2,4 милиона бутилки готова продукция на стойност над 4 милиона долара. Такава наличност имаше през 1997 г. в складовете на винпром „Дамяница“.

В един хубав за Костовата приватизация ден двама души се събудиха милионери. Това бяха Иво Прокопиев и ортакът му Филип Харманджиев. Двамата платиха 60 000 долара в брой за това богатство. Откъде разполагаха с такива пари? За това – друг път. Защото трябва по-напред да припомним, че това не беше единственият жест към приватизаторите. Две години след този нагъл грабеж – през 1999 г., цената на „Дамяница“ бе намалена наполовина, защото безсрамните приватизатори отново получиха съпорт. Допълнителното споразумение към приватизационния договор за намаляването на цената носеше лично подписа на министъра на икономиката Александър Божков. Спомняте ли си го? Ал Бож беше известен още като „Министър 10 процента“. Сещате се защо. Сещате се също, че официализираната корупция нямаше как да се случи без знанието на Драгалевския гуру Иван Костов. Същият, който ръкоположи Прокопиев за олигарх. По същия бандитски начин премина и приватизацията на „Каолин“. Оставяме на вас да пресметнете колко детски градини можеха да се построят още по онова време с парите, откраднати от Прокопиев и компания. Прокуратурата закъсня с описа, но обществото не забравя такива неща. Делата и документите остават. Прокопиев няма да бъде забравен, колкото и да му се иска да изчисти образа си.

Днес добре нахраненият с приватизационни сделки олигарх размахва медийната си бухалка „Капитал“ срещу депутата и издател на „телеграф медиа“ Делян Пеевски, който се опълчи на задкулисието. Изумително нахалство, ще кажете. Точно този термин съзираме в редакционен коментар на „Капитал“. Коментиращият под диктовка изумително нахално твърди, че не неговият шеф е разсипал толкова обществени ресурси, а „някой като Делян Пеевски“.

Не е популизъм да се предлагат безплатни детски градини, но е абсолютна наглост един добре нахранен олигарх да се възпротивява срещу социалните придобивки. Безпардонността на този олигарх няма край, но ако будните му репортери са толкова принципни и толкова харесват легендата за първия милион на своя работодател, нека си зададат въпроса как този, който пося рак в Меричлери и щави народа със скъп ток, може да изглежда социално ангажиран. Няма как.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Последният влак на „Капитал“ и Пеевски

Пуф-паф, пуф-паф, през поля, тунели.

Пуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

Това беше припевът от детска песничка – игра, в която всички се нареждат с ръце на кръста един зад друг и потеглят с пътническия влак. Ето така - като дечурлига, са се наредили в редичка по въображаемите релси на корупцията подопечните на олигарха „Прокопиев“, за да изпуфкат и изпафкат редакционния си коментар в последния брой на „Капитал“.