Пандемията оряза с милиард парите от емигрантите ни

Пандемията оряза с милиард парите от емигрантите ни

Трансферите от Италия, Испания, САЩ, Великобритания и Германия падат с близо 90%

До края на август работещите българи зад граница са изпратили на близките и семействата си тук 291,2 млн. евро. Това е с близо 65% или 545 млн. евро по-малко спрямо първите осем месеца на миналата година, когато преводите са били в размер на 836 млн. евро, показват на данни на БНБ, цитирани Investor,bg.

През август 2020 г. гастербайтерите са пратили 11,1 млн. евро, при 91,6 млн. евро, което е с 80,6 млн. евро по-малко или близо 90% спад.

През 2020 г.

най-слабият месец е април, когато са преведени 10,5 млн. евро.

Това е прецедент в статистиката от последните 10 години до момента (актуалните данните на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVI-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространение на вируса.

Проблемът изглежда ще се задълбочи и с оглед на втората вълна на болестта, която заплашва основно сезонните работни места, особено в туризма. Това на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България.

Намалението е драстично през всички месеци от 2020 г.

след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро.

Подобна тенденция е тревожна, защото в България крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница.

През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива от преди 2008 г. Нещо повече - за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634,7 млн. евро,

а през 2019 г. - над 1,2 млрд. евро.

Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ. В статистиката на регулатора не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.

Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците - 2,6%, естонците - 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите - 3,7% от БВП.

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната. В края на второто тримесечие от там в страната си дошли едва 2,2 млн. евро, при 19,9 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 90%. В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там са изпратили на близките си тук само 4,2 млн. евро в края на второто тримесечие, при 38,4 млн. евро за периода януари-юни 2019 г. Преводите от Германия също драстично намаляват. От 69,5 млн. лв. за второто тримесечие на миналата година те достигат до едва 7,7 млн. евро в края на юни тази година.


От Великобритания са дошли 3,5 млн. евро, при 28,2 млн. евро година по-рано.

Българите в САЩ са изпратили в родината си 8 млн. евро в края на второто тримесечие, при 63,4 млн. евро година по-рано.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.