Пеевски и изданията на „Телеграф медиа“. Контролирани от шепа олигарси, които се опитват да припишат другиму московските си покровители, сайтовете на задкулисието претоплиха старите си опорни точки. И дори надминаха себе си по производителност, забърквайки абсолютен тюрлюгювеч от отпадъчни продукти, с който видимо се гордеят.

Оракуле, боракуле, какъв да бъде тоз! Как агент Сашо се вдетини в заиграването с Пеевски

Краен инфантилизъм обхвана бившия посланик в Москва Илиян Василев и бивш доносник от ДС агент Сашо. В заигравките си с името на депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски посивелият агент изпадна в крайна дебилска фаза, връщайки се във времето на соца, когато децата играеха една популярна игра. „Оракуле, боракуле в съдбата на тогоз, кажи какъв да бъде тоз!..”

Мейнстриймът се задави с дъвката „Лафка“ и Пеевски

Обязденият мейнстрийм на олигарха Иво Прокопиев е в екстаз! Във въздуха възторжено хвърчат шапки и слюнки, а Фейсбук ври и кипи от радостни лозунги! Гръмки заглавия в организираната медийна групировка на олигархията обявяват началото на революцията! Газовият карикатурист Комарницки рисува пропагандните плакати на победата: „Лафка“ фалира, няма я вече „Лафка“, другари, Пеевски остана без „Лафка“!