Пандемията извади наяве  проблемите на безработните

Пандемията извади наяве проблемите на безработните

Вече една година страната ни е в криза, породена от пандемията на корнавируса. Безработицата винаги е била проблем, но сега изпъкнаха и причините за съществуващата безработица.

Появиха се хора, работили без трудови договори. Такива, които се осигурявали на 4 часа, пък работили по 10- или 12-часови смени. Излязоха наяве и бизнеси, които се опитвали да скрият доход или да декларират по-малки печалби. И всичко това се появи на бял свят, защото пандемията сви бизнеси и работни места и те трябваше да потърсят държавата. Безработицата е проблем, които е в основата на всяка социална политика. Въпросът обаче е, че корнавирусът и „новостите“ на пандемията оставиха една част от работещите без прехрана. Секторите на ресторантьорството, хотелиерството и туризмът, бяха ударени най-сериозно. Ресторантьорите и работещите в нощните заведения се оказаха пред фалити още на първия месец след „локдауна“. Безспорно, това е секторът с най-големи щети, защото беше затворен доста дълго време. Идва обаче логичният въпрос, как бизнеси процъфтяващи години наред с цени за над 200 лв. за сепаре в бар или така модерната такса за „мятане на салфетки“ на същата цена, само за месеци фалират? Голяма част от работещите в този бранш взимаха четирицифрени суми за месечна заплата, а всъщност стана ясно, че не са се осигурявали. И по тази причина не можеха да вземат помощ в кризата. Няма как да искаш само да вземаш. Няма как човек, прибирал всичко в джоба си и работил години наред без осигуровка, сега да скача, че държавата го е оставила без помощ.

Според официалните данни на Агенцията по заетостта всеки трети безработен е загубил работата си поради пандемията. По тази причина държавата започна активна подкрепа на засегнатите бизнеси, чрез няколко антикризисни мерки. Те запазиха работата на над 300 000 души, което реално прави безработните чувствително по-малко. Това обаче не успокоява онази част, които вече близо година нямат работа, и нямат право на помощ. Това обаче ще им даде шанс да преосмислят как и при какви условия ще работят за напред, така че да имат по-голяма сигурност и подкрепа, ако някога им се наложи. В момента за тях има програми за обучение и преквалификация, които държавата предлага.

За друга част от обществото пандемията отвори път към трансформация на труда – работа от вкъщи. Много голяма част от бизнесите се настроиха на гъвкава заетост, което също ограничи броят на безработните.

Заради кризата, равнището на регистрираната от Агенцията безработица в страната през май 2020 г., скочи до 9%, през юни леко се понижи до 8,3 на сто, а през юли - до 7,9%. За януари 2021 г. тя е 7%, което означава, че чрез мерки и гъвкавост държавата и бизнеса овладяват положението с кризата вече една година.

Проблем обаче си остават трайно безработните, както и младежите, които нито учат, нито работят. Фактор, който обяснява безработицата в България, е огромният брой нискоквалифицирани и необразовани хора. Този проблем е особено тежък в ромската общност. Сред най-тежките проблеми на българската безработица е набъбването на дела на тези, които не правят нищо и не търсят никаква работа. Нужни са политики и реформи, които обаче да са – задължаващи тези хора, да започнат да работят активно, защото не може да получават обучение и помощи, без да полагат труд и да бъдат социално ангажирани.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.